Според художника Иван Яхнаджиев, който много време е прекарал в Италия, защото там работи синът му, начинът на хранене в страната се приема като религия. “Италианците са го превърнали в нещо не само физически важно за човека, както повечето българи го възприемат в забързания ни живот”, казва Яхнаджиев. И може би това е така, защото кулинарията е част от културата ня всяка страна. Затова и в Италия почти няма певец, който да не е възпял храната или виното ѝ. Освен това в първите натюрморти на художниците се забелязва, че не пресъстват само плодове, но и всякакъв вид традиционни продукти.
Впечатление му направило, че в почти всеки ресторант имало картини или снимки.
Може би затова италианската храна напомня на Яхнаджиев за правенето на бодиарт. “Аз искам жената, която рисувам, да я направя моя, т.е. да я почувствам така, както я виждам. Подобно е и в Италия - имаш чувството, че храната е приготвена точно според твоя вкус”, казва художникът.
Хлябът там е на почит. Яхнаджиев си спомня как преди време ходил със сина си гости на известен италиански галерист. Преди да разреже хляба, с който да ги нагости, той поставял ножа до сърцето си. Освен това в Италия често срещана гледка е пред някоя фурна да седи човек, който хапва току-що изпечен хляб без нищо друго. “Той не е по-малко вкусен от другите храни”, казва Яхнаджиев.
Забелязал, че там правят една специална торта. За нея използват именно остатъци от вчерашен хляб, за да не го изхвърлят. “Объркват го със стафиди и орехи и приготвят нещо фантастично”, категоричен е Яхнаджиев. “Храна не се хвърля. То е грехота. Докато в Ню Йорк, където също съм ходил, се изхвърля с килограми”, допълва той.
Когато отишъл в Италия, много му харесала фокачата. “Доста по-късно разбрах, че тя се прави по-скоро за туристите, а не е толкова типична за италианците”, разказва Яхнаджиев. Не би пропуснал да опита от пицата там, както и от десертите. “Те са много различни - фини, без прекалено много захар”, допълва той.
Уханието на храната не се подценява. Художникът си спомня, че ходил в ресторант с много ниски тавани. “На пръв поглед това те притеснява, но всъщност така много силно усещаш аромата, който се носи от кухнята. Има такива хитри неща, които човек забелязва, ако е по-наблюдателен”, казва художникът.
Впечатление му направило, че в Италия храната се поднася винаги с отношение. Често сервитьорите там подхождат с някаква закачка или правят комплимент на клиента. “Има един ресторант в центъра, където по един, бих казал, грубоват начин ти се сервира. Например ще ти блъсне чинията пред теб, вместо да я поднесе, но това се харесва на туристите”, разказва Яхнаджиев.
Художникът си спомня как, докато хапвал в Перуджа, изведнъж от кухнята излязла главната готвачка, която на съвсем произволен принцип отивала до различните маси, за да пита хората дали са останали доволни и дали им е вкусно. “Тя иска да провери дали е приготвила нещата добре”, разказва той. Забелязал, че се стремяла да угоди на вкуса на всеки.
На Яхнаджиев много му харесва на масата да няма покривка. “Тя може и да е надраскана от ножа, но някак така си много по-близо до топлината на дървото. Усещането е по-автентично”, казва художникът.
Забелязал, че в почти всички пицарии кухнята била отделена от клиентите само с едно стъкло, т.е. те можели да виждат какво става около пещта. “В един ресторант имаше един голям телевизор, на който гледаш как се приготвя храната ти”, спомня си той.
В Сардиния опитал едни по-необичайни спагети. Отново ги приготвили пред него. “Слагат ги в издълбана пита пармезан и започват да ги бъркат, докато са още горещи. Всичко, което се залепи за тях, сервират в чинията ти. Стремят се да ти доставят удоволствие”, казва Яхнаджиев.
НЕГОВАТА РЕЦЕПТА
Пица "Маргарита"
Продукти
Около 250 г брашно; сол; 1 ч.л. суха мая; зехтин; 6 с.л. хладка вода.
За гарниране: доматен сос; моцарела; зехтин; босилек; сол; черен пипер
Начин на приготвяне
Пресяваме брашното, в което сме добавили солта, в купа. Прибавяме маята и правим кладенче в средата, където изсипваме зехтина и водата. Замесваме меко тесто, което оставяме да втаса на топло за около час. Замесваме го още веднъж и го разточваме на тънка кора. Поставяме го в намазнена със зехтин тава. Равномерно разпределяме от качествения доматен сос, както и моцарелата, нарязана на тънки парчета. Поръсваме с малко черен пипер, сол и листенца босилек. Може да поръсим с мъничко зехтин. Печем пицата на около 220 градуса за 15-20 мин.