Свалят ли те от екрана на Би Ти Ви, влизаш в онлайн журналистиката. Поне така се случи с трима от най-популярните мъже там.
Георги Коритаров, Иво Инджев и Николай Бареков едва ли щяха да минат в мрежата по собствена инициатива, ако все още се изявяваха в най-гледаната телевизия.
От тях само Коритаров успя да продължи тв живота си няколко години, след като бе харесан от Нова тв.
Бареков все още не се е отказал. Не е изоставил и професионалното си изкривяване винаги да има новина.
Сегашната е, че ще прави своя онлайн телевизия. “Проекта го движим с един приятел. Харесали сме си един домейн, но ще го кажа след 2-3 седмици”, обяснява той. Новият канал щял да промени българския медиен пазар в интернет.
Бареков има една симпатична черта в характера си - винаги звучи оптимистично и гори от енергия в работата си.
Трудно ще го чуеш да се оплаква. “Няма от какво. Ето, почти всеки ден имаме хиляди импресии и уникални посещения в сайта”, казва той.
Засега плановете му да става началник в други телевизии не се осъществяват. А и Бареков не бърза. “Помолих хората за отсрочка до есента. Длъжен съм да развия качествено проектите си онлайн, защото на тях ще разчитам да хранят мен и семейството ми. Ако отида сега в телевизия, няма да ми остава време за тях, защото, когато върша нещо, аз съм свикнал да не пестя сили. А и в която и телевизия да започна, ще се боря да съм първи. Ако нямам възможност, ще стоя настрана.”
В момента наистина се е отдалечил от телевизията дотолкова, че дори не гледа.
“Преди сядах за новини и мачове, вече и това не ми е интересно.”
Бившият популярен водещ на Би Ти Ви сега работи за 3 сайта, които са негови - bnews, bpost, news 4000. Последният е пловдивски и в него има новини от родния му град.
До 1-2 месеца в интернет ще се появят още няколко сайта на Бареков и съдружниците му. Единият е жълт и ще се нарича blife. Ще има два сайта за жени. “Токче” е за младите, а “Червило” ще е за утвърдени и зрели дами.
Gentleman ще бъде ориентиран към мъжете. Вероятно ще направи и пети сайт под името “Жълт спорт”, в който ще се пише за спорта, но предимно откъм любопитната му страна, а не сухо изреждане на резултати от мачове.
Освен че разработва сайтове, Бареков преговаря усилено с рекламодатели. “В момента се боря за оцеляването си. Това е моят бизнес, с него изкарвам пари. За мен работят 40 души, как да ги оставя.”
Още докато беше в Би Ти Ви, Бареков разказваше, че по Нова година ще отиде за дълго в САЩ. Задържа се зад океана 20 дни по празниците заедно със семейството си. През това време посетил и двудневен голям конгрес за бизнеса в интернет.
Той се върна в България седмица по-рано от съпругата си Евгения и сина си Николай. “Двамата останаха още няколко дни в Орландо и наскоро се прибраха”, разказва той. Там живеят под наем, като са или в Ню Йорк, или в Маями.
Въпреки големите си планове да работи тук Бареков не спира да мечтае за САЩ. “Интернет бизнеса мога да го развивам и оттам.”
Най-дълго съществуващият сайт от трите, станали популярни покрай собствениците си, е на Иво Инджев - ivo.bg. Краткото му представяне звучи така: “Личен блог на журналиста Иво Инджев. Независим обзор на българското политическо пространство.”
В живота му има едни близо 5 месеца, в които Инджев не прави нищо. Стои по цял ден вкъщи, но не го свърта. От друга страна, не му отива някак си да тръгне да се моли да го публикуват тук и там.
“Направи си блог и пиши каквото искаш, никой не може да те спре”, подхвърля му тогава Ива - едната му дъщеря, която работи в компютърния отдел на германския вестник “Билд цайтунг”.
Тежките 5 месеца са след уволнението на Инджев от Би Ти Ви в края на октомври 2006 г. Тогава спира коментарното му предаване “В десетката” “заради излъчването на непроверени факти”, съобщава тогавашният шеф на телевизията Албърт Парсънс. В едно от изданията Инджев е съобщил информацията от някакъв сайт, че президентът Георги Първанов имал апартамент, подарен му от някого.
Дни преди да му връчат заповедта за уволнение, Инджев формално подава оставка.
"Нямаше да си направя блог, ако не се беше случило така в моя живот", казва днес.
Инджев обича да бъде забелязван чрез работата си. Затова с удоволствие установява, че е направил първия политически блог у нас, който се издържа от читателите си. На страницата му в интернет има отпечатан формуляр, в който е посочена банковата сметка на сайта. Всеки може да го подпомогне с някаква сума, каквато му е по сърцето и джоба.
"Хора от цял свят пращат левчетата си. За тях блогът ми се е превърнал в кауза", казва Инджев.
Тази практика е отскоро. В началото журналистът бил против комерсиализацията на блога. Постепенно читателите сами започнали да предлагат подобни идеи. "Убедиха ме, че не е срамно. Написаха ми, че и самата Уикипедия се издържа по този начин." Така бил и против рекламите, но вече е на друго мнение и ги търси.
"Блогът не ме прави богат, нито мога да живея без заеми." Продължава да го пише, защото го възприема като кауза в подкрепа на независимата журналистика. А заради левчетата на читателите се чувства като нает на работа от тях.
"Има такава мантра - че няма независима журналистика. Където и да работиш, трябва да се подмазваш на гостите си, за да ги убедиш да дойдат в студиото ти, или да говориш с мазен глас на началниците си. Формално погледнато е така. Но се оказа, че може да се прави независима журналистика и при мен това е 100%."
Сам изброява доказателствата си:
- много по-активен е, откогато и да било. На ден пише и публикува по 3-5 статии. Трудно ще намери медия, в която да вземат наведнъж толкова негови неща.
- сам решава каква да е темата, как да я разисква и изобщо не му пука.
- посещаемостта на сайта му е с хиляди на ден, средно влизат по 5000-6000 души. Рекордът му е през септември миналата година, когато има 26 хиляди посещения. Причинени са от едно хапливо есе за Ленин, написано от него. Разхождал се Инджев веднъж по софийската улица "Свети Наум", когато зърнал сред храсталаците пано на Ленин, закачено върху стената на един блок. Върнал се вкъщи и написал “Ленин е тук, но се крие”. И го прочели 26 хил. пъти
“Сайтът ми оборва твърденията, че хората не се интересуват от политика. А те не се интересуват заради начина на поднасянето й, както и от определени политици. Оказа се, че Бойко Борисов просто събра гласовете, които се търкаляха по улицата, докато другите си мислеха, че тези хора не се интересуват.”
Миналата седмица Инджев отпразнува своеобразен юбилей - излезе 1000-та му публикация в сайта. Преди 3 години е убеден, че това е за кратко, докато намери друга работа. Сега вероятно пак се надява на нещо по-публично, но в същото време "лека-полека превърнах сайта в основно свое занимание".
Възнамерява да го развива с повече екстри, за да увеличи посещенията в сайта и така да привлече рекламодатели. Току-виж започне да издържа семейството си. А то е голямо.
Инджев е баща на 5 деца. Големите 3 са от първата му съпруга - германката Регина. Майка на 6-годишната Елена и 3-годишната Нина е оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.
Блогът на Инджев е популярен и в чужбина. В. “Ню Йорк таймс” го цитира на 24 септември 2009 г., показвайки какво пишат читателите му за избора на Ирина Бокова като шеф на ЮНЕСКО. След това самият Инджев е потърсен за интервю, като журналист, който работи в интернет. Френският в. “Монд” два пъти публикува негови статии, пуснати в мрежата.
Най-неподдържаният сайт е на Георги Коритаров. Последните материали в него са от декември миналата година. Те дори не са писани специално за сайта. Просто авторът е качил свои предавания от пловдивската обществена телевизия “Тракия”.
Журналистът бе свален от сутрешния блок “Здравей, България” на Нова тв за “неспазване на журналистическия плурализъм”. Това се случи след писмо, пратено до медията от шефа на “Лукойл” Валентин Златев. В него обяснява, че журналистът му е предложил сделка, която той е отхвърлил.
Няколко месеца през миналото лято Коритаров нямаше постоянна работа. Понякога четеше лекции в Пловдивския университет.
След това пусна сайта си, като същевременно започна да прави коментарно предаване с гости в тв “Тракия”. За целта пътуваше всеки петък до Пловдив.
От началото на годината обаче не е в телевизията, не пише и в сайта.
“Като подскачаща мишка в кутия съм в интернет. Ако затвориш една мишка в голяма кутия, тя не знае, че не може да излиза и си мисли, че това е целият свят”, казва Коритаров.
Според него интернет комуникацията е перспективна, бърза, масова. “Изгражда обществена мрежа от потребност за получаване на информация, за разсъждения, но за мен се оказа твърде анонимна. Чувствах я като изкуствена виртуална реалност. Не съм се отказал, но трябва да премисля начина си на участие.”
Сега се е съсредоточил върху други проекти. Ориентирал се е какво иска да прави, но още му е рано да го обявява публично.
Със сигурност му се иска да се занимава с журналистика.
“Никога досега през 20-те години на преход България не е имала толкова голяма нужда от сериозна и аналитична журналистика. Никога през тези години не се е получавало толкова голямо противоречие между журналистическия и икономическия интерес на медиите. Сега има само шоу и развлекателни програми по телевизията”, казва Коритаров.
Единствено чрез журналистически посредник могат да се дискутират сериозните теми, които засягат управлението и обществения интерес. “Ако тази потребност бъде осъзната, управлението само ще намери начин да поощри и подкрепи създаването на такава независима журналистика. Тя винаги е била партньор на политическата система не защото е безкритична, а защото дава алтернативи с анализите си”, смята Коритаров.
Той обаче не си представя, че това може да се случи в интернет, или поне не сега. “Мрежата е като едно голямо дадзибао (стенен афиш с големи букви). Прекалено голям отдушник е. Сега обществото има нужда не от отдушници, а от посредник.”
