Теди Кацарова дава рецепти за вкусотии от скандинавската кухня

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/5201427 www.24chasa.bg

„От двете страни на съвършената храна" е книга за пътешествия, вълнуващи преживявания и кулинарни изненади. Авторите - певицата Теди Кацарова и главния готвач Филип Петров, разказват за най-интересните кътчета на планетата, до които са пътували и които са докоснали по неповторим начин сърцето и небцето им. Като истински ценители на културните традиции, в това число и кулинарни, на различните народи, те сладкодумно представят живота и кухнята на Индонезия, Италия, Куба, скандинавските страни, Франция, Виетнам, Малта, Йордания и Катар. Днес ви представяме изключително вкусните коледни и новогодишни специалитети на Скандинавия, представени от Теди Кацарова.

ДЕСТИНАЦИЯ СКАНДИНАВИЯ

Дълбоко свързана съм със Скандинавия и нейната култура, тъй като откакто се помня всичко в дома ни беше скандинавско, купено от родителите ми при дългите им престои в тези студени, но красиви държави. Най-яркият спомен от моето детство беше именно оттам – от Финландия, държавата, която се превърна в моя съдба впоследствие, когато се омъжих и живях доста години там. Бях едва тригодишна, когато заминах с баба и дядо на гости на родителите ми в Хелзинки, които работеха като музиканти на фериботите по линията Хелзинки–Стокхолм. Спомням си, че виждайки татко, заплаках, защото не ми беше много ясно кой е този брадат мъж. Представям си колко са страдали родителите ми, принудени да ходят по гурбет и да нямат възможността да преживеят детството ми. Но как се повтаря животът и колко е странно, че точно след 18 години се озовах на същия ферибот и пеех, също като родителите ми. Там срещнах бъдещия си съпруг и живях между Швеция и Финландия почти 9 години.
Още тогава, като малка тригодишна хитруша, се интересувах от храната по съвсем различен от другите деца начин. Изучавах всичко и досега си спомням някои вкусове. Макар че бях много малка, няма да забравя вкуса на сладоледите там. По времето на комунизма в България, всичко във Финландия ми се струваше ново, вълшебно и ужасно вкусно. Исках да опитам всеки сладолед и когато мама ми отказваше, почвах безмълвно да роня огромни крокодилски сълзи. Мама по-късно ми разказваше, че съм била толкова покъртителна гледка, че не й давало сърце да ми откаже. Така че омитах сладолед след сладолед, понякога по три наведнъж. Толкова ароматен ми се струваше ягодовият, да не говорим за шоколадовия. Видовете бяха много, а аз исках да пробвам всичките наведнъж. И досега обичам ягодовия сорбет, който правеха там. Непознат доскоро у нас, но много лесен за приготвяне вкъщи, много често радвам сетивата си с тази сладост за небцето.

Ягодово сорбе

Коледни звезди
Коледни звезди

6 порции

Датски канелени рулца
Датски канелени рулца

2/3 чаша вода

Сьомга на фурна
Сьомга на фурна

2/3 чаена чаша захар

ягоди (около 5 чаени чаши)

2 супени лъжици лимонов сок

Захарта и водата се загряват на слаб огън в малка тенджера. Течността се разбърква, докато захарта се разтвори. Когато сиропът заври и се сгъсти, се отстранява от огъня. Оставя се да се охлади за 1/2 час (сиропът е изключително горещ) и после се прехвърля в хладилник да се доохлади.
Ягодите се пасират с кухненски робот или пасатор и се прецеждат през сито в купа. Добавя се лимоновият сок и се разбърква добре. Пюрето се замразява за около 1 час.
Студените сироп и ягодово пюре се разбъркват добре и се прехвърлят в метален съд (най-добре от неръждаема стомана). Съдът се покрива с фолио и отново се замразява в продължение на 3–4 часа.
Замразеното пюре се вади и още веднъж се пасира в кухненски робот или с пасатор. Вече готовият сорбет се връща отново в металния съд, покрива се с фолио и се замразява за още 3–4 часа.
Сервира се с листа от прясна мента.

Родителите ми дотолкова бяха свикнали с тамошния начин на живот, че постоянно се опитваха да възпроизведат дори тамошния бит вкъщи. Освен мебелите, които бяха купили от Норвегия, те носеха и много хранителни продукти, които бяха „златни” в годините на соца с празните щандове. Най-много се радвах на нещата, свързани с Коледа, като календарите с шоколадче за всяка дата или светещите звезди лампи за прозорец. Толкова ми беше уютно, когато прекарвах Коледите с мама и татко... това бяха най-страхотните мигове от детството ми.
Няма как да пропусна срещата ми с неповторимите, вълшебни датски сладкиши. Толкова пухкави и ухаещи на ванилия десерти! За първи път вкусих тези умопомрачителни шедьоври на датската кулинария една сутрин, когато родителите ми се прибраха от поредната тежка нощ в клуба. След като бяха приключили в 4 сутринта, усетили ухание от близката пекарна на съседната улица. Решили да ми вземат да опитам и ме събудиха с това вълшебство. Топли и хрупкави завъртяни канелени рулца, полети със захарна глазура и аромат на ванилия и масло. Толкова много разновидности имаше – с кремове, със сладка и с какво ли още не, че всяка сутрин се събуждах с различен вид. По-късно пробвах подобни и в Швеция. Винаги за Коледа си приготвям датски канелени рулца и звезди от бутер тесто с ванилов крем и сладко от сливи, толкова популярни във всички скандинавски държави, мога да кажа и тяхна запазена марка.
Когато станах на 11 години, през лятната ваканция родителите ми пратиха билет за Копенхаген да ги посетя. Летях съвсем сама без придружител за първи път и всичко беше вълнуващо. Когато пристигнах, мама и татко ме посрещнаха и започна реалната ми и вълнуваща среща с капитализма. Бях тийнейджърка и исках да видя всичко. Тогава се отпуснах да говоря на английски и в края на едномесечната ми визита бях като бърборино. Говорех с всеки и учех думи като фурия.

Kоледни звезди

1 опаковка бутер тесто

гъст мармалад от сливи или сладко от кайсии

пудра захар за украса

Тестото се развива и се поставя на набрашнен кухненски плот. Нарязва се на квадрати с размери около 8 х 8 cм. Всяко квадратче се срязва по диагоналите от ъгълите към средата, като в центъра трябва да остане неразрязано място.
В средата на всеки квадрат се поставя приблизително 1 супена лъжица мармалад от сливи или по плодче от сладкото от кайсии. Всеки втори от върховете при ъглите се сгъва към центъра на квадрата като вятърна въртележка и се притискат здраво заедно.
Готовите звезди се поставят в тава върху маслена хартия. Тавата се покрива с фолио и сладките се оставят да починат в хладилник за около 15 минути, за да се втвърдят, докато фурната се загрее до 200–225 °C.
Звездите се намазват леко с яйчен жълтък и се пекат за около 10–15 минути или докато станат златисто-кафяви и леко бухнали.
След като се охладят, се поръсват с пудра захар.

Датски канелени рулца
40 канелени рулца

за тестото

2 и 1/2 чаши мляко

1 и 1/2 чаши разтопено масло

1 чаена чаша захар

1 чаена лъжичка сол

2 чаени лъжички прясно смлян кардамон (от около 25 шушулки)

4 и 1/2 чаени лъжички суха активна мая

8–9 чаши брашно

за пълнежа

2/3 чаена чаша захар

2 супени лъжици канела

50 г разтопено масло

за глазурата

1 яйце

2 супени лъжици вода

перлена захар (или натрошени кубчета захар)

Маслото се разтопява и към него се добавя млякото. Сместа се загрява, докато достигне стайна температура. Натрошената мая се смесва с малко от сместа и се разбърква добре, за да се разтвори. Добавят се остатъкът от сместа (млякото и маслото) и другите съставки и се разбъркват. Замесва се тесто, като се добавя брашното. Тестото трябва да стане гладко и меко на пипане. Когато е вече замесено и готово, се оставя на топло за 30-ина минути да втаса.
Вече втасалото тесто се разделя на две половини. Всяка половина се разточва и се оформят два правоъгълника. Всеки правоъгълник се намазва добре с 50 г разтопено масло. Смесват се захарта и канелата и се поръсва обилно и равномерно върху двете части. Всяка част се завива във формата на дебел цилиндър. С помощта на остър или назъбен нож всеки цилиндър се нарязва на по 20 равни филийки.
Всяко рулце се поставя легнало в хартия за печене на кексчета и рулцата се подреждат в тава за печене. Покриват се с кърпа и се оставят за около 45 минути, докато размерът им се удвои.
Фурната се загрява до 200 °С. Яйцето и водата се разбиват леко. Преди да се поставят във фурната, канелените рулца се намазват със сместа и се поръсват с перлената захар. Пекат се в продължение на 7 минути или докато добият златист цвят.
По желание канелените рулца може да се намажат, след като се охладят, със захарна глазура от разбити 1 и 1/2 чаени чаши захар, 1/2 чаена чаша вода, 1 ванилия.

Срещата ми със запазена марка номер две на Скандинавия – сьомгата, или както те я наричат лакс, беше в Норвегия. Една година след ваканцията ми в Дания последвах родителите си в Норвегия и дори реших да уча в местно училище, но да бъда с мама и татко. Вечер те пееха и свиреха, следобедите прекарвахме заедно, а сутрин аз посещавах норвежко училище.
Живеехме в китно планинско градче, наречено Гул. То беше уютно заобиколено от снежни хребети и високи планини. Родителите ми свиреха в изключително луксозния за времето си хотелски комплекс там. Естествено на мен всичко ми се струваше далечно и непознато като космоса след живота в България по времето на немотията.
Хранехме се на шведска маса (както май само в България наричаме блок масата, защото не познавам швед, на когото да му е познат този наш „термин”) и имаше от пиле мляко – всякакви салати с непознати екзотични зеленчуци и плодове – храни, които виждах за първи път, но и меса, приготвени по изключително разнообразни начини. Но определено най-много ме впечатли рибата с розово месо. Спомням си, че я гледах в захлас и се чудех с какво ли точно са я оцветили. Не се осмелих да попитам, за да не се излагам, но ми беше толкова чудновата този вид риба, че даже не събрах смелост да я пробвам. Сервираха я с жълт сос, който чак години след това научих как се казва. Сьомгата беше толкова прясна, че въобще не миришеше на риба и веднага се научих да я ям. Ловеше се в реките на Норвегия и беше любим деликатес не само за хората, но и за мечетата, живеещи в тези северни райони. Много често приготвям сьомга вкъщи, но никога не ми се е струвала така вкусна и прясна както тогава в Норвегия.

Сьомга на тиган със сос беарнез, броколи и картофено пюре с карамелизиран шалот
4 порции

4 филета сьомга

1 едра глава броколи

10 картофа

5 глави шалот или 2 глави обикновен лук

лимонов пипер (готова смес от сух чесън, сух лимон и няколко вида пипер, която се продава в големите вериги)

кафява захар

1/2 чаша течна сметана

масло за пържене на рибата

олио за пържене на лука

сол

за соса

1/4 чаша нарязани пресни листа естрагон

2 глави фино и ситно нарязан шалот

1/4 чаша ябълков оцет

1/4 чаша сухо бяло вино

3 яйчени жълтъка

250 г разтопено краве масло

сол и пипер на вкус

В малка тенджера се сваряват естрагонът, лукът, оцетът и виното на средновисока температура. Оставя се да къкри и се вари, докато намалее (се редуцира) наполовина. Отстранява се от огъня и се оставя да се охлади.
Към охладената беарнез редукция се добавят жълтъците и се разбива с миксер. В бавен постоянен поток внимателно се добавя 1/3 от маслото. След като сосът се сгъсти, скоростта на миксера се увеличава максимално и се добавя останалото масло. Подправя се със сол и черен пипер и се оставя на топло място, за да не спадне сосът.
Картофите се сваряват. В тиган се запържва шалотът, нарязан на ситно, като леко се карамелизира с кафявата захар. Картофите и лукът се пасират със сметаната и лъжица масло до гладко пюре.
Броколите се разчупват на снопчета и се сваряват за 5 минути или до омекване, но не трябва да са разварени.
На финала в горещ тиган се слага масло и сьомгата се пържи, като се поръсва с лимонов пипер. Когато е готова, се посолява и от двете страни.
При сервирането във всяка чиния се прави канапе от пюрето с карамелизирания шалот, отгоре по диагонал се поставя рибата, отстрани броколите и накрая се залива умерено със сос беарнез. Може да се добави и черен пипер по желание.

И така, трябваше да прекарам в Гул един месец и още на втория ден, както вече споменах, тръгнах на училище. С влизането в класната стая на местното училище установих, че съм в специална паралелка за деца от различни националности. Бяхме общо 5 деца. Три от Пакистан, едно русначе и аз. Русначето през по-голямата част от времето беше болно, но децата от Пакистан станаха мои много близки приятели. Смешното в случая беше, че, влизайки в стаята, в първия момент се стъписах, защото едното от пакистанчетата ме заговори на чист български. Оказа се, че баща им е посланикът на Пакистан в Норвегия и предишната държава, в която е работил, е била България. Естествено, вместо да учим норвежки, ние през цялото време бъбрехме на български и изнервяхме безкрайно младата ни русокоса преподавателка. Норвежки в този град не научих, но създадох страхотни приятелства и прекарах много мили мигове, говорейки нашата реч омайна сладка на хиляди километри от дома при това с деца от Пакистан.
Изненадите, които ни поднася животът, са внезапни и понякога преломни. Така ненадейно ме връхлетя любовта в Скандинавия, омъжих се за шведски финландец и девет години прекарах в безкрайни пътешествия в „Бермудския триъгълник”, както го наричах, – Швеция, България, Финландия.
В един момент толкова бях свикнала с този живот, че куфарите ми стояха заредени с катове дрехи за всички сезони. Може би най-приятната част от годината – коледните празници, винаги беше свързана с там... на север, откъдето Дядо Коледа започва своето пътуване.
Живях 5 години в Турку, Финландия – сладко малко градче с много шведскоговорещи финландци, обявено за официалния град на Дядо Коледа. Тръгвайки от Рованиеми, град в северната част на Финландия, той всяка година официално стартира пътуването си именно от центъра на Турку с реч, качен на едно балконче.
Естествено цялото изпращане е съпроводено с коледни базари с много храна, горещо вино със стафиди и белени бадеми (гльоги), с ухание на кардамон и канела и всякакви сладкиши. Задължително присъстваше нейно величество кралицата на скандинавските риби – сьомгата, опушена и изпечена на фурна с няколко вида пипер. Сервираха я с прекрасна картофена салата с майонеза, горчица и пресен лук. Така апетитно миришеше, че винаги си вземах по едно парченце... човек не може да устои на тези вкусотии. Имаше обаче и друг вид риба, която така и не се научих да ям – сельодката, така добре позната и в Русия. Приготвяха я по подобие на киселите краставички, но миризмата за мен беше чудовищна и така и никога не се престраших да я опитам.
Огромно бе многообразието от приготовления на различните видове риба, както и подходящите за тях сосове. В българската кухня като че ли нямаме толкова варианти за овкусяване на тези морски деликатеси. Там открих лимоновия пипер, една от най-добрите подправки за риба. Смес от различни пипери, сушени лимонови кори и сушен чесън.

Сьомга на фурна с горчица и мед и картофена салата по скандинавски
4 порции

4 филета от сьомга

1/2 супена лъжица мед

1/2 супена лъжица пълнозърнеста горчица

1/4 супена лъжица нарязан пресен копър

за картофената салата

8 картофа

3 супени лъжици майонеза

1/2 супена лъжица горчица

2 стръка пресен лук

пресен копър

2 средно големи фино нарязани кисели краставички

Филетата от сьомга се подреждат в тава върху намаслена хартия.
Смесват се медът, горчицата и ситно нарязаният копър и получената смес се намазва върху рибата с лъжица.
Пече се в предварително загрята до 180 °С фурна в продължение на 12 минути. Периодично се наблюдава да не прегори. Рибата трябва да е сочна, а не препечена.
Картофите се сваряват и се нарязват на кубчета. Смесват се с майонезата, горчицата, лука, копъра и краставичките и всичко се обърква. При нужда се посолява и се добавя черен пипер.
Готовата риба се сервира с гарнитура от картофената салата.

Това което обаче ще запомня завинаги, беше уютът на коледната трапеза и украсата на домовете. Като в приказка на всяко прозорче проблясваха светещи звезди. Въпреки студа домовете им винаги бяха приятно топли и там се научих да се наслаждавам на светлината на свещи и мекото приглушено осветление. А в България винаги когато на село запалвах на масата свещ за романтично настроение, баба ме питаше кой е умрял... Това е то различен бит и култура.
От гледна точка на климата скандинавците наистина са много, ама много ощетени. През зимния период имат по три часа мъждукаща светлина и през останалото време е всепоглъщащ мрак. Този мрак, независимо от топлината в домовете и на работните места, навлизаше в душите им и всички винаги изглеждаха леко апатични. Аз много ясно усещах с цялото си същество липсата на слънчева светлина и след няколко години тялото ми започна да се бунтува, изразявайки бунта си с хормонален дисбаланс. Постоянно търсех повод да пътувам, за да се спася от налягащата ме депресия, но имаше моменти, в които много добре разбирах защо там имаше толкова висок процент самоубийства. До такава степен човек изпитва нужда да вижда и усеща светлина, че липсата й бавно и методично те смазва.
Няма да забравя една картичка от Норвегия, изпратена през лятото от родителите ми. Бях около десетгодишна и дядо ми я прочете на глас. Страшно ме впечатли изречението: „Около 4 през нощта е и слънцето напича гърбовете ни, докато сме още в леглото. Не можем да спим от тези бели нощи”. Тогава не ми беше ясно как става тоя номер със слънцето по никое време и как така има бели нощи. Много години след това ми се изясни картинката, съчетана с мощните крясъци на празнуващите.
Едни от най-хубавите ми Коледи прекарах не във Финландия, а с голямата фамилия на бившия ми съпруг в Швеция. Задружни и весели всички приготвяхме заедно храната и се наслаждавахме на компанията си. После се появяваше Дядо Коледа (на повикване, тъй като това е платена услуга там) и ни раздаваше подаръци с нашите имена, изписани върху тях. От година на година идваше все по-млад и все по-пиян Дядо Коледа... едва ни прочиташе имената или въобще не ги дочиташе. Предпочитах Швеция и шведите, защото бяха не само по-приятелски настроени, но и винаги много позитивни, да не говорим че бяха прекрасна публика. Обикалях цялата държава във връзка с няколко турнета на радиостанции и музиката ми беше приета прекрасно.
Другото, на което се възхищавах, беше скандинавският дизай. Мебелите и изчистените линии на сградите създаваха у мен неповторим уют. На по-късен етап направих в България изложба от мои любителски фотографии, посветени на времето прекарано в Стокхолм и интересната съпоставка на градски изгледи от България и Швеция, които поразително си приличат.
Макар и не на място обаче трябва да разкажа за прочутото скандинавско пиене особено във Финландия. Това си е направо феномен. Интересното е, че всичко стартира в петък веднага след работа. Всички се юрват по домовете и се подгряват вкъщи с твърд алкохол. Поради високата цена на алкохола в заведенията всеки пие кой каквото намери вкъщи и отива стабилно почерпен в бара или дискотеката и там продължава с коктейли, водки, бири и всичко останало, което предлага витрината на бара. Понеже всичко изпито се смесва, напиването е грандиозно, но най-парадоксалното е, че никой не слага и трошичка в уста през цялото време на поглъщането на чудовищно многото алкохол. На финала на четири крака допълзяват до „кьоска” за бързо хранене, изяждат един мазен хамбургер, „връщат” поръчката в течна форма по всички ъгли на улиците и започва поголовното падане на „трупове”. Падат като талпи и заспиват дълбок сън дори и на –40 °С... ето това ми е било винаги непонятно. Хубавото е, че имат добре функциониращ Червен кръст, който да събира тези почерпени герои. Обикновено аз отивах трезва в заведенията и си поръчвах горещ шоколад или чай. Получавах изумени погледи или ми тропваха хот шот, явно решили, че им се е счуло погрешно горещ шоколад.
В началото не можех да свикна с това безумно пиене, но постепенно човек го приема като необходимо зло, а в моя случай и за необходимо условие за социално общуване. Факт беше, че финландците контактуваха с мен пълноценно и основно само ако са стабилно почерпени.
Същото това диво пиянство наблюдавах и около 22 юни – официално най-дългия ден. Естествено, това автоматично означаваше най-дългото напиване. В цяла Скандинавия настъпва масово празнуване на Мидсъмър, както го наричат те. Всички са навън и понеже официално слънцето залязва и изгрява отново след има-няма 3 часа, усещането е за един наистина безкраен ден.
И така празнуването на 22 юни е дълбоко свързано с културата на викингите. Покрай брега на морето се палят огромни огньове към 00.00 ч. в полунощ, когато започва безкрайно красивият залез. Така се гонят злите сили и демони. Всички с песни и танци се събират около огъня и след това започва ритуалът с палачинките. Вадят се тигани, палачинкова смес и боровинково или ягодово сладко, задължително – бита сметана или ванилов сос, който се продава там готов в кутии. И всичко се прави с много масло и на жар. Така страхотно ухаеше на ванилия и беше толкова вкусно, че докато другите се чудеха с какъв алкохол още да се наливат, аз си похапвах сладко, потопена в неземната красота на среднощния залез.
Тези палачинки правя и в домашни условия с един трик – поради липсата на готов ванилов крем, използвам сос от разтопен ванилов сладолед. Става просто фантастично.
Обикновено всички се забавляват до сутринта, но гледката на следващия ден е все едно по улиците е минала някаква рядка болест и е повалила младо и старо на мястото, на което ги е сварила... Резултатът беше, че се виждаха заспали хора напреко на велосипедните алеи, по тротоарите, пред магазините, в градинките, даже и на лентата край шосето. Определено ще запомня това изживяване като усещането, че бях единствената трезва и без махмурлук може би в цяла Скандинавия, но добре натъпкала се с палачинки. Всеки луд с номера си.
Скандинавия обаче ще остане в сърцето ми и с едно много специфично удоволствие, за което дори има създадено специално име в Швеция, а именно следобедния ритуал по пиене на кафе. Наричат го „фика” и е толкова важна част от деня за шведите, че спокойно мога да го наредя по важност до латино „сиестата”.
Когато те поканят на „фика” в Стокхолм, трябва да се приготвиш за кулинарен десертен оргазъм. Към следобедното кафе се сервира планина от сладкиши. Изумително вкусни и с ухание на ванилия и канела, те са основната съставка на този ритуал. Добре е никой швед да не бъде закачан, докато се е отдал на следобедната си „фика”, защото определено ще ви удостои с безразличие и по скандинавски студен поглед.
Дотолкова привикнах с „фика”, че нямаше ден, в който да го пропусна. За разлика от пиенето, което не уважавах, бях огромна почитателка на тези така умело приготвени сладки изкушения. Канелените рула, изпечени с много масло и захарна глазура, си остават мой фаворит. А една от най-предпочитаните от мен торти е любимата на кралския шведски двор, наречена „Принцеса”. Тази торта е интересна със зелената си или бебешко розова обвивка от фондан и деликатен вкус и кадифено пухкав сметанов крем. Между блатовете елегантно се прокрадва малиново сладко, което довършва тази блага симфония.

Шведска торта „Принцеса” (Princesstаrta)

за пандишпана

6 яйца

1 и 1/2 чаши захар

3 чаши брашно

2 и 1/2 чаени лъжички бакпулвер

за крема

1 чаша мляко

1 чаена чаша животинска сметана

1 чаена чаша захар

4 жълтъка

1/2 чаша царевично нишесте

2 ванилови шушулки

за гарниране

конфитюр от малини

бита животинска сметана

зелен или розов марципан (продава се в специализираните магазини, но може да се купи и бял и да се оцвети със сладкарска зелена или розова боя)

пудра захар

Яйцата и захарта се смесват и разбиват на висока скорост в продължение на 15 минути. Когато яйцата и захарта станат пухкави, бавно се добавят брашното и бакпулверът.
Сместа се излива в кръгла форма за торта (пръстен) и се пече във фурната на 180 °С 40 минути, докато добие златист цвят и готовият пандишпан се оставя да се охлади върху решетка.
Шушулките ванилия се остъргват и се смесват с млякото и сметаната. Сместа се слага на загрят котлон, като се внимава да не кипне. Захарта, яйчените жълтъци и царевичното нишесте се разбиват и се добавят към загрятото мляко и сметаната, като внимателно се бърка до достигане на точка на кипене и до сгъстяване.
Когато кремът се сгъсти достатъчно и стане гладък, се оставя да се охлади.
Пандишпанът се разрязва на три слоя. На най-долния слой се разпределя малиновият конфитюр (ако блатът е прекалено сух, може да се напои с малко малинов сироп) и след това се поставя вторият слой пандишпан. Върху него се намазва ваниловият крем и отгоре – разбитата сметана. Най-отгоре се поставя последният слой от пандишпана и тортата се намазва внимателно от всички страни с тънък слой от битата сметана.
На финала цялата торта се покрива с тънък зелен или розов марципан и се украсява по класическия шведски начин с пудра захар и розова роза от марципан.

Из „От двете страни на съвършената храна"

Книгата можете да купите тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Вратарят Пламен Илиев може да пропусне и двубоя с Чехия утре, научи "България Днес". Той продължава да се оплаква от болки в бедрото. Стражът опита да тренира със съотборниците си на последното занимание преди контролата с Парагвай (0:1). Тигъра е изкарал само част от него, сподели човек от тима. В средата на тренировката отново е почувствал болки

Държавата ще покрие таксите за детски градини на децата на 3 и 4 години от социално слаби семейства. За целта са предвидени 22 милиона лева европейско финансиране. Средствата ще бъдат допълнени към обещаните вчера суми, плащани за обхващане на децата с такъв статус. Парите ще се дават на детските градини за покриване на таксите, а не на родителите,

С печалба от 100 долара Сашо Кадиев почти успя да разгроми казино в Лас Вегас. Артистът от седмица е на турне в САЩ, на което представя хитовото представление "Горката Франция". През свободното си време Кадиев и останалите артисти от постановката, включително и майка му Катето Евро, обикалят забележителностите в градове из Америка.