"След това Любка запя. Без предупреждение. Просто отвори уста и запя. Гласът й сякаш се роди някъде в челото й, излезе иззад носа на висока честота, като да караш с деветдесет мили в час. Любка пя минутка, след това другите се приведоха към нея и се включиха."
"Животът според Любка" - такова заглавие трудно би привлякло вниманието на повечето българи - коя е пък тази Любка и откъде накъде трябва да ни интересуват нейните мисли за живота? Когато обаче една англичанка е развълнувана от мирогледа на една българска Любка, това със сигурност е нещо, което си струва да бъде прочетено.
Преди няколко години "Бистришките баби", които ЮНЕСКО обявява за живо чудо, пеят и във Венеция, където по това време живее писателката Лори Греъм. Макар да не успява да присъства на концерта им, тя е силно впечатлена от разлепените афиши и веднага си записва "Бистришките баби" като идея за потенциален роман. Всъщност Лори никога не е виждала и познавала оригиналните "баби".
Всичко се ражда от нейната фантазия, но това не прави героините й по-малко достоверни. Но да не забравяме, че това е роман...
- Любка, откога пеете?
- Разбира се, от възрастта на бейби.
- А кога се събрахте? Кога решихте да излизате като "Планинските баби"?
Известно време тя ме гледа неразбиращо. Накрая казва: Баби не се събраха. Баби беше винаги. В Планинец, където са жени, е пеене.
"Животът според Любка" се ражда през 2009 г. Книга, която разсмива и умилява едновременно. Някъде между циничната музикална продуцентка Бъз Уекслър - героинята на романа, и простодушните, но честолюбиви "Планински баби", както са наречени в романа, културният шок е гарантиран дори за нас, които уж сме свикнали със собствената си действителност.
Бъз е силна жена, която често се възползва от услугите на пластичната хирургия и за нищо на света не би позволила хората да разберат, че всъщност се казва Берил. Тази желязна лейди е най-добрата в лондонския музикален бизнес, надушва бъдещите звезди още от пелени, но животът й погажда шега. Тя е принудена да придружи на турне не поредната нашумяла банда, а българския фолклорен квинтет "Планинските баби". Бъз дори не подозира, че е на път да се влюби в тях.
"Подредили се "като за снимка", хванали се "под ручка", всичките с дълги поли, престилки и забрадки. Няма сутиен, няма нищо, дори няма много зъби - а са се захилили като пача на витрина -абе кой се хили от корицата на албума си? Обаче, идиотско нещо, против волята си ти им се усмихваш в отговор."
По време на турнето Бъз Уекслър опитва от ракията и туршията на българските баби, разправя се с внука мутра на Станка и с клептоманските наклонности на Кичка. Става свидетел на трогателната сцена как
Дора приказва, умилена до сълзи, на овчицата си по мобилния. Изслушва тъжната история на Цвета. Разбира се, на преден план е Любка, единствената от петте, която донякъде се справя с английския. Тя е естествен лидер, горда и отворена към света жена, която е изгледала стотици филми, макар и не до края, защото на село често й спират тока. Колоритът е подсилен и от още една героиня - българската преводачка на бабите Олга Илиевска, чийто английски е по-покъртителен и от този на Любка. Освен това Олга явно не е разбрала за събитията от 10.11.1989 г. и рядко пропуска да спомене, че при президента Тодор Живков е имало "големи скокове".
Колкото повече напредва човек с книгата, толкова по-трудно му е да повярва, че Лори Греъм никога не е била в България. Тя е шокиращо добре запозната с фолклора ни - уверено използва думи като кундури и чардак, макар и написани на латиница. Авторката е наясно и със съвременната ни действителност от БайТошево време насам, като в книгата й са дадени някои остроумни, но изключително точни дефиниции и обяснения за типично балкански феномени.
“Kyuchek е големият сватбен танц, буен и бърз. Жребците (така авторката нарича ромските танцьори - бел. ред.) удрят крак, въртят бедра, поклащат задници. Верижки святкат, пот лети, зрителите са наскачали по местата си."
Греъм очевидно е запозната и с престъпността в България. Символизира я мутрата - внук на баба Станка, който върти наследения от баща си тъмен бизнес в Лондон. Той не е от най-умните на света. Цялата му житейска мъдрост се побира в думите "Вземам, каквото ми се предложи". За сметка на това хваща окото, пък и е пропит със семейни ценности. Праща своите борчета за клакьори, които да пълнят залите на концертите на баба му и нейните приятелки.
В "Животът според Любка" читателят се диви на изкусния превод от развален английски на развален български. Заслугата е на брилянтната майсторка на словото Аглика Маркова. Редактор на книгата е също толкова перфектната в работата си Жени Божилова. Ефектната корица е дело на младата художничка Ася Колева.
В "Животът според Любка" Лори Греъм се закача с България, но хуморът й не излиза извън рамките на добрия тон. Пък и в крайна сметка се оказва, че ценностите на петте смешни баби, макар и поовехтели, си остават незаличими.
Това, на което романът наистина обявява война, са снобската повърхностност и посредствеността, които масовата култура и шоубизнесът налагат в днешно време.
МИЛА ЦАНКОВА
Лори Греъм не е била в България
Лори Греъм - авторката на романа "Животът според Любка", е родена през 1947 г. в Лестър, Мидландс, Великобритания. Написва първия си роман на кухненската маса, тъй като с четири малки деца няма време да се изживява като писателка с тежко бюро и отрупан с книги кабинет. Вижда своя книга публикувана едва когато навършва 40 години.
Греъм е авторка на единадесет романа, сред които "Идеалните целувки", "Бъдещите домостроители на Америка", "Отнесени с династията Уиндзор" и "Колко е важно да бъдеш Кенеди". Води рубрика в „Дейли телеграф", пише радиопиеси, статии за различни списания.
Романът й от 2009 г. „Животът според Любка" става хит във Великобритания и предизвиква рецензии с много шеговити, но ласкави думи за героините й. Самата Греъм нито веднъж не е била у нас. Познанията й за певиците, нравите и обичаите са от книги, интернет и разговори. Българското издание на книгата (ИК „Жанет 45") имаше премиера преди дни.
