Памидът е най-старият местен сорт
В Източна Тракия привличат туристите с червено вино от памид. И ако сортовете мерло и каберне совиньон са в спор кой от тях е най-разпространен, със сигурност памидът е най-старият местен сорт, който се отглежда по тези земи от 4000 години.
Той узрява през първата половина на септември. Енолозите предупреждават, че заради приятния си вкус това грозде върви и за консумация в прясно състояние, но от него се получават светлочервени трапезни вина, които са годни за пиене веднага след ферментацията.
Характерното за тях е, че нямат потенциал да отлежават, не подлежат на стареене и трябва да се консумират до 1-2 години след производството им.
За виното от памид казват, че е червено или розово с душа на бяло. Според други то успешно може са замести бирата и всеки концентриран алкохол на трапезата, защото е леко и пивко, достатъчно ароматно и може да се пие и в по-топло време.
хТези и много други подробности за традициите на лозарството и на винопроизводството в Старозагорския край ще научите, ако през октомври посетите традиционния за града Фестивал на виното и културното наследство “Августиада”. Тази година ще е 8-ото му издание.
Миналата есен министърът на земеделието Румен Порожанов избра района на Чирпан, за да открие гроздобера. Тогава той съобщи, че стандартно у нас лозята са 600 хил. декара. От тях стопаните прибират между 150 и 160 хил. тона грозде за вино, традиционно към 100 хил. тона отиват за ракия, а между 50 и 60 хил. тона - за оцет.
Тези параметри са сравнително постоянни, тъй като България не може да увеличи рязко лозовите си масиви заради ограниченията, наложени от Европейския съюз.
Това не притеснява стопаните от Източна Тракия - това е районът между Стара Загора и Карнобат, тъй като за тях лозарството е отколешен поминък, а масивите в региона са многобройни и в тях преобладават червени сортове.
Южното Черноморско крайбрежие и най-вече Поморийският регион предлагат едни от най-добрите условия за отглеждане на бели винени сортове. Тук се произвеждат
качествени
български вина
като шардоне,
алиготе, димят,
траминер,
мускат отонел
Изключително популярни са и фините отлежали брендита.
Лозарството в този край има хилядолетна история и векове наред е било основен поминък за местните наравно с риболова, а в Поморийско и със солодобива. Градът е запазил до днес ключовото си място на утвърден лозаро-винарски център, чиито вина и ракии се славят далеч извън пределите на страната. От дълбока древност регионът Поморийски залив - Източна Стара планина, е известен с това, че има най-благоприятните климатични и почвени условия за производство на вина.
На територията му се намират няколко винарски изби със собствени лозови масиви, които имат напълно завършен технологичен цикъл за производство на бели и червени вина.
В организирани турове посетителите могат да опитат виното в различните етапи на неговото зреене. В Поморийско се намира най-голямата изба на Балканския полуостров, построена още през 1932 г. Логично в региона има най-много засадени лозя - над 20 хил. дка. По 5-6 хил. са лозята около Бургас и Несебър, казват от Регионалната камара по лозарство и винарство, в която членуват 22 производители на грозде и вино.
“Край морето
вирее и
тракийски
мавруд. Този
сорт е известен
с името
“Евмолпия”,
има го около Бургас, Поморие, Разбойна. Вярно е, че допреди няколко години Южното Черноморие и по-конкретно Поморие се славеха основно с белите си вина.
Но напоследък много от винарските изби произвеждат чудесни червени вина. Актуални са както традиционните мерло, каберне и сира, което е изключително интересен сорт, така и по-модерното пино ноар, а от белите - совиньон блан и вионие”, казва Росица Симеонова, председател на управителния съвет на камарата.
Морските общини - производителки на вино, не пропускат да организират и винени фестивали, с които удължават сезона. Майстори разкриват тънкостите в занаята, а туристите дегустират отбрани сортове.
Богатите плодородни почви в Карнобатско, съчетани с топла и суха есен, са в основата на превъзходните червени вина, с които е известен регионът. Един от сортовете е маврудът в прочутите лозя край крепостта Маркели около селата Венец, Церковки и Деветак.
За мавруда на Карнобат предания разказват, че бил любимото вино на императорите от Рим и Константинопол, а българските царе го принасяли като ценен дар на чужди владетели. Лозарството и винарството дават поминък на две трети от населението в Карнобат. Тук се произвежда и розе - бяло вино, което се прави от червено грозде.
История на 8000 г. и красиви плажове
ВАНЬО СТОИЛОВ, ТОНИ ЩИЛИЯНОВА
Стара Загора е град, в който туристите няма да скучаят, а Южното Черноморие е една от 12-те винено-кулинарни дестинации, популяризирани от министерствата на туризма и земеделието. По този маршрут са налице всички фактори като превъзходство на българските храни и вина, добрата инфраструктура в туристическите курорти плюс древна история.
В Стара Загора задължително първо отделете време за историческия музей, който разполага с 4 експозиционни нива с обща площ 1290 кв. метра. Подредените 1700 артефакта проследяват историята на региона от 6-ото хилядолетие преди Христа до възстановяването през 1879 г. на опожарения през Руско-турската война град.
В близост е уникалният Музей на религиите, настанен в сградата на Ески джамия - най-старата постройка в Стара Загора. Тя е и единствената изцяло оцеляла сграда след опожаряването на града в края на юли 1877 г. В очертанията на молитвения салон при археологически проучвания са разкрити основите на средновековна българска черква. Пространството около нея е използавно за некропол. Установено е, че преди изграждането на джамията черквата вече е била в руини. Въпреки всичко планът за мюсюлманския храм е съобразен изцяло с плана на средновековната църква.
Под тази църква е съществувал храм, посветен на Тракийския конник, а под източния зид на джамията е открита ритуална яма.
Неолитните жилища са друга спирка за всеки турист в Стара Загора. В специална защитна сграда in sito в западния край са експонирани останките на 2 неолитни жилища от средата на 6-ото хилядолетие преди Христа. Специалисти казват, че това са най-добре запазените къщи от ранния неолит в Европа. Открити са случайно при строителни работи през 1968 г.
Намерете време и за музеите на Тракийския университет. Сред най-ценните експонати в музея на Аграрния факултет са микроскопът на писателя Димитър Димов, който е преподавал анатомия, хистология и ембриология.
Най-нов е Музеят на коня и конния спорт. Основна в него е колекцията от царски карети. Изложена е каретата на княз Александър Батенберг. До нея са файтонът на цар Фердинанд и каретата ладия, с която са пътували цар Борис III и царица Йоанна в деня на тяхната сватба.
Южното Черноморие вече не е само дестинация за сезонен туризъм. Морето успешно се съчетава със спа, дори на открито и съвсем безплатно в бургаските солници, с турове в десетките изби, с които регионът изобилства, както и с атрактивни обиколки по археологически и исторически места.
Маршрутът предлага романтиката на Стария Несебър и Созопол - Града на спасението, модерната визия на Бургас с красивата Морска градина, очерованието на южните курорти Царево и Приморско.
Тук са археологическите комплекси “Деултом” и “Акве калиде” с прочутата баня на Сюлейман Великолепни, Поморийската гробница, тракийското скално светилище Бегликташ край Приморско, резерватът “Ропотамо”.
В Бургаския залив се намира единственият обитаем остров у нас Св. Анастасия, който общината превърна в туристическа дестинация.
Стигнете ли до Града на спасението, направете разходка с лодка до остров Свети Иван - мястото, където археолози откриха реликвариум с мощи на св. Николай.
В по-голямата част от годината Южното Черноморие е слънчево, а зимата е мека.
Поморие е градът с най-много слънчеви дни и най-дългата плажна ивица на Българското Черноморие. Заради соленото Поморийско езеро и десетките модерни спа комплекси градът е известен с балнеотуризма си. Тук може да се види и единствената на Балканския полуостров антична куполна гробница от II-III в. пр.Хр., която съчетава римската строителна техника с тракийската традиция.
Уникалният Музей на солта е съхранил древната технология за производство на сол чрез слънчево изпарение на морска вода. В Поморие се намира и единственият в страната действащ мъжки манастир “Св. Георги Победоносец”.
Странджанският дядо - царят на мезето за вино
Миди по созополски за любители на морските дарове, а в Стара Загора опитайте хинап - има повече витамин С от лимоните
ДИМЧО РАЙКОВ, ВАНЬО СТОИЛОВ
Стане ли дума за вино, познавачите веднага се сещат за странджанския дядо. Това е идеално мезе, особено за червеното вино, и през годините се е превърнало в запазена марка за Бургаския край.
Произвежда се в Странджа, откъдето идва и наименованието му. Производителите на уникалния суджук обясняват, че там се получава най-добре заради специфичния климат.
Странджанският дядо се приготвя от едро накълцано свинско месо и сурова сланина, които се пълнят в шкембе. Овкусява се с чиста сол, едро смлян черен пипер, червен пипер и чубрица. След това шкембето се пълни и трябва много добре да се натъпче, за да не остане въздух.
Отвън се натрива със сол и се оставя да съхне 5-7 дни на сухо, проветриво и студено място, но в никакъв случай на течение. После се сваля и пресова между две дървени дъски за около две седмици и пак се окачва да съхне. Дебелината му трябва да е колкото вертикалния разрез на две луканки. Приготвя се обикновено в края на зимата и съхне през пролетта. Някъде го оставят 20 дни, но според майстори е добре да стои на открито между 30 и 40 дни.
Разходка из морските кръчми през лятото показва с какво най-много върви бялото вино. Освен традиционните мезета и риба често се сервира с миди с ориз - по созополски или по бургаски. В приготвянето им има тънкости. За предпочитане е мидите да са от плантациите, защото са по-чисти.
Първо трябва да се почистят добре и да се залеят в тенджера с гореща вода. Така се разтварят черупките им и ядките си пускат соса. След това мидите се вадят и се варят отново заедно с лук, моркови и дафинов лист. По желание се слага и парченце лимон, но накрая. Преди да се смеси с мидите, лукът е леко задушен в сгорещено олио. Оризът също се задушава отделно за 2-3 минути, по желание към него може да се прибави доматено пюре. После се смесва с мидите и се залива с бульона, овкусен със сол и черен пипер. Оставя се на бавен огън.
В Стара Загора през есента опитайте плодовете на хинапа. Това дърво или храст се нарича още китайска фурма и вирее само в Югоизточна България.
Експерти по хранене казват, че плодовете на хинапа са много полезни - помагат на организма да се очисти от холестерол, токсини и излишни течности. Тези плодове съдържат ценни вещества, между които белтъчини, протеини, захари, клей и пектин, богати са на йод, фосфор, кобалт и желязо.
Съдържанието на витамин C в тях също е много високо - според някои дори 18 пъти повече в сравнение с лимона.
Бургас се е разширил върху лозови масиви
ДИМЧО РАЙКОВ
Голяма част от сегашните комплекси на Бургас са възникнали върху лозови масиви. Върху стари лози са се появили “Изгрев” и “Славейков” и части от “Меден рудник”.
Първоначално терените са били частни земеделски стопанства, но след национализацията са се окрупнили в кооперативи. Изцяло върху лозови масиви са сегашната търговска част по ул. “Транспортна”, където са моловете, хипермаркети, автоборси и офис сгради.
Според статистиката на Областната земеделска служба Бургаско е областта с най-много лозови масиви в страната. По груба информация те заемат около 105 хил. дка, като преобладаващите са билите винени сортове, които заемат над 60% от цялата площ.
Допреди 2007-а лозята са били повече като площ, но при актуализацията на лозарския регистър тогава са отписани около 48 хил. дка. Причината е промененото предназначение на лозовите масиви, част от които са попаднали в регулация за застрояване, други пък са били изоставени от стопаните им. Новото разширение на Бургас на север също предвижда да навлезе в лозови масиви.
Най-голям добив
грозде в Бургаско
има от сортовете
червен мискет,
юниблан, памид
При всички обаче лозарите отчитат спад през последните години заради дъждовните лета.
Производството на вино в Бургаския регион датира още от древността. Правили са го траките, било е и основен поминък на населените по тези земи при Римската империя.
По различните експозиции на музеите в областта се пазят различни по форма и големина антични съдове за съхраненение на еликсира, голяма сбирка на дамаджани и стъклена посуда от XIX и XX век пък се съхранява в Поморие.
При археологически разкопки край Бургас са разкрити и съдове за вино от чернофигурна керамика, датиращи от V век преди Христа. Това са кани и кратери, изрисувани със сцени от Дионисиеви празненства, които са били изровени в местността Сладките кладенци. По Южното Черноморие са открити и печати на амфори, които в древността са играли ролята на етикет от региона, където е произведено виното.
Отглеждането на лозя е продължило и през Средновековието и османското робство. За обработване на много лозя споменава в хрониките си византийската принцеса Ана Комнина, а по-късно през XVII век Евлия Челеби се удивлява в пътеписите си, че българите поддържат огромни лозови насаждения, въпреки че ислямската религия забранява виното.
Вино от Бургаски регион се изнася в различни страни на Европа, а от една година и в Китай. Голяма компания от 90-милионната провинция Съчуан направи преди година първата заявка за внос от местна винарна. Това стана след официално гостуване на китайска делегация с бизнесмени, които останаха доволни от дегустацията и планират второ посещение.
Този път китайците са заявили желание да посетят максимален брой производители в региона, а една от големите им фирми с платформа за онлайн пазаруване работи по откриване на свое представителство в Бургас.
Качествата на
бургаските вина
вече са оценени
и във Франция Признанието дойде не от кого да е, а от Маркоир Жерард, кмет на френското градче Олонзак, което произвежда прочутото вино минервоа.
Неотдавна той дегустира бургаските вина на място в местни изби и остана очарован.
“Изключително съм впечатлен от Бургас и региона. Имате хубави вина, възможности за туризъм и отлична кухня”, каза Жерард.
“Виненият туризъм означава разработване на пътеки на виното до лозарски центрове и изби с възможност за дегустация и пазар”, казва зам.-кметът на Бургас Красимир Стойчев. Замисълът е те да се превърнат в своеобразни туристически обекти, които да допълват сезонния, културния и спа туризма.
