Ляга си с една от най-красивите жени в България и играе карти с министър-председателя. Винаги с него в един отбор и този отбор винаги бие. С много. За второто обаче не обича да говори. Що е то? Кой е той?
Има такъв човек в България и той се казва Александър Сталийски. Също както са се казвали и баща му, и дядо му, че и синът му. Фактически отговорът на нашата загадка се явава Александър Сталийски III от една славна династия.
Дядо му Александър Сталийски е бил член на Демократическата партия, депутат в 21-ото НС, после министър на правосъдието в правителството на Иван Багрянов, а след 1944-а – пратен на разстрел без присъда. Така народната власт погубва шлифован диамант в обществения живот - завършил право в СУ, с 5 езика, най-приближеният адвокат на Буров, много богат. Доброволец в Балканската война, офицер от Първата световна война. Написал книгата “Фашисткото учение за държавата”, преведена на няколко езика. Думи на Александър Сталийски I са, че политиката е като краста – от нея отърване няма.
Бащата на Александър III - отново Александър Сталийски, е бил кмет на “Овча купел”, адвокат и депутат в 36-ото НС, а после министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. Политическите наблюдатели още помнят рязкото му поведение и безкомпромисното отричане на соцрежима. Негови са думите “Не вярвай на комунистите и дарове като ти дадат” и: “Бивша курва, бивш негър и бивш комунист няма”.
А той има много причини да мисли така. Причината всъщност е целият му живот: След 1944 г. лежал в лагерите “Куциян”, “Белене” и “Богданов дол”. Оттам го измъква Трайчо Костов, близък приятел на акад. Владимир Топенчаров, който пък е роднина на Сталийски. Но и след височайшата намеса не следва хепиенд, защото Александър II е десетки години заточаван - в Дулово, Силистра, Своге, Чепеларе. Въпреки че Вълко Червенков е втори братовчед на майка му, чак до 10 ноември е постоянно гонен и съкращаван. Той е и герой във филма “Обречените”, посветен на избитите от социалистическия строй. Там става ясно, че баща му - първият Александър, е бил предупреден, че ще го екзекутират, но не напуснал дома си.
Това е солидната биографична база, върху която е стъпил Сашо Сталийски III. Баща му и дядо му отдавна са влезли в учебниците по история. Именно затова 37-годишният им наследник не обича да е център на внимание и не говори за себе си. Набляга на фамилията, устояла на опитите на народната власт да убие интелигенцията.
Въпреки че се крие, и Александър III е достатъчно известен в столичния хайлайф. Макар че никога досега не е излизал в медиите – за него баща му е споделял: “Я каже нещо на 2 дни, я не.”
Александър Сталийски III е виден софийски ерген, макар и вече полуженен – живее на семейни начала с водещата на “Градски легенди” по ПРО.БГ Виолета Сечкова. Популярната красавица избра него сред плеядата си ухажори, по които жените въздишат. Нещо повече – на 1 септември Вили го направи горд татко на син – Александър Сталийски IV.
В очите на хората днес Сашо III е на върха. Таи обаче в душата си голяма драма – с вечно отсъстващ баща, който с десетилетия е бил интерниран и изселван. И то точно в годините, в които Александър се изгражда като човек. С дядо, убит от народната власт, която отнела и имотите на Сталийски. Колелото на живота се завърта на 180 градуса надолу, за да се стигне до това от богата фамилия малкият Сашо – днес успял човек, да расте само с майка си Мария. Която била принудена да му купува с три номера по-големи обувки. Които трябвало да пази като очите си, също както и единствения си панталон, който му бил за училище и който много внимавал да не скъса.
Израснал в Горна баня. Заради баща си имал проблем със записването в училище – с много кандърми и молби успял да се домогне до скамейката. Не влязъл и в Комсомола – бил единственият извън организацията. “Бях много лош, много известен с това и така станах много популярен в 6-о училище”, забавлява се днес Сашо. Момичетата въздишат по него още оттогава. Признава, че бил много непослушен и създавал ядове на майка си. Все имало за какво да яде бой от нея. Баща му обаче го е удрял само веднъж.
При татко си Сашо имал право да ходи чат-пат – съчетавал посещенията в Чепеларе със ските. Баща му пък имал право да се прибере в София, за да го види, но само след специално разрешение. А такова давали по празниците, определени от комунистите – естествено, без Коледа. “Ние я празнувахме, но без него”, спомня си Сашо.
Горд е, че макар и подложена на десетилетен опит да бъде заличена, фамилията оцелява.
“Вече имам наследник, имам желание и за втори, и за трети. Няма да успеят да ни пречупят”, убеден е Сталийски. Доскоро знаел само едно – какво е да живееш без баща. Но откакто самият той е татко, има и друг кошмар - “Ако някой вземе сина ми.”
Тези мисли го връхлитат само насън. “Не искам никой да бъде отделен от най-близките си. Аз съм го изживял и изпитал. И баща ми е предал какво е било преди с неговия баща. Брутално, нечовешко, ужасяващо! Това не трябва да го има никога и никъде. Искам да питам тези, които са взели дядо ми пред очите на баща ми, чичо ми и баба ми, за да го убият, и тия, които ме разделиха и мен от баща ми, представят ли си какво щеше да бъде същото да се случи и на тях? Само тогава могат да ме разберат”, споделя Александър. Не таи обаче желание за мъст. И баща му, който преди няколко години си отиде от този свят, никога не е искал реваншизъм. “Караха го да съди държавата, той категорично отказа. Не се записа и при репресираните. Той в момента е спокоен, че няма да се повтори това, което се случи на нашите три поколения. Защото и на мен не ми е било лесно – казват, бил съм малък. Малък, но без баща, за когото знаеш, че иска да си дойде, ти го искаш, но... едни хора не разрешават. А тези хора се возят в едни черни мерцедеси с перденца. Които не са ги изкарали, а са им ги дали, докато на мен са ми взели имотите”, пали се именитият наследник. Просълзява се, когато разказва как комунистите поставили ултиматум на баща му: “Или си сменяш фамилията, или няма да работиш.”
За да оцелее, чичо му Цанко Сталийски – журналист от “Отечествен фронт”, сменя фамилията си на Александров и така остава на работа. Баща му отказва и попада в ареста като един от учредителите на младежката Демократическа партия.
По време на първото синьо правителство, в което е ключова фигура, баща му се сприятелява с видни държавници като Сали Бериша и всички чужди военни министри тогава. “И премиери му звъняха, хората искаха да общуват с него. Той говореше езици и общуваше лесно”, горд е Александър III. Самият той, макар че дава вид на недостъпен и затворен, има много приятели. “Но нямам амбиции да се появявам в публичното пространство, мен това не ме интересува”, отбива медийния интерес Сталийски: “Един в къщата под прожекторите стига.”
Успява да си върне голяма част от всички наследствени имоти, изкарани с много труд от дядо му. Позволява да го наричат “един голям реститут”.
Огорчава го иронията на съдбата, че в два от тях – апартамент в центъра на София и къща в центъра на Драгалевци, и до днес живеят комунисти и активни борци – “същите, които отвлякоха и застреляха дядо ми, и които пращаха баща ми по лагерите.” “Законът не позволява да ги мръднеш, понеже са ги купили от държавата. Придобили са на страшно занижена цена - те така си пазаруваха, това, което дядо ми е изкарал и построил. Просто си сложиха пантофите вътре и не може да ги изкараш”, казва Александър. В Морската градина във Варна е вилата на Сталийски I. След това в съседство си построяват и останалите от правителството на Багрянов. “Много хора изкарват пари, но не знаят какво да купят. Това в момента е безценно”, оценява прозорливостта на дядо си Сашо. Отбелязва и друго - че след края на кабинета “Филип Димитров” бащата му излиза доброволно от политиката. “За разлика от всички, които се окопават на всяка цена, той просто стана и отказа да продължи. Каза: “Има млади хора, нека излязат те.” Той повтаряше, че депутат не е професия и че министър също не е професия”, обяснява Сашо. Гордее се, че макар и изявен, татко му е бил весел човек, който не товарел компанията с политика.
В ГЕРБ Сашо е просто един от многото й учредители. Не ламти за постове. Нито пък се зарича, че е дал обет да наруши семейната традиция да участва активно в политиката. “В момента не искам да се занимавам с такива работи, понеже имам дете и искам да му обърна внимание. Знам, че съм способен като човек, но за момента нямам амбиция”, отклонява въпроса за “големите” планове Сталийски. На вметката, че много хора биха се възползвали от близостта си с министър-председателя, за да станат министри, зам.-министри или поне депутати, споделя: “Първо, не съм искал, и, второ, не ми е и предлагал.”
Също както за голямата политика, така и за брак Сашо засега не иска да мисли. “По-нататък. Сега съм много ангажиран да ги мисля тия работи”, приключва набързо с пикантния въпрос.
В политиката не може да разбере едно нещо – как Европейската народна партия толкова бързо прие ГЕРБ, буквално за половин година, а на родната десница, която се зове “автентична”, й отне години, за да я признае: “То е комично. Все едно да те изберат за Мис Свят, а тук да викат “Е, не може да си Мис България”. Макар и приятели, отношенията Бойко – Сашо са субординирани. “Видях един човек, в когото повярвах политически, той оправдава доверието”, дълбоко респектиран е Александър от Борисов. Двамата се познават от времето, когато генералът беше главен секретар на МВР. Много по-рано обаче - още преди 2000 г., се засичали на трибуните на “Герена”. Там и двамата си имали постоянни места, съседни. Държали на тях - от суеверие.
На благотворителен повод в Своге пък години по-късно бащата на Сашо, вече излязъл от политиката, се запознава с главсека Борисов. Като се прибрал вкъщи, Александър II, който иначе бил пестелив на хвалби, похвалил Бойко. “На този човек трябва да му се даде доверие. При него хубавото е, че нещата, които обещава, се случват”, убеден е Сашо. Баща му му казвал: “Сине, всичко съм очаквал да ми се случи в тоя живот, но да бъда шеф на ЦСКА – никога.” Макар и болен левскар, военният министър Сталийски направил много за отбора, налял пари в него и уважавал мачовете му.
Александър, който е спортувал много, рита понякога “мачлета” с Борисов, но вече такива почти няма – премиерът е много ангажиран.
В първи курс Сашо играл футбол в “Гранит” (Владая), който бил във “В” група, и вземал много пари – по 20 лева на мач. Бил е национален състезател по културизъм, с едно първо място на балканиада за младежи. Завършил е Техникума по индустриална химия и публична администрация, а сега се е прицелил към докторат по социология – още му се учи. Знае немски и английски, които учил нелегално още от много малък.
За политиката Сашо помни от баща си изстраданата мъдрост: “По-неблагодарна работа от политиката няма.” “Двама министри, две плочи за момента са достатъчни”, обобщава положението Сталийски. Знае едно – че генетично е демократ, каквито са били предците му.
Разпуска, като се среща с приятелите си и като гледа детето. Но го гледа буквално, без да го пипа, защото е само на 2 месеца и го е страх да го държи. “Много е тежко положението. Майката е прекрасна и се справя чудесно, разчитам изцяло на нея. Аз не мога”, усмихва се безпомощен край количката Сталийски.
