Лекоатлетката Тереза Маринова е майстор в кухнята. Всяко ястие приготвя с голяма доза удоволствие, затова няма как да не се получи вкусно. “Двете неща вървят ръка за ръка”, казва спортистката. А подвизите ѝ в кухнята започват още от детските ѝ години. Тогава всяко лято, щом приключила учебната година, я пращали на село при баба ѝ. Връщала се чак през септември.
През цялото лято се въртяла покрай баба си, гледала какво прави в кухнята и малко по малко се учила. Не би нарекла обаче първите си кулинарни опити успешни. Веднъж решила да приготви боб. “Загорих го, естествено, и не ми се получи”, казва със смях Маринова.
До ден днешен помни как е изглеждала бабината кухня.
В стаята се намирала
стара печка на дърва
И нали огънят трябва да се поддържа, честичко отваряли вратичката, за да сложат ново дърво. Така обаче в стаята се разнасяла и лека опушена миризма. “Това е нещо, с което свързвам и кухнята на баба ми, и детските ми години, защото всичко се готвеше на такава печка. Самата храна се получаваше по-различна и много по-вкусна”, казва лекоатлетката.
От детството си пази и други спомени. Тогава имало режим на тока. Затова баща ѝ използвал не електрически, а спиртен котлон. Запалил го и сложил на него да се вари пиле. Лекоатлетката и брат ѝ неволно бутнали и него, и спирта, който подпалил тапетите. “Като едни чеда на пожарникар
с брат ми успяхме да
се справим много
бързо с горящите
тапети”,
смее се спортистката.
И наистина били добри деца. Веднъж изненадали родителите си с домашно приготвени сладки. Щом влязла, майката на Тереза казала: “Още от входната врата разбрах, че правите нещо”. Но в този случай не били нужни специални детективски умения. Просто целият вход до дома им бил в брашно. “Понякога, като се съберем семейството, си припомняме такива неща и много се забавляваме.”
С времето Маринова се научила да бъде майстор в кухнята. Тайната на вкусната храна е да не я готвиш по задължение. Винаги трябва да имаш желание и идея какво ще направиш. В това се крие разковничето на кулинарията.
Маринова не си пада много по десертите. Приготвя ги наистина рядко. Но ги замества, като хапва сезонни плодове. Предпочита свежата храна. Затова през този сезон набляга на вкусните български розови домати и динята. Понякога се спира на по-екзотични плодове като ананас и манго.
“Истината е, че
почти никога не
закусвам,
което е огромна грешка”, казва спортистката. Многократно се е опитвала да превърне закуската в навик, но така и не успяла. “Случва ми се понякога да закусвам, но после ми е тежко целия ден.”
Още от дете не е фенка на месото. Рядко го добавя към менюто си. В тази категория не включва рибата, която обожава и често слага на масата. Предпочита да я овкусява не със сухи подправки, а със зелени и свежи.
В менюто ѝ винаги присъстват много и разнообразни салати. В повечето случаи добавя към тях различни сирена и ядки, за да са хранително богата и да набавя на организма си необходимата енергия.
“Според мен в кулинарията всичко е въпрос на вкус”, смята спортистката. Затова е важно с течение на времето всеки да научи собствените си предпочитания и да знае как да си угажда. Маринова харесва храната да има лека кисело-горчива нотка.
“Най-универсалната и практична подправка, която трябва да имаш подръка, е чесънът”, смее се лекоатлетката. И смята, че може да го добавя във всяко ястие, стига да не е десерт, разбира се. “Дори на най-обикновени спагети да сложиш малко зехтин и чесън, ще станат вкусни”, категорична е тя.
От чуждите кухни харесва средиземноморската, като най-много я изкушават италианските и гръцките специалитети. Макар да знае, че не са особено полезни, има афинитет към тестените ястия.
Най-любими са ѝ
пицата и пастата
Маринова все пак не подценява българската кухня. Много често приготвя за децата си мусака или супа топчета. “Аз самата много обичам миш-маш.”
Но за добрия тонус е важна не само полезната храна. Трябва и движение. “Това, което правя с най-голямо удоволствие, в първия момент, когато имам свободно време, е да се катеря по планините”, казва Маринова. Катеренето и времето сред природата я зареждат с положителна енергия.
Като всеки човек и тя има нужда от разнообразие. Затова понякога тича на стадиона или прави спининг (каране на специално пригодено колело на закрито - б.а.).
За година дори
тренирала бокс
“Мисля, че човек трябва просто да опитва нови неща и ако някое от тях му доставя удоволствие, да го прави.” Само че предпочитанията на всеки се променят с времето. Затова, ако тренировката се превърне от удоволствие в рутина, е време да смените спорта.
НЕЙНАТА РЕЦЕПТА
Салата с патладжан
ПРОДУКТИ
2 патладжана
1 розов домат
магданоз, чесън, сол, зехтин на вкус
орехи и натрошено сирене за поръсване
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Измиваме патладжаните, подсушаваме ги и ги надупчваме с вилица. Печем ги цели върху хартия за печене около 30 мин в загрята на 200 градуса фурна. След като омекнат и поизстинат, отрязваме малко от повърхността им и ги издълбаваме, за да стане като лодка. Нарязваме вътрешноста им и розовия домат. Прибавяме счукан чесън, наситнен магданоз, овкусяваме със сол и зехтин и пълним лодката. Отгоре натрошаваме сиренето и поръсваме с няколко запечени в сух тиган ореха.