Романът на Ружа Лазарова "Мавзолей" (изд. "Сиела") бе отпечатан през януари от авторитетното френско издателство "Фламарион". Това е четвъртият й роман, написан на френски език. Историческият разказ надниква зад желязната завеса, припомня травмите от миналото и показва как личните съдби не могат да останат извън времето, защото са белязани от историческите и политическите събития.
Чрез историите на три жени - Габи, Рада и Милена, авторката описва събитията в България от 9.IХ. 1944 г. до първите години след 10.ХI.1989 г. Дядото изчезва през септември 1944 г., а две години по-късно съпругата му получава от народния съд решението, от което разбира, че е бил осъден на смърт чрез разстрел. Петър е бил джаз музикант и е обвинен, че е покварявал работническата класа с "упадъчната" си музика. Заглавието е свързано с мавзолея на Георги Димитров, чиято призрачна мумия преследва съзнанието на най-младата героиня.
"Мавзолей" ни връща също така към предметите и бита на социализма, към навлизането на грозните и унифицирани вещи в живота. От страниците лъха чувство на дълбока погнуса, по-силна от екзистенциалното гадене на Сартър, когато човекът осъзнава своята излишност в света. Погнусата при Лазарова е предизвикана от озверяването и цинизма у човека, от всеобщата лъжа на идеологията и е съпътствана от омраза, примесена със страх. "Така мина животът на мнозина от нас: задържахме напиращия гняв, провокациите ни спираха, щом се зададеше опасност." Героините й са проумели силата на терора, която се крие в произвола. Колкото по-непредвидими са ударите, толкова по-силен е страхът.
"Мавзолей" разказва и за разбитите семейства, в които се изправят брат срещу сестра, във времената, когато е по-предпазливо да се отречеш от баща си, когато е бил обявен за враг на народа. Отсъствието на доверие деформира чудовищно, води до гротескни ситуации на границата на абсурда. Така например новороденото бебе на един от бригадирите, които строят мавзолея, умира, но бащата не си взема отпуск, а отива да го погребе през обедната почивка.
Авторката живее в Париж от 1991 г. Тя пристига в България, за да представи романа си на столичани и варненци от 19 до 23 октомври.
ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ
Критичката Ралица Фризон-Рош за "Мавзолей": Картината е всестранна, нищо не е пропуснато - безчинствата в началото на режима, страхът от преследване въпреки "размразяването", чавдарчетата и пионерчетата, задължителните бригади, всевиждащото око на комсомолския секретар, тесногръдите уроци по марксизъм-ленинизъм, гуляите в клуба на писателите, партийните привилегии, дискриминацията и презрението към обикновения човек, малките му и големи бунтове, първата еуфория от мечтаната свобода, предателствата и доносите в „досиетата", разграбването на държавното имущество и корумпираните бизнесмени, арогантността на мафиотите и потискащата бедност, но и искриците радост, нежност и любов... Всичко това е описано с лекота и хумор на един блестящ френски език, изчистен и образен.
