Глад за бързо растящи растения напълни разсадниците седмица преди Цветница.
Дългоочакваната пролет дойде внезапно и като компенсация за закъснението с температури над 20 градуса.
Размечтахме се за цъфнали градини и парти на открито. А оранжериите си отдъхнаха, че разсадите им все пак ще намерят пазар.
Може ли загубеният като пролетен месец март да бъде наваксан с темпераментни растения, които да облагородят двора и терасата в кратки срокове?
Мисията е трудна, но не и невъзможна, е отговорът на специалистите.
По-достъпният вариант е да се изберат бързо избуяващи цветя от разпространени видове, за да са по-евтини. Дребни разсади, почва, сандъчета и саксии за средна тераса или цветни групи за малка градина излизат поне 40-50 лв. при семпли растения.
Амбициозната "пълна програма" предполага вече големи екземпляри, при това по-нагъсто. Лукс вариантът оскъпява удоволствието от 50 до 100%. Но пък форсира постигането на целта в същата пропорция.
Какъвто и избор да направите, трябва да се съобразите с прогнозите за времето до края на месеца, който е най-критичен за вегетацията. Синоптиците очакват няколко захлаждания, според разузнаването на цветарите слани са възможни през последната десетдневка на месеца. При рискови температури трябва да защитите крехките насаждения с полиетиленови пелерини. Може и с амбалажна хартия.
За нещо като акселерати на цветното царство минават четирите най-бързо растящи и същевремнно достъпни китки: тагетасите, петуниите, вербените и импациансът (как се отглеждат виж на 8-а стр.). Цените за парче се движат между 1 и 15 лв. Зависят от големината на растението и сорта. Е, има значение и дали купувате направо от разсадник, или от магазин в центъра.
С професионална помощ или повече усет и въображение можете да комбинирате растенията от четворката. По учебник петуниите и вербените служат за авангард в сандъчето, а туртата и циганчето имат запазената роля на тиловаци. Цветните групи в градината естествено дават по-голямо поле за изява при композирането.
Ако към великолепната четворка добавите сакъзи, маргарити, фелиции, лобелии ще заложите богат цъфтеж през цялото лято. Основното правило е да бодвате растенията шахматно -хем имат достатъчно жизнено пространство, хем всяко се вижда. (24часа)
Валентин Петков, собственик на “Плантава”:Ако започвате днес, вземете си по-развити
Ако целта е за месец да се радвате на завършен цветен кът, трябва да заложите на по-развити растения.
Към 90% от успеха е хубавата почва.Не използвайте заради икономии миналогодишната - тя е с нарушена структура, сбита, обедняла. Ако става дума за двор, подгответе терена, целта е почвата еда стане идеално рохко, наторете.
Избирайте здрави екземпляри- общият им вид е безупречен, правят впечатление на силни.
За богато сандъче спазвайте правилото по 1 растение през 10-15 сантиметра.
Резултатът много зависи от мястото. Най-неблагоприятно изложение е западното. Предварително помислете за композицията, аранжирайте видовете според височината, цъфтежа, багрите. Висящите се поставят най-отпред.
Не пазете всяка пъпка. За пищен вид често прищипвайте върховете, така ще получите повече цветове.
Не преполивайте, народът не случайно казва, че в суша все нещо се ражда, в киша - нищо.
Започнете борбата с вредителите по растенията още преди да са се появили.
Вербената: идеална за криза, клонира се
Ефектното съцветие на вербената и новите ампелни сортове я превърнаха във фаворитка. В практичен план има неоценимо качество да се "клонира" безотказно. От всяко купено коренче може да се създадат нови растения. Отрязва се клонче и се слага във вода да пусне коренче.
Вербените са традиционният избор на градското семейство без градина. Бързо запълва саксията и "пада" красив.
Единственият минус е, че дъждовете развалят фасона на атрактивните розови и бели сортове. Лилавите се държат геройски, което е бонус заради по-скромната им визия. Като цяло са по-издръжливи и в районите с по-топъл климат могат да оцелеят и за догодина.
Вербената линее на тежки почви. Също и при гъсто засаждане - всяка се нуждае от 20-25 кв. см.
Важно е да не се допуска задържане на вода - тогава кореновата система лесно загнива.
Петунията се скъсва от цвят след подстригване
Безспорната кралица на ранните цветя - петунията, властва в Европа повече от 150 г., когато англичани показват първите селекционирани сортове. Сега вече има стотици разновидности, които при правилно отглеждане греят в градината или на балкона във всевъзможни багри и размери от май до септември. Палитрата е пълна - от бяло почти до черно, а всъщност тъмнолилаво. Най-редки са истински жълтите и небесносините, защото последни влизат в каталозите на селекционерите. Както и каскадните, които провисват до метър и дават възможност за съчетаване в сандъчета с други пролетни видове.
Засаждат се на разстояние 15-20 см едно от друго. Не са претенциозни към почвата, но изискват слънчево изложение и обилно поливане. Ветровитите места определено не им понасят.
Всяко стръкче може да бъде накарано да цъфти нонстоп, ако още докато е малко, безжалосто се "подстриже" нула номер. Е, не съвсем до пръстта, но почти. Това ще отдалечи с 1-2 седмици цъфтежа, обаче растението ще се разклони богато и ще образува повече цветове. Махате ли ги веднага след повяхването, ще спестите на растението ненужното образуване на семена. Така цялата му сила ще отива за нови цветове. А за да става все по-пищно растението, трябва да се подстригва на месец - месец и половина. И веднъж седмично да се подхранва с тор за цъфтящи.
Тагетесите – от сняг до сняг
Слънчевата багра на тагетесите, по-популярни у нас с тромавото име турта, е само единият аргумент да ги направите част от средата си. Вторият е, че се предлага голямо разнообразие - от едри като божури изправени растения в лимоненожълто до деликатни като току-що наболи гъбки пачи крак дребосъчета. Третият - на цената на 1 по-екзотична петуния вземате 5 мини тагетасчета. Четвъртият - растат буквално с дни и изкарват до първия сняг. Петият - тръпчивият им мирис не се харесва на голяма част от вредителите по цветята. Недостатък може да бъде вещество в листата им, което при някои хора води до фотодерматит. Ако контактът с растението дразни кожата ви, избягвайте да го пипате.
Тагетасите се чувстват идеално на слънце, в глинесто - хумусна пръст и при умерено поливане. Сортовете с цвят като дребна кошничка не се притесняват от гъсто засаждане, за големите трябват поне 15 кв. см. Наторяват се всяка седмица.
