Велики четвъртък. Тайната вечеря. Св. мчк Евпсихий
Днес е Велики четвъртък - денят, в който Иисус Христос събира своите ученици и на Тайната вечеря установява тайнството Евхаристия.
На днешния ден във всички епархии на Българската православна църква се служи св. Василиева литургия, по време на която се приготвя сухото свето причастие за цялата година, за да могат вярващите при извънредни случаи (болест, смъртна опасност и др.) да се причестяват.
По древна традиция на Велики четвъртък след Светата литургия се отслужва и Велик маслосвет.
Днес е денят и в който се боядисват яйцата. Първото задължително е червено. Ако не успеете да свършите тази работа днес, можете да боядисате яйцата и в събота.
С първото яйце се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е престояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденския хляб. Той носи най-разнообразни названия по територията на България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце.
Св. цар Борис-Михаил. Св. Атанасий Велики
Подвигът на св. цар Борис е равноапостолен заради покръстването на българския народ и учредяването на Българската църква. Като се основал на делото на светите братя Кирил и Методий, той утвърдил славянския език в богословието и богослужението; постигнал международно признание на автономна Българска епархия под върховенството на Цариградската патриаршия. В края на живота си приел монашество в манастир близо до столицата Преслав. След смъртта му е канонизиран за светец.
