Отглеждането на лозя - традиционно занятие в Златия

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/7390110 www.24chasa.bg

24 нови сорта създадени в единствения на Балканите институт в Плевен

Да вкусиш вино от лозе на баир, е чародейство, казват в Северозападна България. Според тях местният тероар дава най-доброто вино - с плътен аромат и щипка загадъчност.

Област Монтана е с отлични условия за производство на качествени бели сухи вина, естествено пенливи вина по класическата технология и качествени червени вина. Почвите са основно чернозем и сиво-кафяви горски.

Западна Стара планина като територия с уникална природа е много добра предпоставка за производство на екологично чисти вина. Обликът на сектора коренно се промени в съответствие с търсенето и предлагането на виното като модерен продукт. Поради тази причина за производството на качествени и бутикови вина се създадоха винарски изби с ограничен капацитет. В една от тях има уникален тунел, вкопан в скала, където се съхранява виното при постоянна по-ниска температура. 

Основните сортове са Каберне совиньон, Мерло, Пино ноар и Сира, а за бели вина - Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел, Ризлинг, Тамянка, Траминер и Пино гри.

Преобладаващата част от насажденията след присъединяването на страната към ЕС са създадени с финансова помощ от еврофондовете.

Основен сорт за Видинския район е Гъмза. Отглеждат се и Каберне совиньон, Мерло, Пино ноар, Каберне фран, Рубин, Букет, Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел, Димят, Ркацители и Алиготе. В последните години се засаждат и нови за района атрактивни сортове като Пети вердо, Гаме ноар и Карменер.

“В Дунавската равнина, докъдето погледът стига - все лозя, отрупани с грозде. Във всяка къща има каца с вино. Този поминък може да ни прочуе извън държавата, ако го подковем с наука.”

Така разсъждават първенците от Плевен и през 1890 г. отварят винарско училище. В първия випуск се записват едва 4-ма ученици. Училището запазва традицията и днес разполага с най-богатата енотека в България - над 12 000 бутилки.  

В долината на Дунав типично континенталният климат - със студени нощи и топли дни, е много благоприятен за лозата. През есента, когато гроздето започва да зрее, дневните температури са над 30 градуса, а нощните падат под 15. Широката температурна амплитуда помага на лозата да натрупа захари, за да се подготви за презимуване. Играта на термометъра влияе и върху натрупването на аромати в гроздето.

“Нашите сортове не отстъпват на кабернето по вкусови качества. Създаденият в института Кайлъшки рубин взе златен медал през 2015 г. на панаира в Пловдив. Той е устойчив на ниски зимни температури - може да изтърпи до минус 25 градуса без измръзвания. Устойчив е и на гъбни заболявания - обикновената и брашнестата мана въобще не му влияят”, казва проф. Иван Пачев, директор на Института по лозарство и винарство.

Институтът е генобанката на България и има над 2 хил. сорта от България и пренесени от чужбина. От 1990 г. насам в него са създадени 24 нови сорта лози, които в момента се внедряват в стопанствата.  

Сертифицираните Плевенски фаворит, Августин, Наслада, Дружба са бели сортове с двойно направление - могат да бъдат използвани и като десертни, и като винени. Червените са Плевенски мискет, Трапезица, Дунавски мискет.

Напоследък се наблюдава завръщане към старите български сортове. Сред тях е Плевенската гъмза, характерен в миналото единствено за Централна Северна България. С времето насажденията остарели и трябва да се подменят.

Цветът на Плевенската гъмза не е тъмночервен, а рубинен. Наричаме го българското Божоле, казват производители.

В Плевенско вече има увеличение на новите лозови насаждения с 10-15%. Виненият туризъм в Северозападна България тепърва се развива. В този регион от Видин до поречието на Искър вече се радва на особено внимание, защото благодарение на упорити и изключително интересни нови винопроизводители се разбра, че има уникални природни условия за отглеждане на прекрасно грозде с високо качество.

Заради липсата на тежка индустрия няма тежки замърсители в почвата, което е благоприятна предпоставка за отглеждане на лозята. В тази част на България все още има запазени стари масиви с лозя от почти забравени местни сортове, които предизвикват истинска наслада за любителите на виното.

Мнозина мислят, че по-хладният климат в Северозападния регион на страната естествено предразполага районът да е по-благосклонен към белите вина. Това обаче е предразсъдък, твърдят спецовете. Вкусът на повечето потребители в България е възпитан да търси екстрактните червени вина с мощни и плътни тела, силни танини и непрогледни цветове като образци за качествено вино. Тези вина изискват по-топъл, южняшки климат.

Червените вина на Севера обаче са не по-малко вълнуващи - по-фини и деликатни, с интересни и дори нетипични сортови проявления във вкуса и аромата, те могат да бъдат истински находки и носят разнообразие за презадоволените винени фенове.

За ценителите: музей на виното в Кайлъка и манастири в Стара планина

БУРЯНА БОЖИНОВА,

КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Музеят на виното е една от задължителните спирки на любителите на еликсира по маршрута на винения тур за Мизия и Златия.

Над 7000 експоната въвеждат в магията как от древността хората са отглеждали лозя и са правили вино по българските земи. В музея са показани над 6000 вина от всички региони, посетителите могат да дегустират и закупят бутилки по избор.

Карстът в плевенския парк е надупчен от безброй пещери, някои обитавани преди хилядолетия. На стръмнина отсреща са римската крепост Сторгозия от I в. пр. Хр. и старохристиянска базилика, която е сред най-големите у нас. 

Знания за далечната история дават 5000 оригинала, подредени в историческия музей в Плевен. Там може да се види копие на Вълчитрънското златно съкровище, което е без аналог в древността. Състои се от 13 златни съда, с тегло 12,5 кг, датирано е от XII-XIII в. преди Христа, а тайната му остава неразгадана и днес.

Туристите обаче най-напред влизат в мемориалната Панорама, издигната върху бойното поле от 1877 г. но освободителните боеве за града по време на Руско-турската война. Паметта на загиналите за свободата е увековечена в Мавзолея в центъра на града. 

Във възрожденската епоха отвежда черква без камбанария и кубе в центъра на Плевен. За да не бият на очи, зидовете на построения през 1834 г. храм “Св. Николай” са вкопани на 1,5 м под земята. В наши дни действащата църква е приютила музей на иконата.

Всеки турист, докоснал се до девствената природа на Северозапада, отсяда на чашка вино. Първата спирка е Клисурският манастир с аязмо с лековита вода, разположен в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на връх Тодорини кукли и в близост до Вършец.

Лопушанският манастир е разположен на 300 м надморска височина в Чипровския дял на Стара планина. Впечатлява със своята архитектура, пропорции и каменни пластики, а посещението му остава спомен и за прекрасната планинска местност наоколо.

Крепостта край Монтана - Кастра ад Монтанезиум, е в северозападния край на града на хълма Калето. Първите му обитатели са живели през каменно-медната епоха. През този период хората правят важен преход от ловци номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища.

По-късно мястото обитават древните траки. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки метър.

Римляните се заселват в района в края на I в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Освен зърнопроизводство в района било развито лозарството.

Катино мезе и и червена чушка на всяка манджа

Вино с пръжки в Северозапада и капладисана баница

БУРЯНА БОЖИНОВА,

ВАЛЕРИ ВЕДОВ,

КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

В Плевенския край освен вино хората сами си правят и мезето - суджук и пастърма, а Катино мезе е най-популярното. Приготвят го от крехко свинско филе, нарязано на кубчета, добавят лук и гъби и задушават на тих огън.

Иначе в района е издигната в култ червената чушка. Слагат я на всяка манджа с твърдение, че пази от уроки. Пълнената червена чушка също е с обредно значение - носи берекет и плодородие. Казват, че минеш ли с влак покрай Червен бряг, от къщите мирише на печени пиперки. Нанизите за сушене висят по балконите.  

Сред оригиналните ястия на Севера е пилето на лютика. Старите бабини рецепти описват как сварени и накъсани на парчета чушки влизат в най-дългата гозба, наричана така, защото все може да се добавят чушки и да се досипва оцет на вкус.

Неслучайно тук е изобретен чушкопекът. Идеята на плевенчанина Николай Мойнов му хрумнала, докато гледал как по дворове и около жилищни блокове се палят огньове и жените редят чушките на огромни ламарини под талази дим. В признатия за българско събитие на ХХ век плевенски чушкопек за час са готови 100-тина пиперки.

Врачански специалитет е питката кемерка, пълнена със ситно накълцано свинско, лук и пикантни подправки. А типичното за този край е пиле в саламура. Не пропускайте да опитате капладисаната баница, в която към пълнежа от яйца и сирене лятото се добавя и зеленило. Вкусна е и плънката на зелника, която съдържа запържен лук, зеле, смлян морков, суха чушка.

В Монтанско най-предпочитаното ястие за червено вино е печено пълнено агне на пещ. Местните правят и деликатеси от цялото прасе - нищо не се изхвърля. От ушите и краката става вкусна пача, а също и свински мръвки, пръжки, сарми и гнетени чушки, пълнени с боб, домашно бабе. Непознаващите края не бива да се учудват, ако за мезе им предложат орехи или домашно сирене.

Рецептата за пълнено агне е добре позната - агне с тегло 5-6 кг заедно с дреболиите, ориз 200 г, прясно масло 250 г, пресен лук и 2 връзки пресен чесън, бяло вино 200 мл, червен пипер, магданоз и джоджен по 1 връзка, сол. През времето на печенето се обръща няколко пъти и се полива с отделения в тавата сос.

Опитните готвачи препоръчват сарми от рязано свинско месо, сланина и листа от кисело зеле.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Фитнес звезда грее на "Герена"! Това е съпругата на защитника на "Левски" Нуно Рейш - Таня. Тя е сензация в родната Португалия, а вече има и български фенове. Футболната съпруга е серитифициран персонален фитнес инструктор. Тя работи към голям австралийски спортен консорциум, който разполага с треньори в целия свят.

Треньорът на "Левски" Петър Хубчев от години е определян като върл почитател на дефанзивния футбол. Фактите показват друго, откакто е начело на "сините". Футболистите му имат най-добрата голова разлика в Първа лига "+13". В деветте кръга досега те са отбелязали 20 попадения. Получили са 7. Единственият отбор, който се е разписвал повече пъти,

Футболният национал Георги Костадинов показа доста лош вкус при посещението си в прочутия музей Ермитаж в Санкт Петербург. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) се показа край някои от най-ценните произведения на изкуството в света с опърпани дънки, сиутшърт "Долче и Габана" и маратонки. За да бъде контрастът пълен,