Теди Кацарова дава рецепти за вкусотии от скандинавската кухня

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/5201427 www.24chasa.bg

„От двете страни на съвършената храна" е книга за пътешествия, вълнуващи преживявания и кулинарни изненади. Авторите - певицата Теди Кацарова и главния готвач Филип Петров, разказват за най-интересните кътчета на планетата, до които са пътували и които са докоснали по неповторим начин сърцето и небцето им. Като истински ценители на културните традиции, в това число и кулинарни, на различните народи, те сладкодумно представят живота и кухнята на Индонезия, Италия, Куба, скандинавските страни, Франция, Виетнам, Малта, Йордания и Катар. Днес ви представяме изключително вкусните коледни и новогодишни специалитети на Скандинавия, представени от Теди Кацарова.

ДЕСТИНАЦИЯ СКАНДИНАВИЯ

Дълбоко свързана съм със Скандинавия и нейната култура, тъй като откакто се помня всичко в дома ни беше скандинавско, купено от родителите ми при дългите им престои в тези студени, но красиви държави. Най-яркият спомен от моето детство беше именно оттам – от Финландия, държавата, която се превърна в моя съдба впоследствие, когато се омъжих и живях доста години там. Бях едва тригодишна, когато заминах с баба и дядо на гости на родителите ми в Хелзинки, които работеха като музиканти на фериботите по линията Хелзинки–Стокхолм. Спомням си, че виждайки татко, заплаках, защото не ми беше много ясно кой е този брадат мъж. Представям си колко са страдали родителите ми, принудени да ходят по гурбет и да нямат възможността да преживеят детството ми. Но как се повтаря животът и колко е странно, че точно след 18 години се озовах на същия ферибот и пеех, също като родителите ми. Там срещнах бъдещия си съпруг и живях между Швеция и Финландия почти 9 години.
Още тогава, като малка тригодишна хитруша, се интересувах от храната по съвсем различен от другите деца начин. Изучавах всичко и досега си спомням някои вкусове. Макар че бях много малка, няма да забравя вкуса на сладоледите там. По времето на комунизма в България, всичко във Финландия ми се струваше ново, вълшебно и ужасно вкусно. Исках да опитам всеки сладолед и когато мама ми отказваше, почвах безмълвно да роня огромни крокодилски сълзи. Мама по-късно ми разказваше, че съм била толкова покъртителна гледка, че не й давало сърце да ми откаже. Така че омитах сладолед след сладолед, понякога по три наведнъж. Толкова ароматен ми се струваше ягодовият, да не говорим за шоколадовия. Видовете бяха много, а аз исках да пробвам всичките наведнъж. И досега обичам ягодовия сорбет, който правеха там. Непознат доскоро у нас, но много лесен за приготвяне вкъщи, много често радвам сетивата си с тази сладост за небцето.

Ягодово сорбе

Коледни звезди
Коледни звезди

6 порции

Датски канелени рулца
Датски канелени рулца

2/3 чаша вода

Сьомга на фурна
Сьомга на фурна

2/3 чаена чаша захар

ягоди (около 5 чаени чаши)

2 супени лъжици лимонов сок

Захарта и водата се загряват на слаб огън в малка тенджера. Течността се разбърква, докато захарта се разтвори. Когато сиропът заври и се сгъсти, се отстранява от огъня. Оставя се да се охлади за 1/2 час (сиропът е изключително горещ) и после се прехвърля в хладилник да се доохлади.
Ягодите се пасират с кухненски робот или пасатор и се прецеждат през сито в купа. Добавя се лимоновият сок и се разбърква добре. Пюрето се замразява за около 1 час.
Студените сироп и ягодово пюре се разбъркват добре и се прехвърлят в метален съд (най-добре от неръждаема стомана). Съдът се покрива с фолио и отново се замразява в продължение на 3–4 часа.
Замразеното пюре се вади и още веднъж се пасира в кухненски робот или с пасатор. Вече готовият сорбет се връща отново в металния съд, покрива се с фолио и се замразява за още 3–4 часа.
Сервира се с листа от прясна мента.

Родителите ми дотолкова бяха свикнали с тамошния начин на живот, че постоянно се опитваха да възпроизведат дори тамошния бит вкъщи. Освен мебелите, които бяха купили от Норвегия, те носеха и много хранителни продукти, които бяха „златни” в годините на соца с празните щандове. Най-много се радвах на нещата, свързани с Коледа, като календарите с шоколадче за всяка дата или светещите звезди лампи за прозорец. Толкова ми беше уютно, когато прекарвах Коледите с мама и татко... това бяха най-страхотните мигове от детството ми.
Няма как да пропусна срещата ми с неповторимите, вълшебни датски сладкиши. Толкова пухкави и ухаещи на ванилия десерти! За първи път вкусих тези умопомрачителни шедьоври на датската кулинария една сутрин, когато родителите ми се прибраха от поредната тежка нощ в клуба. След като бяха приключили в 4 сутринта, усетили ухание от близката пекарна на съседната улица. Решили да ми вземат да опитам и ме събудиха с това вълшебство. Топли и хрупкави завъртяни канелени рулца, полети със захарна глазура и аромат на ванилия и масло. Толкова много разновидности имаше – с кремове, със сладка и с какво ли още не, че всяка сутрин се събуждах с различен вид. По-късно пробвах подобни и в Швеция. Винаги за Коледа си приготвям датски канелени рулца и звезди от бутер тесто с ванилов крем и сладко от сливи, толкова популярни във всички скандинавски държави, мога да кажа и тяхна запазена марка.
Когато станах на 11 години, през лятната ваканция родителите ми пратиха билет за Копенхаген да ги посетя. Летях съвсем сама без придружител за първи път и всичко беше вълнуващо. Когато пристигнах, мама и татко ме посрещнаха и започна реалната ми и вълнуваща среща с капитализма. Бях тийнейджърка и исках да видя всичко. Тогава се отпуснах да говоря на английски и в края на едномесечната ми визита бях като бърборино. Говорех с всеки и учех думи като фурия.

Kоледни звезди

1 опаковка бутер тесто

гъст мармалад от сливи или сладко от кайсии

пудра захар за украса

Тестото се развива и се поставя на набрашнен кухненски плот. Нарязва се на квадрати с размери около 8 х 8 cм. Всяко квадратче се срязва по диагоналите от ъгълите към средата, като в центъра трябва да остане неразрязано място.
В средата на всеки квадрат се поставя приблизително 1 супена лъжица мармалад от сливи или по плодче от сладкото от кайсии. Всеки втори от върховете при ъглите се сгъва към центъра на квадрата като вятърна въртележка и се притискат здраво заедно.
Готовите звезди се поставят в тава върху маслена хартия. Тавата се покрива с фолио и сладките се оставят да починат в хладилник за около 15 минути, за да се втвърдят, докато фурната се загрее до 200–225 °C.
Звездите се намазват леко с яйчен жълтък и се пекат за около 10–15 минути или докато станат златисто-кафяви и леко бухнали.
След като се охладят, се поръсват с пудра захар.

Датски канелени рулца
40 канелени рулца

за тестото

2 и 1/2 чаши мляко

1 и 1/2 чаши разтопено масло

1 чаена чаша захар

1 чаена лъжичка сол

2 чаени лъжички прясно смлян кардамон (от около 25 шушулки)

4 и 1/2 чаени лъжички суха активна мая

8–9 чаши брашно

за пълнежа

2/3 чаена чаша захар

2 супени лъжици канела

50 г разтопено масло

за глазурата

1 яйце

2 супени лъжици вода

перлена захар (или натрошени кубчета захар)

Маслото се разтопява и към него се добавя млякото. Сместа се загрява, докато достигне стайна температура. Натрошената мая се смесва с малко от сместа и се разбърква добре, за да се разтвори. Добавят се остатъкът от сместа (млякото и маслото) и другите съставки и се разбъркват. Замесва се тесто, като се добавя брашното. Тестото трябва да стане гладко и меко на пипане. Когато е вече замесено и готово, се оставя на топло за 30-ина минути да втаса.
Вече втасалото тесто се разделя на две половини. Всяка половина се разточва и се оформят два правоъгълника. Всеки правоъгълник се намазва добре с 50 г разтопено масло. Смесват се захарта и канелата и се поръсва обилно и равномерно върху двете части. Всяка част се завива във формата на дебел цилиндър. С помощта на остър или назъбен нож всеки цилиндър се нарязва на по 20 равни филийки.
Всяко рулце се поставя легнало в хартия за печене на кексчета и рулцата се подреждат в тава за печене. Покриват се с кърпа и се оставят за около 45 минути, докато размерът им се удвои.
Фурната се загрява до 200 °С. Яйцето и водата се разбиват леко. Преди да се поставят във фурната, канелените рулца се намазват със сместа и се поръсват с перлената захар. Пекат се в продължение на 7 минути или докато добият златист цвят.
По желание канелените рулца може да се намажат, след като се охладят, със захарна глазура от разбити 1 и 1/2 чаени чаши захар, 1/2 чаена чаша вода, 1 ванилия.

Срещата ми със запазена марка номер две на Скандинавия – сьомгата, или както те я наричат лакс, беше в Норвегия. Една година след ваканцията ми в Дания последвах родителите си в Норвегия и дори реших да уча в местно училище, но да бъда с мама и татко. Вечер те пееха и свиреха, следобедите прекарвахме заедно, а сутрин аз посещавах норвежко училище.
Живеехме в китно планинско градче, наречено Гул. То беше уютно заобиколено от снежни хребети и високи планини. Родителите ми свиреха в изключително луксозния за времето си хотелски комплекс там. Естествено на мен всичко ми се струваше далечно и непознато като космоса след живота в България по времето на немотията.
Хранехме се на шведска маса (както май само в България наричаме блок масата, защото не познавам швед, на когото да му е познат този наш „термин”) и имаше от пиле мляко – всякакви салати с непознати екзотични зеленчуци и плодове – храни, които виждах за първи път, но и меса, приготвени по изключително разнообразни начини. Но определено най-много ме впечатли рибата с розово месо. Спомням си, че я гледах в захлас и се чудех с какво ли точно са я оцветили. Не се осмелих да попитам, за да не се излагам, но ми беше толкова чудновата този вид риба, че даже не събрах смелост да я пробвам. Сервираха я с жълт сос, който чак години след това научих как се казва. Сьомгата беше толкова прясна, че въобще не миришеше на риба и веднага се научих да я ям. Ловеше се в реките на Норвегия и беше любим деликатес не само за хората, но и за мечетата, живеещи в тези северни райони. Много често приготвям сьомга вкъщи, но никога не ми се е струвала така вкусна и прясна както тогава в Норвегия.

Сьомга на тиган със сос беарнез, броколи и картофено пюре с карамелизиран шалот
4 порции

4 филета сьомга

1 едра глава броколи

10 картофа

5 глави шалот или 2 глави обикновен лук

лимонов пипер (готова смес от сух чесън, сух лимон и няколко вида пипер, която се продава в големите вериги)

кафява захар

1/2 чаша течна сметана

масло за пържене на рибата

олио за пържене на лука

сол

за соса

1/4 чаша нарязани пресни листа естрагон

2 глави фино и ситно нарязан шалот

1/4 чаша ябълков оцет

1/4 чаша сухо бяло вино

3 яйчени жълтъка

250 г разтопено краве масло

сол и пипер на вкус

В малка тенджера се сваряват естрагонът, лукът, оцетът и виното на средновисока температура. Оставя се да къкри и се вари, докато намалее (се редуцира) наполовина. Отстранява се от огъня и се оставя да се охлади.
Към охладената беарнез редукция се добавят жълтъците и се разбива с миксер. В бавен постоянен поток внимателно се добавя 1/3 от маслото. След като сосът се сгъсти, скоростта на миксера се увеличава максимално и се добавя останалото масло. Подправя се със сол и черен пипер и се оставя на топло място, за да не спадне сосът.
Картофите се сваряват. В тиган се запържва шалотът, нарязан на ситно, като леко се карамелизира с кафявата захар. Картофите и лукът се пасират със сметаната и лъжица масло до гладко пюре.
Броколите се разчупват на снопчета и се сваряват за 5 минути или до омекване, но не трябва да са разварени.
На финала в горещ тиган се слага масло и сьомгата се пържи, като се поръсва с лимонов пипер. Когато е готова, се посолява и от двете страни.
При сервирането във всяка чиния се прави канапе от пюрето с карамелизирания шалот, отгоре по диагонал се поставя рибата, отстрани броколите и накрая се залива умерено със сос беарнез. Може да се добави и черен пипер по желание.

И така, трябваше да прекарам в Гул един месец и още на втория ден, както вече споменах, тръгнах на училище. С влизането в класната стая на местното училище установих, че съм в специална паралелка за деца от различни националности. Бяхме общо 5 деца. Три от Пакистан, едно русначе и аз. Русначето през по-голямата част от времето беше болно, но децата от Пакистан станаха мои много близки приятели. Смешното в случая беше, че, влизайки в стаята, в първия момент се стъписах, защото едното от пакистанчетата ме заговори на чист български. Оказа се, че баща им е посланикът на Пакистан в Норвегия и предишната държава, в която е работил, е била България. Естествено, вместо да учим норвежки, ние през цялото време бъбрехме на български и изнервяхме безкрайно младата ни русокоса преподавателка. Норвежки в този град не научих, но създадох страхотни приятелства и прекарах много мили мигове, говорейки нашата реч омайна сладка на хиляди километри от дома при това с деца от Пакистан.
Изненадите, които ни поднася животът, са внезапни и понякога преломни. Така ненадейно ме връхлетя любовта в Скандинавия, омъжих се за шведски финландец и девет години прекарах в безкрайни пътешествия в „Бермудския триъгълник”, както го наричах, – Швеция, България, Финландия.
В един момент толкова бях свикнала с този живот, че куфарите ми стояха заредени с катове дрехи за всички сезони. Може би най-приятната част от годината – коледните празници, винаги беше свързана с там... на север, откъдето Дядо Коледа започва своето пътуване.
Живях 5 години в Турку, Финландия – сладко малко градче с много шведскоговорещи финландци, обявено за официалния град на Дядо Коледа. Тръгвайки от Рованиеми, град в северната част на Финландия, той всяка година официално стартира пътуването си именно от центъра на Турку с реч, качен на едно балконче.
Естествено цялото изпращане е съпроводено с коледни базари с много храна, горещо вино със стафиди и белени бадеми (гльоги), с ухание на кардамон и канела и всякакви сладкиши. Задължително присъстваше нейно величество кралицата на скандинавските риби – сьомгата, опушена и изпечена на фурна с няколко вида пипер. Сервираха я с прекрасна картофена салата с майонеза, горчица и пресен лук. Така апетитно миришеше, че винаги си вземах по едно парченце... човек не може да устои на тези вкусотии. Имаше обаче и друг вид риба, която така и не се научих да ям – сельодката, така добре позната и в Русия. Приготвяха я по подобие на киселите краставички, но миризмата за мен беше чудовищна и така и никога не се престраших да я опитам.
Огромно бе многообразието от приготовления на различните видове риба, както и подходящите за тях сосове. В българската кухня като че ли нямаме толкова варианти за овкусяване на тези морски деликатеси. Там открих лимоновия пипер, една от най-добрите подправки за риба. Смес от различни пипери, сушени лимонови кори и сушен чесън.

Сьомга на фурна с горчица и мед и картофена салата по скандинавски
4 порции

4 филета от сьомга

1/2 супена лъжица мед

1/2 супена лъжица пълнозърнеста горчица

1/4 супена лъжица нарязан пресен копър

за картофената салата

8 картофа

3 супени лъжици майонеза

1/2 супена лъжица горчица

2 стръка пресен лук

пресен копър

2 средно големи фино нарязани кисели краставички

Филетата от сьомга се подреждат в тава върху намаслена хартия.
Смесват се медът, горчицата и ситно нарязаният копър и получената смес се намазва върху рибата с лъжица.
Пече се в предварително загрята до 180 °С фурна в продължение на 12 минути. Периодично се наблюдава да не прегори. Рибата трябва да е сочна, а не препечена.
Картофите се сваряват и се нарязват на кубчета. Смесват се с майонезата, горчицата, лука, копъра и краставичките и всичко се обърква. При нужда се посолява и се добавя черен пипер.
Готовата риба се сервира с гарнитура от картофената салата.

Това което обаче ще запомня завинаги, беше уютът на коледната трапеза и украсата на домовете. Като в приказка на всяко прозорче проблясваха светещи звезди. Въпреки студа домовете им винаги бяха приятно топли и там се научих да се наслаждавам на светлината на свещи и мекото приглушено осветление. А в България винаги когато на село запалвах на масата свещ за романтично настроение, баба ме питаше кой е умрял... Това е то различен бит и култура.
От гледна точка на климата скандинавците наистина са много, ама много ощетени. През зимния период имат по три часа мъждукаща светлина и през останалото време е всепоглъщащ мрак. Този мрак, независимо от топлината в домовете и на работните места, навлизаше в душите им и всички винаги изглеждаха леко апатични. Аз много ясно усещах с цялото си същество липсата на слънчева светлина и след няколко години тялото ми започна да се бунтува, изразявайки бунта си с хормонален дисбаланс. Постоянно търсех повод да пътувам, за да се спася от налягащата ме депресия, но имаше моменти, в които много добре разбирах защо там имаше толкова висок процент самоубийства. До такава степен човек изпитва нужда да вижда и усеща светлина, че липсата й бавно и методично те смазва.
Няма да забравя една картичка от Норвегия, изпратена през лятото от родителите ми. Бях около десетгодишна и дядо ми я прочете на глас. Страшно ме впечатли изречението: „Около 4 през нощта е и слънцето напича гърбовете ни, докато сме още в леглото. Не можем да спим от тези бели нощи”. Тогава не ми беше ясно как става тоя номер със слънцето по никое време и как така има бели нощи. Много години след това ми се изясни картинката, съчетана с мощните крясъци на празнуващите.
Едни от най-хубавите ми Коледи прекарах не във Финландия, а с голямата фамилия на бившия ми съпруг в Швеция. Задружни и весели всички приготвяхме заедно храната и се наслаждавахме на компанията си. После се появяваше Дядо Коледа (на повикване, тъй като това е платена услуга там) и ни раздаваше подаръци с нашите имена, изписани върху тях. От година на година идваше все по-млад и все по-пиян Дядо Коледа... едва ни прочиташе имената или въобще не ги дочиташе. Предпочитах Швеция и шведите, защото бяха не само по-приятелски настроени, но и винаги много позитивни, да не говорим че бяха прекрасна публика. Обикалях цялата държава във връзка с няколко турнета на радиостанции и музиката ми беше приета прекрасно.
Другото, на което се възхищавах, беше скандинавският дизай. Мебелите и изчистените линии на сградите създаваха у мен неповторим уют. На по-късен етап направих в България изложба от мои любителски фотографии, посветени на времето прекарано в Стокхолм и интересната съпоставка на градски изгледи от България и Швеция, които поразително си приличат.
Макар и не на място обаче трябва да разкажа за прочутото скандинавско пиене особено във Финландия. Това си е направо феномен. Интересното е, че всичко стартира в петък веднага след работа. Всички се юрват по домовете и се подгряват вкъщи с твърд алкохол. Поради високата цена на алкохола в заведенията всеки пие кой каквото намери вкъщи и отива стабилно почерпен в бара или дискотеката и там продължава с коктейли, водки, бири и всичко останало, което предлага витрината на бара. Понеже всичко изпито се смесва, напиването е грандиозно, но най-парадоксалното е, че никой не слага и трошичка в уста през цялото време на поглъщането на чудовищно многото алкохол. На финала на четири крака допълзяват до „кьоска” за бързо хранене, изяждат един мазен хамбургер, „връщат” поръчката в течна форма по всички ъгли на улиците и започва поголовното падане на „трупове”. Падат като талпи и заспиват дълбок сън дори и на –40 °С... ето това ми е било винаги непонятно. Хубавото е, че имат добре функциониращ Червен кръст, който да събира тези почерпени герои. Обикновено аз отивах трезва в заведенията и си поръчвах горещ шоколад или чай. Получавах изумени погледи или ми тропваха хот шот, явно решили, че им се е счуло погрешно горещ шоколад.
В началото не можех да свикна с това безумно пиене, но постепенно човек го приема като необходимо зло, а в моя случай и за необходимо условие за социално общуване. Факт беше, че финландците контактуваха с мен пълноценно и основно само ако са стабилно почерпени.
Същото това диво пиянство наблюдавах и около 22 юни – официално най-дългия ден. Естествено, това автоматично означаваше най-дългото напиване. В цяла Скандинавия настъпва масово празнуване на Мидсъмър, както го наричат те. Всички са навън и понеже официално слънцето залязва и изгрява отново след има-няма 3 часа, усещането е за един наистина безкраен ден.
И така празнуването на 22 юни е дълбоко свързано с културата на викингите. Покрай брега на морето се палят огромни огньове към 00.00 ч. в полунощ, когато започва безкрайно красивият залез. Така се гонят злите сили и демони. Всички с песни и танци се събират около огъня и след това започва ритуалът с палачинките. Вадят се тигани, палачинкова смес и боровинково или ягодово сладко, задължително – бита сметана или ванилов сос, който се продава там готов в кутии. И всичко се прави с много масло и на жар. Така страхотно ухаеше на ванилия и беше толкова вкусно, че докато другите се чудеха с какъв алкохол още да се наливат, аз си похапвах сладко, потопена в неземната красота на среднощния залез.
Тези палачинки правя и в домашни условия с един трик – поради липсата на готов ванилов крем, използвам сос от разтопен ванилов сладолед. Става просто фантастично.
Обикновено всички се забавляват до сутринта, но гледката на следващия ден е все едно по улиците е минала някаква рядка болест и е повалила младо и старо на мястото, на което ги е сварила... Резултатът беше, че се виждаха заспали хора напреко на велосипедните алеи, по тротоарите, пред магазините, в градинките, даже и на лентата край шосето. Определено ще запомня това изживяване като усещането, че бях единствената трезва и без махмурлук може би в цяла Скандинавия, но добре натъпкала се с палачинки. Всеки луд с номера си.
Скандинавия обаче ще остане в сърцето ми и с едно много специфично удоволствие, за което дори има създадено специално име в Швеция, а именно следобедния ритуал по пиене на кафе. Наричат го „фика” и е толкова важна част от деня за шведите, че спокойно мога да го наредя по важност до латино „сиестата”.
Когато те поканят на „фика” в Стокхолм, трябва да се приготвиш за кулинарен десертен оргазъм. Към следобедното кафе се сервира планина от сладкиши. Изумително вкусни и с ухание на ванилия и канела, те са основната съставка на този ритуал. Добре е никой швед да не бъде закачан, докато се е отдал на следобедната си „фика”, защото определено ще ви удостои с безразличие и по скандинавски студен поглед.
Дотолкова привикнах с „фика”, че нямаше ден, в който да го пропусна. За разлика от пиенето, което не уважавах, бях огромна почитателка на тези така умело приготвени сладки изкушения. Канелените рула, изпечени с много масло и захарна глазура, си остават мой фаворит. А една от най-предпочитаните от мен торти е любимата на кралския шведски двор, наречена „Принцеса”. Тази торта е интересна със зелената си или бебешко розова обвивка от фондан и деликатен вкус и кадифено пухкав сметанов крем. Между блатовете елегантно се прокрадва малиново сладко, което довършва тази блага симфония.

Шведска торта „Принцеса” (Princesstаrta)

за пандишпана

6 яйца

1 и 1/2 чаши захар

3 чаши брашно

2 и 1/2 чаени лъжички бакпулвер

за крема

1 чаша мляко

1 чаена чаша животинска сметана

1 чаена чаша захар

4 жълтъка

1/2 чаша царевично нишесте

2 ванилови шушулки

за гарниране

конфитюр от малини

бита животинска сметана

зелен или розов марципан (продава се в специализираните магазини, но може да се купи и бял и да се оцвети със сладкарска зелена или розова боя)

пудра захар

Яйцата и захарта се смесват и разбиват на висока скорост в продължение на 15 минути. Когато яйцата и захарта станат пухкави, бавно се добавят брашното и бакпулверът.
Сместа се излива в кръгла форма за торта (пръстен) и се пече във фурната на 180 °С 40 минути, докато добие златист цвят и готовият пандишпан се оставя да се охлади върху решетка.
Шушулките ванилия се остъргват и се смесват с млякото и сметаната. Сместа се слага на загрят котлон, като се внимава да не кипне. Захарта, яйчените жълтъци и царевичното нишесте се разбиват и се добавят към загрятото мляко и сметаната, като внимателно се бърка до достигане на точка на кипене и до сгъстяване.
Когато кремът се сгъсти достатъчно и стане гладък, се оставя да се охлади.
Пандишпанът се разрязва на три слоя. На най-долния слой се разпределя малиновият конфитюр (ако блатът е прекалено сух, може да се напои с малко малинов сироп) и след това се поставя вторият слой пандишпан. Върху него се намазва ваниловият крем и отгоре – разбитата сметана. Най-отгоре се поставя последният слой от пандишпана и тортата се намазва внимателно от всички страни с тънък слой от битата сметана.
На финала цялата торта се покрива с тънък зелен или розов марципан и се украсява по класическия шведски начин с пудра захар и розова роза от марципан.

Из „От двете страни на съвършената храна"

Книгата можете да купите тук!

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Защитникът на "Славия" Христо Попадийн спретна страхотна изненада на гаддебто си Евелин Бошнакова. Поводът бе нейният рожден ден. Днес моделката навършва 25 години, а любимият й се постара да й осатви незабравим спомен. Тя бе посрещната в дневната от куп розови и бели, на сърца и т.н. балони. Имаше надпис и специална торта с нейния лик

Най-добрият белгийски тенисист Давид Гофен ще влезе в клуба на женените. Той ще вдигне сватба с любимата си Стефани Тучито през септември месец. Те щесе врекат един на друг в граждански брак и ще заживеят като семейство. "Карантината беше последното изпитание за нашата връзка и за обща радост мина добре - сподели Гофен

Звездата на "Ювентус" Кристиано Роналдо намира начин да разнообразява ежедневието си, докато се готви за подновяването на Серия "А". Преди няколко дни той поигра със семейството в басейна. Сега измисли ново забавление - каране на колела извън Торино. Той, половинката му Джорджина и големият му син Кристиано-джуниър яхнаха маркови велосипеди