Пръстен, приличащ на миниатюрно кубче на Рубик, с плоскости, които извират от някаква матрица и се пръскат в пространството. Брошки от футуристични триъгълници и спици, сякаш изпуснати от скъсана пружина. Пак пръстен, който е като потъваща лодка с вдигната над морската повърхност задна част.
Това са бижута на Теодор Лулчев. Сестра му Силвия, актриса от Младежкия театър, която огромната публика от тийнейджърки познава по гласа на winx-овата принцеса Блум, казва, че като свали петте си пръстена и ги остави на масата, хората наоколо млъкват и вперват хипнотизирани очи. Прави го и за почивка на пръстите, но и като представление. Всеки от ринговете е различен от другите и преминава постепенно от квадрат в кръг.
"Има жени, които спокойно могат да живеят без обици - говори Силвия Лулчева. - Аз не мога, все едно че съм без коса, не ми е комфортно. Но дори и тези жени се изненадват и питат какво е това. И аз им разказвам пръстените. Също като история."
Хопа, хващам я, че цитира брат си. Ами да, това са думи на Тео Лулчев. "Хората, които ценят украшенията, искат не да купуват предмети, а истории. Когато правя нещо, зареждам го с моя енергия, с отношението си към това, което се случва. Или вече се е случило. Артистът дизайнер трябва да е социално активен, да е способен да разкаже историята, която го е предизвикала да направи даден предмет и е „потънала" в него."
Днес Теодор Лулчев е марково име на художник, който показва бижутата си по света. Но когато през 1999 г. пристига в Копенхаген, е никой. Прехранва се като всички емигранти на старта - разнася вестници, мие прозорци. Сега, като минава покрай някой мияч на витрини, се спира, за да види дали е печен. Никой не се интересува, че е завършил промишлен дизайн в Националната художествена академия. Трябва да тръгне от нулата, да овладее езика. После учи дизайн на бижута, където по-важното е, че създава контакти. А след това среща Хенриете.
Заради дизайнерските курсове започва да посещава артклуба в града. Там се сприятелява с художника Сьорен Таугор. Един ден трябва да изтърпи на собствения си гръб датската нетърпимост към нахлуването в личното пространство. Дори като шум. Съседите му протестират, защото подът в квартирата му скърцал. Предлагат му да се изнесе за две седмици, докато сменят пода. Ами къде да живее през това време?
Съдбата, както винаги, си знае работата. Веднъж Тео среща Сьорен и му се оплаква. Художникът му казва, че има празна стая и го кани у дома. Веднъж решават от любопитство да отидат на среща на датския лама, който популяризира на Запад будизма. Учителят се появил в смокинг с чаша коняк и дебела пура. Това въобще не било важно за Тео Лулчев. Далеч, далеч по-интересно било едно момиче с прозрачна бяла кожа и червена коса made in Denmark. Дошло с друго момиче и когато се приближили, Сьорен казал: "Запознай се със сестрите ми."
Така Тео се оженил за Хенриете. Влязъл в пространството на галериите, както той се изразява, започнал с изложби на ниски цени. Той не прави масова бижутерия. Когато са скъпи, масовите накити са от злато и сребро. При тях не е важен авторът и моделите могат да се намерят в търговските списания след Hi-Fi техниката и преди велосипедите. Артистичната бижутерия се прави от дизайнери, които използват плексиглас, стъкло, метали. Работите им се показват в галериите и музеите по света. Там е светът на Теодор Лулчев.
Хората търсят всичко. Няма мода, артистичната бижутерия е еклектична. Силвия Лулчева си спомня: "Имам брошки, обички и пръстени от младия му период, които днес не мога да нося, защото са тежки. Мога да покажа стъпките му в дизайна. Сега виждам маниакално внимание към друг тип материали. В началото бяха органични - кост, седеф, кокос. А сега са титан, други метали, стъкло, хартия. Едно и също бижу стои по различен начин на две жени, то взема биографията на носителката."
Тео се забавлява: "Да измислиш една форма е като в анимационните филми - как едно квадратче да премине в триъгълник, а той в кръг. За мен мисловното движение е изключително важно." Не е чудно, че харесва не толкова психологическия театър, а движенческия, който включва пластика, танц, жестове на тялото и лицето.
Това за театъра е във връзка с Ния, дъщерята от първия брак на Тео с Албена Недкова. Деветнайсетгодишното момиче следва модерен танц в Държавното театрално училище в Копенхаген. То е третото поколение артисти в рода на Силвия и Тео. Родоначалникът е майката на баща им, баба Рада, която майсторила коледната украса в магазина на мъжа си, почитан и преуспяващ софийски колбасар. От мас тя правела елени, камбанки и елхички и ги нареждала на витрината. Минувачите, които не били сред клиентелата, мислели, че там има сладкарница.
Силвия не казала на брат си и на родителите си, че ще кандидатства в НАТФИЗ. Израства неглезена, непрекъснато стимулирана от него, наместваща се в неговата представа за сестра, зависима от неговата среда на чешити, възвишени интелектуалци и махленски разбойници. Иконите му - джазът и "Бийтълс", стават нейни. Жилището им е като Антимовския хан - който откъдето свърне, пристига у тях. Не напразно най-често повтаряният лаф на малкия Теодор бил: "Ела нас гости!"
Когато завършва френската гимназия, Силвия казва, че ще кандидатства психология, социология или нещо подобно. Ако Тео проявявал повече наблюдателност, трябвало да забележи, че сестра му пише с молив по стените на стаята си цитати от пиеси. Понеже не може да чете подготвяните текстове, обикаля приятелките си и рецитира у тях. Теодор не се сепва дори когато негов приятел го пита: "Абе какво прави сестра ти всеки ден пред унгарския ресторант"? Унгарският е срещу НАТФИЗ по онова време и там кандидат- студентите се събират, за да разменят информация и чакат резултатите. Тео хитро си помислил, че Силвия сигурно има гадже.
После тя признава, че вече учи в академията. "Той, който е доста социален и добре се интегрира в колектив, избра самотната работа в ателие. Аз, която спокойно мога да живея без колектив, избрах колективното изкуство!"
Силвия е Дева, Тео - Рак. Тя е изпълнена със свръхотговорност и се парализира пред вида на драстична липса на дисциплина. Понеже работи непрекъснато с хора, има нужда от тишина. Той пък има нужда да работи с хора. Затова в Копенхаген, след като спечелва конкурса за логото на местния Хелзинкски комитет за правата на човека, се заразява от неговите идеи и се обучава в специален курс. Там се подготвят доброволци, които помагат на хора, изпаднали зад борда на живота, да се интегрират отново в обществото. В Копенхаген има цял квартал, където живеят такива аутсайдери, на които в даден момент обществото е обърнало гърба си. Те имат възможност да научат нов занаят, да работят в работилници и ателиета, да станат полезни за себе си. В София Тео Лулчев очаква общината да предостави дом за неговата дейност. "В Дания има 15 центрове за социализация на хора с проблеми. Искам в София да стане 16-ият!"
ДИМИТЪР СТАЙКОВ
