Гроздето в Родопите и Сакар с високо качество заради много слънце и дъжд

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/7405677 www.24chasa.bg

Най-често се отглеждат мерло и димят

Лозарството и винопроизводството се превръщат в основен поминък в селата на Хасковска област през последните години. Към момента лозовите насаждения заемат 72 400 декара. Най-разпространеният сорт от червените вина е мерло, а от белите - димят.

Само от началото на тази година фермери са заявили засаждане на нови 2000 декара, показват данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното. 19 са регистрираните предприятия, преработващи грозде.

Отглеждането на лозя и винопроизводството в района не е прекъсвало от времето на древните траки. Регионът се характеризира с умерен климат, с нежно средиземноморско влияние. Благоприятното количество валежи, топлото лято и големият брой слънчеви дни в сравнение с вътрешността на страната допринасят за доброто качество на отглежданото грозде. Днес тук могат да се опитат вина, произведени както от стари сортове, така и от нови за вкуса на българина видове. Най-популярните лозя в района са тези с мерло.

В същото време местните лозари продължават да отглеждат старите български сортове памид, димят и червен мискет. През последните години навлязоха масово сортове като шардоне, каберне совиньон, сира, каберне фран, малбек и други.

В област Хасково има голям брой малки или по-големи винарски изби, в които се произвеждат и масови, и бутикови вина. В много от избите туристът има възможност да направи дегустация.

Произвежданите вина в Хасковския край като качество по нищо

не отстъпват

на френските

и италианските

и спокойно могат да ги конкурират, твърди енологът Свилен Георгиев.

Според него основният проблем при българските вина е в слабите маркетинг и реклама в чужбина. А бъдещето за винопроизводителите е в износа, защото родният пазар е твърне ограничен и пренаситен.

Липсата на популярност и добро име на българските продукти ги праща в сегмента на нискокачествени и евтини вина. Затова и основният експорт е за страните в Източна Европа.

Почти невъзможно е да се стъпи на европейския пазар със скъпи вина. Цената от 5-6 евро за бутилка е трудна за постигане.

Друг проблем е, че всеки от родните винопроизводители прави всичко. Липсва и райониране. В техническо отношение сме много по-добре от повечето винопроизводители в Европа, твърди Свилен Георгиев. Причината е, че модерното винопроизводство в България започва да се развива през последните 15-ина години и закупената техника е нова.

През последните години в Хасковска област навлизат нови и непознати сортове грозде. Сред

най-популярните

при червените са

каберне фран

и сира, а при

белите -

совиньон блан

и вионие

Каберне фран се счита за баща на популярния в Хасковско в близкото минало сорт каберне совиньон.  

Оказва се, че отглеждането на по-стария сорт е по-успешно, защото по-добре пасва на топлия климат в района. Каберне фран пасва идеално и на местните почви. Сирата пък е популярна не само заради благоприятните климатично-почвени условия, а и защото зрее по-рано. От сорта се получават вина с плодов и наситен вкус.

Евъргрийнът при белите сортове си остава шардонето. Наричат го още хамелеон, защото пасва на всякакви условия и от него се получават различни по стилистика вина.

През последните години се наблюдава възраждане на един стар и позабравен бял сорт - тамянката.

Популярният в близкото минало за региона димят почти е изчезнал. Отглежданите малко останали масиви грозде се използват предимно за дестилация. Причината е, че димятът е неутрален сорт и от него не се получават богати на вкусове вина.

Ниската захарност и липсата на цвят е причината за липсата на интерес у винарите към един от най-старите сортове за региона - памида.

Южната българска

община

Ивайловград е

прославена с

домашните си

вина Най-популярните сортове тук са мерло, рубин и памид. Мекият климат е изключително подходящ за отглеждане на грозде. Вино се произвежда почти във всеки дом. Стопаните никога не отказват да почерпят с домашно вино туристите. Масово в ивайловградските механи и ресторанти се предлага домашно вино. Градът е особено популярна дестинация за гърците от района на Димотика, които никога не пропускат да си купят домашно вино и произвеждания в Ивайловград по стара технология в каменни мелници сусамов тахан.

В региона са най-старите винарски следи

В района на Кърджали могат да се видят най-старите съдове за производство на вино.

Т. нар. шарапани, които са на десетки места в Източните Родопи, представляват изсичания в скали. Наподобяват кръгли или елипсовидни басейни, разположени на различна височина и свързани помежду си като скачени съдове с улеи. 

Думата шарапана се използва от местните хора и идва от турските думи шарап - вино, и таш - камък. Археолозите отнасят шарапаните към късната бронзова или ранножелязната епоха, но точна датировка все още не е направена.

Според хипотезите в шарапаните се е произвеждало свещеното вино на траките, използвано при орфическите огнено-винени ритуали.

Най-популярните сред туристите шарапани могат да се видят в подножието на археологическия комплекс Перперикон край Кърджали. Освен шарапаните при археологически разкопки на скалния връх беше разкрит голям скален олтар, на който са извършвани огнено-винени ритуали. Според една от хипотезите на гръцкия историк Херодот тук се е намирал храмът на Дионис.

При разкопки на Перперикон археолози се натъкнаха на напълно запазени питоси - огромни делви, в които древните траки са съхранявали виното. 

Изключително добре запазени са и шарапаните в тракийския комплекс Харман кая край момчилградското село Биволяне. Обектът, на който все още не са извършвани археологически разкопки, е един от най-големите в района. Известен е още като българския Стоунхендж.

Предварителни проучвания сочат, че всъщност става дума за астрономическа обсерватория на древните траки.

Специалисти са категорични, че след Перперикон и Татул Харман кая ще се превърне в следващата археологическа сензация за района. 

Перперикон е един от най-известните археологически комплекси в България. Намира се на 15 км от Кърджали и е разположен на площ от над 10 декара върху скалист връх. През различните периоди той е бил обитаван от траки, римляни, готи, ромеи, българи.

Животът на Перперикон започва още в епохата на неолита - преди 8 хилядолетия.

Древните хора изградили тук мегалитно светилище, свързано с почитта към бога Слънце. Даровете били поставяни на скални площадки, дооформени от хората.

В късната бронзова епоха Перперикон се оформя като град светилище. От този период са запазени останки от дворец. Те представляват изсечени в скалите помещения, останки от които могат да се видят и до днес. На места личат дори прозорците и праговете на вратите. 

В двореца

са запазени и

гробници,

оформени с големи каменни плочи. В тази част на Перперикон се намира и скален олтар, за който се смята, че е част от известното в древността светилище на Дионис, в което на Александър Велики е пророкувано, че ще завладее света.

На самия връх се е намирал древният град. Запазени са част от вкопаните в скалата улици и останки от сгради от различни периоди, както и част от крепостната стена, опасвала древния град. На върха е запазен изсечен в скалата огромен резервоар, от който е водоснабдяван Перперикон. Оцеляла през вековете е и средновековната кула.

Преди няколко години на върха беше разкрита раннохристиянска базилика от края на III и началото на IV век. В нея археолози се натъкнаха на много добре съхранен каменен амвон.

Според хипотезата на проф. Николай Овчаров в храма е служил Никита Ремесиански, кръстителят на тракийското племе. Последното голямо откритие на Перперикон е най-голямата средновековна базилика в Родопите, построена през V век. Тя е разположена в южното подградие и е с размери 25 на 15 метра.

Добре запазени тракийски шарапани могат да се видят и по долината на река Величка. Районът от чернооченското село Ночево до хасковското село Ангел Войвода е осеян с тракийски ниши и изсичания.

Невероятни

гледки, съчетани

с бяло вино и

перфектно

приготвена риба,

са атракцията за туристите, посетили язовир “Кърджали”.

От години регионът е популярен със заведенията си. Част от тях са разположени върху понтони в самата вода на язовира.  

Местните готвачи са се специализирали в приготвяне на прясна сладководна риба, която се лови във водоема. На много места клиентите имат възможност сами да изберат екземпляра, който искат да консумират, докато той плува в живарник.

Безспорно най-популярен е шаранът. Най-често той се предлага пържен. Местните готвачи използват различни маринати, за да подобрят качеството на блюдата. Сомът, който е тлъста риба, най-често се приготвя на скара.

Уникално вкусна е бялата риба, уловена в язовира. Тя се приготвя с различни панировки. При по-добър късмет може да се вкуси и препържен уклей или мряна.

Районът на

яз. “Кърджали”

е едно от

малкото места,

където може да

се опита есетра

Видът се отглежда във водоема садково за добив на хайвер. Мъжките екземпляри са ненужни и след поотрастването им се улавят и доставят в местните заведения. 

Отварянето на ГКПП Маказа стана причина в района на Кърджали асортиментът, предлаган в заведенията, да се обогати и с морска риба от Гърция. Най-често се сервират гръцки лаврак и ципура. Популярни са също сарделата и гавросът.

В Златоград няма лозя, но всяка година избират най-добрия винопроизводител

В района на Златоград няма големи лозови насаждения, но от години избират най-добрия винопроизводител. Температурите и фактът, че виното отлежава в избите на местните къщи, се оказва, че е предпоставка за получаване на доста хубави вина.

Затова в най-южния град почти няма къща без асма. Липсата в миналото се считало за признак на бедност.  

Обикновено в съревнованието за винопроизводители участват около 20 производители, но броят им всяка година нараства. Изборът се прави на празника Трифониада от професионален сомелиер, когато тържествено се зарязват и лозята в Стария град, а на мегдана се представят различни вина. Десетки самодейци от региона възхваляват виното, като символично зарязват лозите, танцуват и пеят в чест на възраждащата се природа и на бог Дионис.

С виното хората опитват кебапчета и кюфтета, луканки и суджуци на местни майстори. Най-големи овации обира златоградската сланина.

Родопското чеверме е баш мезе за вино

Прави се от агне или яре най-много на една година

Познавачите на виното веднага се сещат за едно от най-добрите мезета - чевермето. То е запазена марка в Родопския край. Майсторите му обясняват, че чевермето си пасва най-добре с червени вина.

Сполучливо чеверме се прави с агне на около или с яре на по годинка. Обработеното и изчистено животно - агне или яре, се поставя на голям дървен шиш, след което се прикрепя на две дървени опори, поставени отстрани на огнище.  

На дървените опори се забиват няколко пирона с различна височина. Месото се посолява на четири места - правят се джобчета на бутовете и плешките и там се поставя солта. Задните крака се връзват с тел за шиша, а предните се прилепват към останалата част.

Шишът се върти бавно и месото се пече от топлината на намиращия се на около 30-60 см от него огън. В началото се върти бавно и се маже с лой или масло, за да не загори, особено в областта на слабините. В зависимост от силата на огъня и размера на агнето се пече от 4 до 6 часа. Гаранция, че е готово, са златистата коричка и леко прозрелите ребрени кости.

В Родопите приготвят майсторски и другия емблематичен специалитет - пататник. Той е сред популярните ястия наред с катми, качамак и клин. Пататникът може да е печен или пържен, с кори и без кори, със сирене и без сирене, с лук и без ук, и все да е чудна гозба.

Няма една рецепта за пататник, но най-разпространената изисква да се настържат с ренде обелени картофи. В картофената смес се чукват едно или две яйца в зависимост от големината на пататника. За плънка може да се постави сварено ситно наразяно месо или сирене. След това се разточват кори според формата и големината на тавата, в която ще се пече. Слага се най-напред кората върху намазаното дъно, върху нея - настърганите картофи, смесени с плънката, подправени с черен пипер и джоджен. Над сместа се слага другата кора и се пече. След опичането от едната страна се обръща до придобиването на тъмнозлатист звят.

С домашно вино от малини гощават в къщите за гости в селата от поречието на река Арда.

Преди години в Арда е имало към 600 дка малинови насаждения, имало е и изба в село Арда, където се правело и отлежавало виното. Тя обаче вече не съществува.

Уменията на местните да правят от малините всякакви вкусни изкушения - компоти, сладка, мусове, перфета и торти, както и хубаво вино, са прословути. Виното е ароматно, сладко, напомня на ликьор и е с красив рубинен цвят.  

Според препоръките на местните най-добре за приготвяне на вино е да се използват червените сортове малини. Почистените малини от замърсявания не се мият, тъй като по повърхността на плодовете има бактерии, които са отговорни за ферментацията.

Това са некултивирани дрожди и при измиването се отнасят от водата.

След това малините се намачкват и се слагат в подходящ съд и се поливат с вода да кипнат. Когато това стане, се изсипва захарта и се сварява сироп. Изстуден до стайна температура се сипва при малините. Съдът се затваря с уплътнение.

Процесът на ферментиране е около 3-5 дни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

От неловка среща очи в очи с бившия си любовник, който едва не я прати в гроба, се спаси красавицата Симона Тодорова! Тя можеше да се появи вчера в Бургаския окръжен съд на разпоредителното заседание срещу душманина си Михаил Станчев, но не намери сили да го стори. Това не попречи на младата дама да поиска от някогашната си тръпка 70 бона

Славата на българския спорт обсъдиха насред улицата топжурналистът Крум Савов и бившият президент на "Левски" – София, Томас Лафчис, видяха топпапараците на "България Днес". Легендарният вратар от близкото минало и Савов кахърно дискутираха драмите в родния футбол и гръмотевичните падения на българските национали на зеления килим.

Дегизирана на шопинг. Така топпапараците на "България Днес" изловиха певицата, дизайнер и текстописец Ваня Щерева. Русата авторка си напазарува, без да бъде разпозната от фенове, в столичен магазин, тъй като се бе скрила зад шапка с козирка, дълъг черен панталон и бяла риза, закопчана почти до брадичката.