Наши репортери минаха курс по мобилна журналистика - снимат с телефон и монтират, казва директорът на дирекция "Информация" в БНТ
- “По света и у нас” навърши 55 години. Как празнувахте този юбилей, г-н Чипев?
- Без да правим скъпи и луксозни купони, решихме, че празникът трябва да е на екрана. Той е за зрителите. Затова направихме няколко специални предавания и рубрики. През цялата седмица в рамките на емисията ще има риалити, което показва не само историята на “По света и у нас”, но и нейното бъдеще. Всъщност разкриваме какво се случва зад кадър, как се правят новините. Показваме и целия екип, защото той не се състои само от лицата на екрана. Зад тях стоят още много други професионалисти. Ще покажем за първи път и техните лица.
В събота от 20,45 ч по БНТ1 ще бъде излъчен филм обзор, който е близо 90 мин. В него участват над 30 души, които са били част от “По света и у нас” от създаването ѝ до днес. И разказите на тези хора показват, от една страна, как се е развивала телевизионната журналистика и новинарство, но от друга - как се е променял и нашият живот, историята на България.
- Харесва ли ви как се промениха новините за тези 55 години?
- Много по-интересни са след 1989 г., когато започват да се развиват по-динамично. В началото на прехода се отделя място за повече политика, отколкото сега. Въпреки че и тогава са се разказвали личните истории на хората, има репортажи за цените, спекулата, дефицитните стоки. Иначе разликите са много - като започнем от бавното четене и буквално декламирането от листите пред говорителите до дългите репортажи от пленуми и конгреси. Сега един репортаж е дълъг около 1,30 мин, а подробно разследване - около 3-4 мин. Навремет разказите от пленумите са запълвали целите емисии. Във филма обзор ще стане ясно как Асен Агов, Нери Терзиева, както и тогавашните екипи, променят тотално новините и сменят стила – от езика до начина, по който се снима и подрежда емисията. Всъщност историята на “По света и у нас” е времевата линия на тв новинарството в България, която показва нейните върхове, спадове, включително греховете ѝ, но и взетите уроци. Емисиите продължават да се променят и сега, както и самата журналистика. И това е неизбежно заради интернет.
- Какво ще направи БНТ, за да привлече и младите, които са повече в интернет?
- В емисията навръх рождения ден на “По света и у нас” (20 юли) с открит микрофон дадохме възможност на зрителите да кажат кои са важните новини според тях, какво ги вълнува. И това, което ми направи най-голямо впечатление, бяха трима тийнейджъри, които казаха, че за тях най-важното е новините на БНТ да се линкнат със света. Интересен е езикът на тези млади хора. И според мен именно това е посоката, в която новинарският екип ще работи. Ще направим съдържание и за тези потребители. Те имат други интереси и различни навици в използването на информацията. Те не гледат телевизия, те са непрекъснато онлайн. Затова ние ще направим следващия еволюционен скок в “По света и у нас”. Наесен новините ще имат нов и по-модерен сайт, който ще предлага допълнително съдържание, съобразено с навиците на зрителите. Ще има видеа, новини и снимки, направени специално за сайта, за да привлечем интереса на онлайн аудиторията към нашите новини.
Въпреки че и досега го правихме. “По света и у нас” първа пусна новини в 100 сек, които са направени специално за интернет. Бяхме и първите, които дадохме възможност на зрителите сами да пускат своите снимки и видеа в страницата ни. Всичко това беше лансирано от Вяра Анкова, когато тя беше директор на “Информация” и сега просто ще усъвършенстваме тази платформа.
- Какво още направихте за тези две години, откакто ръководите новините на БНТ?
- Както вече казах, това, което променя новините в последните години, е интернет. Хората отдавна не чакат 20 ч, за да седнат пред телевизора и да ги чуят. Те вече са информирани, когато са пред екрана. Нашата цел е да им предложим селекция от най-важното, но със задълбочен анализ и, разбира се, прогноза, без да правим компромиси. Другото нещо, към което се стремим, са оригиналните истории, които те не са прочели или видели в интернет. Зрителят трябва да се наслаждава на това, което вижда, затова работим върху намиране на нужния баланс между качественото съдържание и атрактивната форма. Изключително много се консултираме и със социалните мрежи. Дори наши колеги бяха на обучение в Дания и Женева, за да обменят опит с колегите си в обществените телевизии как да използват социалните мрежи в новините. Защото хората вече не са само потребители на съдържание, а и го генерират. Да, чрез тези мрежи ние може да изследваме и да напипаме вкуса им, но тук идват и новите умения на журналистите – трябва да преценят кое е важното, достоверното, истинското в целия информационен поток.
- Как подреждате новините в емисията?
- БНТ има общи принципи и стандарти, които важат за всяка обществена телевизия. И тези норми са свързани с това да информираме зрителите за решенията на политиците, защото те засягат обществото. Но и да покажем проблемите от дневния ред на хората.Другото, което изваждаме на преден план, а сякаш нашите конкуренти го подценяват, са международните новини - това, което се случва около нас.
Всичко това правим с подробни репортажи, с проверени факти и всички гледни точки. Всяка сутрин в 11 ч целият екип се събира на летучка – тази дума остана от 55-годишната история на “По света и у нас”, въпреки че аз непрекъснато ги наричам оперативки.
- Някой обажда ли се да казва какво да има в новините? Навремето се говореше за “червени телефони”, които свързват управляващите с телевизията.
- Аз само съм чувал за тях. Сега няма такива хора, които да се месят в новините.
- Звънят ли ви политици?
- Не, аз дори нямам номера на политици в мобилния си телефон.
- Интересувате ли се от реакциите им?
- Задачата на “По света и у нас” не е да съвпада с дневния ред на политиците или на някои пиари и е напълно нормално в тези случаи да има и отрицателни реакции от тяхна страна. Това само показва, че ние си вършим работата. Миналата година имаше едно изследване на фондация “Медийна демокрация”, което показа, че новините на БНТ са били най-критични спрямо управляващите. Това, разбира се, се дължи на натрупания опит на журналистите в “По света и у нас”. Този екип е работил в различни политически обстоятелства и винаги е успявал да съхрани честта на професията.
- Как се чувствате, когато вече сте от другата страна - шеф сте на новините в БНТ?
- Много е трудно, но мисля, че имам едно предимство. И това е фактът, че съм израснал в професията заедно с хората, с които работя и сега. Затова колегите ми не ме приемат като началник. Може би по-скоро това е предимство за тях и удоволствие за мен.
- Тогава как ги мотивирате да работят?
- Нашата работа без малко приятелство и любов не става. Журналистиката е екипна работа.
- Говорите ли си с шефовете на другите телевизии?
- Да, ние непрекъснато си сътрудничим. С Дарина Сарелска, която е директор на “Новини и актуални предавания” в Нова тв, учихме в един и същи курс в университета, състудент съм и с Гена Трайкова, която е главен редактор на новините на Би Ти Ви, а с Венелин Петков, който ръководи дирекция “Новини, актуални предавания и спорт” там, сме работили заедно в БНТ.
- За какво последно разговаряхте?
- Подготовката и отразяването на предстоящите местни избори.
- Вие как решихте да се занимавате с журналистика и медии?
- Майка ми много искаше да стана журналист, но в онова време бях малък и си мечтаех да бъда машинист и да карам влак. Тя ми се караше, че това не е професия. После, когато бях в гимназията, тя ми предложи да уча право, защото по онова време беше много модерно. А ѝ казах: “Не, ще уча журналистика.” След кандидатстудентските изпити една съседка ме попита какво ще уча в университета и аз ѝ казах: “Журналистика. Тя мисли малко и ми отговори: “Щом ти харесва.”
- Как попаднахте в БНТ?
- Бях I курс журналистика през 1997 г., когато започнах като стажант в новинарската емисия “Днес” на Ефир 2. Началото и средата на 90-те бяха романтични години за журналистиката, защото цялата промяна се долавяше от екрана. Този период вдъхнови мен и много от връстниците ми да станем журналисти.
- За какво беше първият ви репортаж?
- Беше в партньорство с по-опитен репортер в телевизията. Но едно от първите неща, които си спомням, е, че ме бяха пратили извънредно на снимки. Трябваше да отразя някакъв протест край Кремиковци. Върнах се, разказах всичко подробно на редакторите, но съм пропуснал важната реплика: “Пиши 40 сек.” Така емисията започна без да съм направил репортажа си. Бях много подтиснат, мислех си, че съм провалил цялата емисия.
- Какво си спомняте за работата в онези години?
- Тогава ходехме на събития с големи камери, всичко беше на запис. Преките линии на живо бяха изключения. Вече има нов лаф в телевизията, казваме: “Да хванеш телефона и да снимаш.” Наши репортери дори минаха курс по мобилна журналистика - снимат репортаж със смартфон и го монтират. Излъчвали сме такива репортажи - те са толкова добри, колкото и тези, снимани с професионални камери. Зрителят дори не разбира разликата.
- Къде ще почивате лятото?
- Винаги съм казвал, че нашата професия е достатъчно интересна и сякаш затова предпочитам ваканциите ми да са по-скоро разтоварващи и отпускащи. Спя до късно, ходя на кино и чета книги.
CV
Даниел Чипев е директор на най-голямата дирекция в БНТ – “Информация”, от 2010 г. Тя включва “Новини”, “Актуални предавания” и “Спорт”. Завършил е езикова гимназия в Правец и телевизионна журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”.
Започва кариерата си в БНТ през 1997 г. като вътрешнополитически репортер. Заедно с Милена Цветанска са създателите на модерната за времето си емисия “По света и у нас” в 18 ч. Впоследствие е водещ на централната емисия в 20 ч, която води с Добрина Чешмеджиева.