Изложбата е от колекцията на Николай Неделчев
Изложбата “Модернизъм и авангард. Българската перспектива”, която се откри в столичната галерия “Структура” (ул. “Кузман Шапкарев” 9), представя почти 100 неизвестни творби на български автори със значителен принос в историята на изкуството.
Те са
събирани през
последните 5 г.
от колекционера Николай Неделчев, шеф на една от най-големите рекламни компании “Публисис груп България”. Картините в колекцията му обхващат периода предимно между двете световни войни.
Както самият Неделчев обяснява, събирането на тази колекция е кауза, която ще помогне да се хвърли повече светлина върху процесите в българското изкуство от началото на ХХ век до днес.
Включени са произведения на художниците Иван Абрашев, Николай Абрашев, Анна Балсамаджиева, Никола Благоев, Иван Бояджиев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Александър Жендов, Христо Каварналиев, Мирчо Качулев, Кирил Кръстев, Крум Кюлявков, Ламар, Кирил Маричков, Макс Мецгер, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов - Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Стоян Райнов, Анна-Люля Симидова-Праун, Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Мара Учкунова-Аубьок.
Изложбата е придружена от каталог с текстове на проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и д-р Мария Василева и интервю с Николай Неделчев. В изданието за
първи път се
публикуват
биографични данни
за някои от авторите
Чрез показването на неизвестни творби и малко познати имена изложбата обръща внимание на един сериозен проблем - в българската история на изкуството все още има бели полета, които трябва да бъдат изследвани. Количеството и качеството на произведенията изключват случайността. Те откриват възможност за анализ на миналото и преобръщане на разбирането ни за него.
“Целта ми е по-скоро да започна разговор за един период от нашата история и изкуство, който е малко познат и може да промени дори националната ни гордост”, обяснява Неделчев пред “24 часа”. За да събере колекцията си, той откупува някои от произведенията от чужбина.
Проектът има радикален характер, тъй като
поставя под въпрос
начина, по който се
възприема
българското изкуство след Освобождението. Освен това задава важни теми - какъв е характерът на българския модернизъм авангард, каква е съдбата на художниците, къде са произведенията и защо не ги виждаме в музеите? Въпросите засягат както историята на изкуството у нас, така и цялото ни минало и далеч надхвърлят рамките на естетическото.
Показаните произведения и текстовете в каталога отварят ново поле за дебат на тема специфики на авангардните движения у нас, чуждите влияния и споделените социални идеи, възприемчивост на средата по отношение на тези опити и движения. Разбирането за модернизма засяга не само него, но и цялото последващо развитие на изкуствата у нас.