Само с пожелания за здраве, късмет и успех през новата година не върви. Трябват и църковни ритуали, за да измолим Божията милост и благодат да огреят нас и всеки от нашите близки. На първо място са водосветът на дома и кръщенето. Сега им е времето. Както и да погледне човек - и по църковно, и по фолклорно, няма по-добра дата за това в началото на годината от 6 януари на Богоявление или още Йордановден.
Тогава с покръстването на Христос идва краят на т.нар. мръсни дни в народните вярвания. Смятало се е, че тогава светът е в мрак и хаос, че земята и небето се срещат и настъпва царството на злите сили - вампири, караконджули и таласъми. Мръсните дни започват след Рождество и траят, докато кръстът се хвърли във водата и възцари хармонията на света.
На Богоявление кръстът произвежда най-лековитата вода, от която рани заздравяват, болни глави минават, лоши уроки не хващат - светената вода. Учени доказаха, че молитвата, Христовият кръст и сакрални действия променят структурата на водата и я правят вълшебна. Това е едно от най-величествените свещенодействия. Отчето потапя кръста на кръст и с молитва приканва Светият Дух да слезе и да освети водата, за да бъде тя за здраве, благословение и спасение на тези, които пият, потапят сe или се поръсват с нея.
Църквата е установила два водосвета - велик и малък. Те напомнят за две събития от Библията. Великият водосвет на Йордановден е посветен на Кръщението Господне в йорданските води. Той е само два пъти в годината - на 5 и на 6 януари. При него на Богоявление кръстът се хвърля в реки, извори, езера и морета и се освещава голяма площ.
Тъкмо в един от тези дни си вземете Богоявленска вода от черквата, а после повикайте свещеник да поръси дома и обитателите му. Хубаво е поне един-два пъти всяка година да се ръси за здраве и мир в една християнска къща, казва Ловчанският митрополит Гавриил.
Тук тарифа няма, свещеникът е длъжен да ръси и гони злите сили безплатно, но традицията повелява да му се даде някой лев за доброто, което прави.
За ритуала вкъщи трябва да набавите съд за водата, хляб и червено вино, китка от цвете, чимшир и здравец, вързана с червен конец, както и листче с написаните имена на хората, които свещеникът да прочете за здраве.
Малкият водосвет напомня на раздвижването на водата в Силоамската къпалня от ангел, при което по чуден начин се изцерявали болните. С него се отбелязват храмовите празници. Той се извършва в началото на всеки месец, но може да е и по всяко време, ако вярващите желаят - при ръсене за здраве на хора и домове, на родилки, при освещаване на нови сгради, при професионално начинание и пр. Малки водосвети могат да се извършват и извън черквите - в домовете или на открито. Вода пък може да бъде осветена всеки ден от годината с изключение на Великден и Петдесетница.
Светската власт хем понякога се дистанцира от църковните ритуали, хел не може без тях. Как иначе да обясним публичното освещаване на знамената на армията всяка година или на обществени сгради.
Независимо от повода - болест, душевни терзания или други причини, светената вода трябва да се пие на гладно и с вяра и с молитва. Само тогава тя носи здраве и сполука.
Но с нея е достатъчно и само да си поръси човек лицето. Тя няма срок на годност, т.е. силата й не изчезва, дори към нея може да се долива, без това да промени качеството й.
Прието е водата от Великия водосвет да се пази и ползва през цялата година до следващия празник. Тази Богоявленска вода всъщност има най-голяма сила и може да се съхранява с години. С нея църквата забърква мирото, ръсят се домовете, отпива се против болести. Прието е на Йордановден водата да се обновява и всеки да си занесе от нея вкъщи.
Светото Кръщение е едно от седемте тайнства на православната църква, при което се призовава Светият Дух да въздейства пряко и да обнови човешката душа. Това е добре да стане още в първата година на раждането. Кръщението се извършва с "вода и Дух". Затова първо при него се освещава водата за Кръщението. По традиция кръщението се извършва в храма в кръщелния купел, в който е осветена водата, но е възможно да се извърши в жилището на човек или другаде, ако обстоятелствата налагат.
Малките деца често не разбират добре смисъла на последованието. Затова освен кръстника е задължение и на родителите да подготвят младенците за кръщението, като внимателно ги въвеждат във вярата и богослужението. Децата се потапят в купела, а възрастните преди да пристъпят към купела, трябва да събуят обувките и чорапите си.
По време на кръщението е добре да се освети кръстчето или иконата, които кръстникът подарява по традиция.
Окъпаният с осветена вода след кръщенето трябва да облече после чисти дрехи. Ако някъде това е невъзможно, новопосветеният в тайнството просто обува чисти чорапи.
Кръстникът заема важно място, тъй като е духовен подбудител и наставник на новопокръстения.
Какво се носи в черквата за кръщавка? Първо, кърпа и сапун. С кърпата свещеникът избърсва ръцете си по време на ритуала. Освен нея се носи и друга, с която се избърсва кръстеният. Тази кърпа се пази заедно с китката от освещаването на водата и голямата свещ, запалена преди кръщението, която се припалва у дома във важни дни.
Освен голямата свещ кръстникът поднася свещи на дошлите, дава и три закупела. Те са по-малки и обикновено изгарят за времето на кръщението.
Името на кръщавания се записва на лист, който се предава на свещеника, за да бъде произнасято точно по време на молитвата.
За да бъде изготвено точно кръщелното свидетелство е необходимо да бъдат записани предварително месторождението и трите имена на кръщаващия се, на неговите родители и на кръстника.
Всичко останало според изискванията и традицията на епархията или енорията се пояснява от църковните служители.
30 лева е синодалната такса за ритуала. Част от парите са за издаването на кръщелното свидетелство, а останалите пари са като дарение на черквата. Някои храмове предлагат украса и участие на църковен хор, което вдига цената, но пък прави кръщението тържество и вълнуващ празник за всички присъстващи на тайнството.
РУСИ РУСЕВ, НИКОЛАЙ МОСКОВ
Експертът: Сатаната се пропъжда, греховете - очистват
Отец Борис е игумен от 5 години в манастира "Рождество Богородично" в Зелин край Ботевград. Завършил е богословие в Солун - магистърска степен.
Кръщението е единственото тайнство, което се извършва над нехристияни и чрез което те стават християни. То е един вид вратата за Църквата.
Видимата страна на тайнството Кръщение е трикратното потапяне във вода и произнасянето на сакралната кръщална формула: "Кръщава се Божият раб (или рабиня) в името на Отца. Амин. И Сина. Амин. И Светия Дух. Амин."
После с обреда отричане сатаната се пропъжда от кръщавания.
Обличане на кръстения в нова обикновено бяла дреха е символ на духовна чистота, която той получава чрез кръщението и която трябва да пази през живота.
Възлагане на кръст върху кръщавания пък е знак, че той става Христов син и като него трябва търпеливо да понася житейския си кръст.
Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество.
Невидимата страна на кръщенето е действието на Божията благодат, която очиства от първия грях и от извършените лични грехове, възражда човека духовно и го освещава.
За кръщението трябва да се носи:
- Предварително да се уточнят в храма денят и часът за светото Кръщение.
- Кръстникът да е православно кръстен и да си носи кръщелно свидетелство в деня на събитието.
- Удостоверение за раждане на кръщелника.
- Китка за поръсване - обикновено от чимшир, здравец и цвете, вързана по традиция с червен конец.
- Свещи за Светото Кръщение, които се купуват от храма.
- Две хавлии и сапун
Емилия Масларова: Кръстих 59 деца
Бившият социален министър Емилия Масларова е кръстница на 59 деца. Някои от тях са вече големи и сами са поели пътя си, други са съвсем малки.
"Хубаво е, когато някой ти вдигне телефона и те попита: "Мила кръстнице, как си?", смята Масларова. Поддържала редовно връзка например с тризнаците Димитър, Георги и Мария от Стара Загора, както и с Божидара от Кюстенил, която стана Бебе 2006.
"Имам сили и опит да бъда духовен учител на толкова много деца и съм сигурна, че им нося късмет", каза тя. Според нея с този ритуал се създава една топла човешка връзка, която е приобщаване към рода, към семейството и дома. Същевременно било и голяма отговорност, тъй като кръстникът по традиция нямал право да отказва помощ или съвет на кръщелника си.
Тя била кръстница и на сина на кумците си Константин в Пловдив. Преди години у нас било обичай кумата да кръсти децата на младото семейство, но вече не се спазва от всички.
Нейни кръщелници са и десетки сираци от домове. Не всички й се обаждали, тъй като повечето не искали са си спомнят да времето, прекарано в приюта.
Най-хубавият спомен на Масларова обаче е именно кръщенето на малки деца без родители в дом в Северозападна България. "Кръстихме ги заедно с жените от селото, които доведоха и своите деца, и стана голям празник", разказа Масларова.
