СЮЖЕТЪТ НА “ТОЙ НЕ СИ ПАДА ПО ТЕБ”
Сниман е по известния бестселър на авторите на „Сексът и градът" Грег Берент и Лиз Тучило. Филмът се вмъква в историята на група тридесет и няколко годишни мъже и жени от Балтимор. Те управляват връзките си от плитките води на първата среща до дълбоките и мътни вълни на брачния живот, опитвайки се да разчитат сигналите на противоположния пол с надеждата, че ще се окажат изключение от правилото. Историите са пълни с разочарование от партньора или неразбирането на чувствата му, както и с щастие от малките неща в живота.
Режисьор: Кен Куопис
Участват: Бен Афлек, Дженифър Анистън, Дженифър Конъли, Дрю Баримор, Скарлет Йохансон и др.
Роджър Еберт, Chicago Sun Times
Само си представете колко книги зависят от заглавието си. Поглеждаш на корицата и вече знаеш какво става вътре. "Той не си пада по теб" е точно от този тип. Някак си не ми е интересна жената, която купува книга, за да разбере какво се случва в нея. Обаче филмът е доста по-свестен от историята, по която е написан. И това е заради добрите актьори, ангажирани в него. Дженифър Анистън има екранно присъствие, което ме кара да се чудя защо и друг път не се захваща с трудните роли, които нейните партньорки Дрю Баримор, Йохансон и Конъли имат зад себе си.
Филмът се разполага в съвременния Балтимор, където няколко жени се питат дали "той наистина си пада по тях". Анистън играе Бел, която от години живее с Нийл (Афлек) - перфектен във всяко отношение мъж, освен по това, че не иска да се ожени за нея. Джиджи (Гудуин) няма идеалното гадже и виси на телефона си, дано нещо улови. Защо онова готино момче, който поиска номера й, не се обажда? Ами сигурно защото не иска.
Героинята на Конъли пък е омъжена за Бен, който не споделя идеите й за обзавеждане. Е, не всички съпрузи са такива, но този специално е.
Така върви животът. Филмът е дълбоко истински, ако разбирате какво искам да кажа. Всяка от вас, драги дами, има своите разочарования и своето щастие. Лентата добре се вмъква в тях.
Стефани Захарек, Salon.com
През първите 20 минути от филма имаш чувството, че той е интелигентен. Обаче също като книгата, по която е направена, лентата предлага голяма доза фалшива надежда, която не се сбъдва. Гледаме усилията на няколко жени да се справят с невъзможни действия или чувства у мъжете, с които живеят или искат да живеят. И какво от това? Единственият изход от тази ситуация е бавното истерясване на дамите. Виж ти, гледали сме го толкова често при приятелките си около нас - как ли не сме се сетили, че те разиграват велики кинострасти!
Очевидно режисьорите - специалисти на будоарни истории, не вървят по верния път. Някои от персонажите наистина печелят симпатиите ни. Но за други се чудим откъде са измислили страданията си. Например Джиджи на Гудуин толкова жестоко желае да изглежда оптимистично, че не знаем защо никое момче не се връзва при нея. Ясно е, че тези жени не са прочели книгата "Венера не е от Марс", в която се обяснява защо половете се различават невъзвратимо и безперспективно.
