Средата на IV век пр.Хр. Мъж канара, облечен в блестящи доспехи, препуска с расовия си кон начело на войската си и размахва огромен меч. Двете изправени змии на върха на шлема му порят въздуха, а от златно-сребърния му наколенник втренчено и страшно гледа Богинята. Тя е с него в битката и го пази така надеждно, както и люспестата броня.
Тази гледка сигурно е стъписала войниците на Филип II Македонски, тръгнали да газят земята на младия владетел. Той брани от тях огромно царство, което се простира през днешно Ямболско, Одринско чак до Бяло море.
Юли 2005 г. Археоложката от НАИМ на БАН Даниела Агре е останала почти без дъх в адската жега. Тече 40-ият ден от разкопките на Голямата могила край елховските села Златиница и Маломирово, изгребани са тонове пръст, а нищо особено не излиза.
Само дупката на някакъв язовец. Но от почвата започват да се показват отпечатъци от тъкан, а под тях - идеално запазени конски скелети. Тунелът на язовеца се оказва профилът на погребална яма.
В следващите дни на бял свят излиза най-богатото погребение на тракийски владетел, откривано в последните 7-8 десетилетия, при това непокътнато. Мъртвият - млад мъж на 18-19 г. с впечатляващия за онова време ръст от 190 см, е положен в гробната яма с пълното снаряжение на царя воин и с изключително многобройни и луксозни гробни дарове.
"Стиловият анализ на находките показва, че погребаният е живял около средата на IV в.пр.Хр. Много е вероятно този млад владетел да е един от 4-мата синове на тракийския цар Керсеблепт, между които той поделя царството си.
По костите на погребания има следи от меч. Следите личат ясно, защото скелетът е отлично запазен. Вероятно е загинал в сражение с войските на Филип при неговите чести нападения в Тракия през 341-339 г.пр.Хр. Тялото му е било пренесено на подвластната му територия, където е погребан както подобава за цар", разказва Даниела Агре.
Мъртвият е положен не в гробница, а в яма, върху конопен саван с геометрична украса и покрит с финотъкан покров.
За първи път всички скъпоценности от това царско погребение могат да бъдат видени събрани на едно място на откритата тези дни в Националния исторически музей изложба "Съкровищата на одриските воини". Тя ще продължи до края на октомври.
Находките от Златиница са един от акцентите в нея. Сред тях изпъква великолепният златен венец, който бил положен на главата на мъртвия владетел. В центъра му е монтирана пластина с изображението на богинята на победата Нике, която държи в едната си ръката подобен венец, а в другата - фиала.
На малкия пръст на лявата ръка на владетеля бил поставен масивен златен пръстен печат. Той също е в изложбата, както и част от оръжията на на принца.
Пълното му бойно снаряжение било погребано с него - дълъг над метър железен меч с ръкохватка от слонова кост, завършваща с глава на грифон, апликирана със сребърни гвоздеи; 200 бронзови стрели; 7 копия; плетена желязна люспеста ризница, украсена с 3 сребърни апликации и бронзов шлем, халкидски тип, с апликирани на върха му змии.
Даниела Агре казва, че за първи път в Тракия се открива и кожената шапка под шлема - оцветена с пурпурна боя. Така била обагрена и горната част на дрехата на мъртвия, а в пурпур имали право да се обличат само царете. Мъртвият бил обут в кожени обувки тип мокасини.
В НИМ са изложени и двата сребърни ритона с глави на елен, открити в гроба. Всичките им релефни части са позлатени. "Изработката и великолепната техника при моделирането на животинските и човешките фигури издават ръката на виртуозни торевти от ателие с много високо художествено ниво", възхищава се археоложката. Комплектът за пиене е включвал и 4 сребърни фиали.
В краката на мъртвия били поставени 2 комплекта сребърни апликации за конска амуниция, 200 сребърни мъниста към нея и 2 железни юзди. Явно за двата елитни ездитни коня на владетеля, пренесени в жертва непосредствено до гробната му яма. В хълбока на единия била открита калцирана бронзова стрела - след като животното било ранено, раната е заздравяла и то отново е било яздено.
В изложбата са показани и някои от луксозните съдове, които са съпровождали младия владетел в отвъдния свят. Изложен е и парадният му наколенник, изработен от сребро с позлата. Една от сцените, изобразени на него, показва жена, която преде.
"Нищо чудно това да е съпругата на младия цар, която го чака да се върне от битка или от лов. Бил е на възраст, в която обичайно владетелите от онова време вече са задомени", обяснява Даниела Агре. Тя смята, че недалече от гроба му се е намирала укрепената му резиденция. Според археоложката той неслучайно е погребан на най-високото място в района и до път.
Надгробната му могила се вижда отдалече и всеки минувач е можел да отдаде почит на хероизирания владетел.
"Този млад цар явно е бил обичан. Почитали са го дълго. Повече от 10 г. след смъртта му са извършвали поменателни обреди в негова чест. В култовия ров към могилата открихме фрагменти от амфори и много кости, останали от жертвоприношенията на коне и кучета", разказва археоложката.
Тя подчертава, че цялото това богатство оцелява за науката и става достояние на публиката благодарение на финансовата помощ на международна фондация "Хоризонт", която финансира ръководената от нея археологическата експедиция "Странджа" още от 2002 година. "Хоризонт" поема дори реставрацията на находките.
"Срамота е, че нашата държава не е дала и 1 лев за откриването, проучването и съхраняването на тези съкровища", казва с горчивина Агре.
