Турлакът е интересен и гостоприемен; в белоградчишкото село Стакевци посрещат с "бел муж" и дебела баница

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/7016682 www.24chasa.bg

Ирена Данаилова, БТА специално за www.metro.bg/nasledstvo 

Високо в Балкана, покрай западната ни граница със Сърбия, е разположено турлашкото село Стакевци. То е скътано в тясна китна долина близо до прохода Писана бука. Там посрещат роднините и гостите с местните специалитети "бел муж", дебела баница и поздравяват с: "Торлаци смо, юнаци смо!"

Само, който не е опитал от най-вкусното турлашко мезе - "бел муж", той не се е влюбил във вкуса на прясното овче сирене, приготвено по стара рецепта, предавана от поколение на поколение. С много любов млади жени и стари баби приготвят този специалитет - въртят дълго на тих огън мекото сирене, докато му изкарат маслото и то се превърне в крехко мезе.

Баницата ни със сирене обаче е на първо място - обяснява баба Стояна. Много се харесва и нашият "бел муж" - ястие, което се използва предимно за мезе и се приготвя от несолено прясно сирене и брашно. Наподобява леко вкуса на кашкавала, хем се яде, хем може да е мехлем против изгаряне, допълва тя. По думите й специалитетът се приготвя лесно. Прави се от 2-3 бучки прясно несолено сирене, което се намачква в тиган и се бърка на огъня, докато се стопи. Посолява се на вкус и се прибавят 4-5 супени лъжици брашно, докато се сгъсти като каша. Бърка се, докато се изпече хубаво и се сипва в чиния. Докато изстива, около ястието се отделя масло, което е ефикасен мехлем при изгаряне. Това твърдят местните, които са изпробвали целебното му въздействие. А за вкуса му - гарантират.

Друго характерно ястие е "Оцът" - своеобразна салата, която се приготвя от суха чушка, краставици, копър, пресен чесън, вода и оцет. Другото име, под което е известно, е "косачко кисело".Това е нещо като първообраз на таратора, някога са го носели за ядене в жегата - една купичка разхлажда идеално, допълва баба Стояна. Дава и рецепти за други местни специалитети.

"Бело пръжено шльопаво" се прави като в нагорещено олио се запържват 5 стръка праз лук, нарязан на дребно. Прибавят се 100 грама сирене, 1-2 супени лъжици брашно и 100 мл вода. Бърка се до хомогенна смес, добавят се 1-2 яйца.

Сиромашката лютеница е от 5-6 зелени домата, 5-6 печени зелени чушки и чесън на вкус, които се нарязват на дребно, овкусяват се със сол, оцет, копър. Може да се яде и с малко вода. Добавя се и 1 чаена лъжичка захар.

Друг местен специалитет - кашата с праз лук, става като се нареже на ивици бялата част на 4-5 стръка лук. Ивиците, които са с около 7-8 см дължина, се запържват до златисто в 4-5 супени лъжици нагорещено олио, заедно с 4 супени лъжици брашно. Постепенно се прибавя и 400-500 мл гореща вода, като непрекъснато се бърка. Сол се слага на вкус.

За чорбата с лапад са необходими 500 грама лапад,1 глава кромид лук, 2 сухи или пресни чушки и 1-2 моркова. Всичко се нарязва на дребно и се вари. Когато е почти готово, се слагат един домат, малко фиде, олио и сол на вкус. Накрая се добавя сирене.

За ориза със сини сливи се запържват 1-2 глави кромид лук и 1-2 сухи чушки. Сварява се една чаена чаша ориз. Той също може да се запържи малко. Всичко се обърква и запича леко със сушени сини сливи, предварително накиснати във вода. Сол на вкус, разказва баба Стояна.

"Жените ни обичат да гощават и с пълнени чушки с боб или с "Дзипка" - ястие от сухи чушки, праз лук, фасул и брашно", разкрива тайните рецепти на най-вкусните турлашки гозби баба Стояна. И бърза да приготви от своите гозби, които е научила от майка си, тя пък от своята майка и така рецептите са предавани от векове, за да останат за поколенията.

Сухите червени чушки, зелените домати, картофите и тиквите са често употребявани в турлашката кухня, заедно с праз, коприва и спанак. Доматите се използват зелени, защото в планината узряват късно и повече стоят зеленикави, разкрива причината баба Стояна. Затова и тяхната - турлашката лютеница, може да е зелена.

Странните рецепти е измисляла турлашката домакиня от немотия - хлебни трохи, "бело пръжено шльопаво ", бобени ястия, ядене за няколко души с брашно, малко яйца и червен пипер, скроб, компировица, коприва цоловарка, керкеле - все имена на ястия. Не по-малко вкусни са и сиромашко пръжено, сиромашка закуска, сиромашка лютеница.

Сиромашка и постна, но вкусна и здравословна, кухнята на турлаците се е запазила и до днес в 30-ина планински села във Видинско и Монтанско от Салаш и Стакевци през Чупрене до Чипровци и Говежда. Често срещана е и оттатък границата - в Сърбия.

Автентична турлашка кухня днес може да се опита на някой турлашки събор. Най-големият е в Чупрене в началото на юни - "Када кум прасе и ти вречу" и на Петровден, когато е празникът на Белоградчик и местните баби приготвят своите специалитети.

Турлакът е интересен, но и странен човек

Турлакът е интересен, но и странен човек - гостроприемен, добър, но и серт. От двете страни на западната ни граница турлаците българи и сърби лесно се разбират, защото са братя, разказва Любомир Веселинов, председател на турлашкото дружество "Ждребче" в Общинския център-Белоградчик. Говорим един и същ език, пеем едни и същи песни, еднакви хора играем. Обичаите ни са сходни - макар и малко странни, страшни са суеверията ни и интересни вярванията, посочва той. Ние, турлаците - продължава разказа си Любомир Веселинов - вярваме в бога, но много често се кръстим и пред растенията, зверовете, земята - пред природата и това, което тя е създала.

"Дойде ли празник, ние, турлаците, вием венци, храним по тъмно дивите мечки и глиганите с варена царевица, за да изплашим змейовете и да прогоним злите сили, чупим грънци на празник, надуваме дудуци, гайди, кавали, окарини. Свирим дори и на върбови пискуни, докато се разиграят дърво и камък по долчинки и по баири, а турлаците в своите бели одежди се хванат на тежко хоро", с носталгия си спомня миналото 80-годишната баба Стояна.

Спорен е въпросът откъде идва името на турлаците. Някои твърдят, че думата турлак произлиза от търляк - ограда на лятна кошара, а по това етнографите съдят, че предците на турлаците били овчари също като каракачаните чернодрешковци, но за разлика от тях носели бели дрехи. Председателят на Турлашкото дружество Любомир Веселинов пък твърди, че името турлак идва от тутуниченето при говора им.

Нинко Заяков, етнограф от Видинския исторически музей, е посветил целия си живот на изучаване на турлашката етнографска група, която населява северозападната част на България. Заяков разказва, че днес турлаците наброяват около 20 хиляди души в България, но още толкова живеят оттатък границата, в Сръбско. У нас турлаците се срещат в белоградчишките села Салаш, Кричим, Стакевци, Пролазница, Проужда. Много по-малко живеят в Берковско и в Чипровци.

В първия си тълковен речник Найден Геров определя турлаците като диви и необуздани българи балканджии. Турлаците пък твърдят, че са буден, свободолюбив и непокорен народ, допълва етнографът Нинко Заяков. Често ги наричат белодрешковци, защото са облечени в бяло - с кенарени ризи, от кръста надолу с бели беневреци, с червен пояс с дорамче отгоре. Местните имат цветист, образен и често чепат говор. Говорят диалект, който няма буквален превод.

Чуе ли ги човек, приказката им звучи старинно и той има усещането, че е попаднал във времето на Вазовите "Чичовци". Турлаците си имат една поговорка: "Када кум прасе и ги вречу." Нинко Заяков я превежда - "Обяви ли кумата, че ще ти даде нещо, веднага разтваряй вречуту (торбата) и го вземай, докато не е размислила". Припомня и друга местна поговорка: "Ни смо вити како свинековина и се лесено не преклепоамо." А това значи, че щом турлакът каже нещо, това е истината.

На въпроса как се избира мъж в Турлашко баба Стояна отговаря:"Ако искаш да разбереш става ли един младеж за женитба, прати го да сече дърва. Щом замахне с брадвата и се разхвърчат навсякъде цепеници, значи вече е мъж и може да оглави семейство."

На изпроводяк ни дава турлашките рецепти, за да се опитаме да ги приготвим у дома. Кани ни пак на гости. "Нищо чедо, че в селата оставаме все по-малко хора и тук в българско, и оттатък границата, при сърбите. Но си заслужава да идвате на гости и да разкажете за нас - заради вкусната храна, хората, и съхранената природа на Западна Стара планина", казва баба Стояна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,

Камен Тонов свързан с неофициалния охранителен бизнес на Балбузанов Участник от „Биг брадър“ се оказа коз на прокуратурата срещу Камен Балбузанов-Куката. Камен Тонов-Михаловски бе викнат в спецсъда, за да даде показания по дело за рекет, палежи и побои срещу плевенския ъндърграунд герой заради връзките си с неофициалния му охранителен бизнес,

Живея чрез изкуството. То ми е необходимо, за да съм това, което съм. Така обяснява работата и призванието си актрисата и художник Диана Димитрова. Шармантната красавица, която спечели симпатиите на широката публика след превъплъщението си в образа на д-р Зорница Огнянова от популярния сериал "Откраднат живот",