На 1 април излиза по екраните новият български филм Love.net. Режисьор е Илиян Джевелеков, сценаристи са Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков, а оператор - Емил Христов.
Продуцентите са същите, които пуснаха "Дзифт": Матей Константинов, Илиян Джевелеков, Георги Димитров.
Христо Шопов е в ролята на хирург, на когото семейният живот му е писнал. Веднъж среща брат си (Захари Бахаров), който е журнлист и му споделя, че прави любопитно изследване - как протичат контактите в сайтовете за запознанства. Журналистът се хвли, че не може да се отърве от нови и нови жен, които търсят само бързо приключение без усложнения. Лекарят решава да опита в мрежата и настина стига до сращи с различни жени. Съпругата му (Лилия Маравиля) обаче го хваща, че си чати с жени и змисля как да го върне тново в семейното гнездо. Сюжетът проследява историите на няколко жени от "портфейла" на журналиста. Играят още Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова, Йорданка Кузманова, Владимир Пенев, Лора Чешмеджиева, британците Джон Лоутън и Мик Бокс.
- Кои хора използват сайтовете за запознанство?
Илиян Джевелеков: Всякакви хора. Ако си работохолик, тоест нямаш време, ако си по-затворен и притеснителен, ако имаш някакъв психологически проблем или просто търсиш разнообразие, сайтовете за запознанства ти дават нови опции - възможност да бъдеш друг, различен. Тези формули звучат банално, но ако самотна жена с проблеми в брака, пренебрегвана от съпруга си, влезе в тези сайтове, може да се почувства като богиня - красива, желана, търсена. Дори само виртуално. Това й дава криле и в реалния живот. - Христо, за да изиграеш ролята си, трябваше ли да имаш опит в сайтовете за запознанства?
Христо Шопов: За мен не беше задължително, но героят ми Филип Богатев имаше истински профил.
И.Д.: Направихме профили в сайтовете на всичките герои във филма.
- Филип стига ли до среща с жена?
Х. Ш.: Героят ми има срещи с много жени. Сайтовете дават тази възможност.
И.Д.: Според клишето, влезеш ли в съзнанието на една жена, тя е твоя. А там с три изречения можеш да я накараш да се разсмее, да се почувства оценена, да гледа по-леко на проблемите си.
- Всичко това изглежда абстрактно, доколкото връзките в мрежата са виртуални, не телесни. Имахте ли трудности при снимането, за да превърнете тези виртуални връзки в психологически отношения между героите? Както се казва, да ги изкарате пред камерата?
И. Д.: Едно от интересните предизвикателства беше как да визуализираме интернет комуникациите, без да е скучно; как да станат по-атрактивни кадрите, където примерно Христо седи дълго време пред компютъра и „разговаря" с партньор, който го няма. Тези въпроси бяха решени още на сценарно ниво, намерихме му цаката и стана интересно. Ще се види как, когато филмът излезе по екраните.
- Христо, преживяваш ли разни емоции, докато пишеш пред монитора?
Х. Ш.: Естествено, моят герой Филип изпитва различни чувства към жените, с които води кореспонденция. И това трябва да се отразява върху лицето му, върху жестовете му.
- Филмът раздава ли присъди върху поведението на някои от героите си?
И. Д.: Старали сме се да не даваме основания за еднозначни изводи, след като се изгледа филма. Не искаме някой да развее лозунги: „Интернет е лош!" или „Интернет е чудесно място за прекарване на времето!" Стремили сме се да няма плакатни оценки към сайтовете за запознанства - някой да е лош, а друг - готин. Да се стигне до такава крайност, ще е грешка, защото е все едно да направиш обобщение за реалния живот. Не можеш да казваш: "Всички хора са гадняри" или "Всички хора са свестни".
- Христо, как се отнасяш към жените, които твоят герой среща? Могат ли да бъдат обвинявани за нещо?
Х. Ш.: Разбирам ги. Няма ситуация, в която да кажеш: „Тази жена прави зло!"
- Изненада ли се колко много хора се свързват чрез интернет?
Х. Ш.: Винаги съм го знаел.
- Покрай шума около вашия филм една жена ми каза, че стигнала до оргазъм само чрез чатене с партньор от друг град, когото дори не е виждала. Следвала е това, което й казвал, и после му описвала какво усеща.
Х. Ш.: Е, това са друг вид сайтове - за сексуални връзки.
И. Д.: Имаш ли трасето за комуникация, съдържанието може да е всякакво.
- Значи в сайтовете за запознанство има граници на морала?
Х. Ш.: Както е и в реалния живот - хората проявяват различен морал в отношенията помежду си. Но те винаги са намирали начин да се свързват. Навремето имаше тв предаване „Адрес 4000". Четяха писма в студио.
И. Д.: Преди да започнем снимките, попаднах на предложение, което като жанр е нещо междинно между типа запознанства "Адрес 4000" и интернет. Фирма организира среща между предварително подбрани 50 мъже и 50 жени.
Всеки от тях е закичен с бадж, на който е изписан номер. Сядат един срещу друг и имат три минути за комуникация с човека отсреща. След като изтече времето, всеки мъж сяда на следващата маса, където го очаква поредната непозната жена. И така, докато се извъртят всички. Накрая казваш на организатора - харесват ми дамите с номера 3 и 8. Ако има засичане от страна на жените, организаторите дават номерата на телефоните или адресите.
Х. Ш.: В сайтовете за запознанства има всякакви хора, те са опасни за децата, които лесно могат да се подлъжат, ако кореспондентът има неморални намерения.
И. Д.: Има сайтове, в които е дефинирано, че са за хора, които търсят секс партньор. Има и такива само за запознанства, за комуникация. Това , разбира се, не изключва, че хората там търсят секс.
- Във филма по сюжет приема ли се, че двамата кореспонденти се харесват на първата среща, и не ви интересуват перипетиите на постепенното развитие на връзката?
И. Д.: Проследяваме няколко типа истории и ситуации. В тях участва и героят на Захари Бахаров, който е журналист и има за задача именно изследването на връзките по интернет.
- Илияне, понеже сюжетните истории са пикантни, актьорите изненадаха ли те с реакции, които не си очаквал?
И. Д.: Моите очаквания спрямо актьорите бяха оправдани и надхвърлени, беше интересно…
- Възможно ли е да има негативна реакция от страна на някой от сайтовете за запознанства?
И. Д.: Не виждам причина… А и три от най-успешните сайтове за запознанств са партньори на филма …
Х. Ш.: Нищо лошо не внушаваме, филмът няма за цел някаква нравствена санкция.
- Около филма върви митът, че той представя как не трябва да се комуникира в мрежата.
И. Д.: Това тотално не е вярно!
- Какво ще кажете за любовта в началото на ХХІ век?
И. Д.: Технологиите дадоха нови възможности, които промениха не само начина, по който работим, но и начина, по който обичаме. Но това е само на повърхността. Отдолу под тези технологии стоят абсолютно същите страсти, психологически потребности, модели на чувствата. Добрата стара любов си е същата, със същите механизми. Само че формите й са по-фантастични или по-екзотични. Формата не може да ти замени същината - ако имаш компютър, не можеш автоматично да си поръчаш любов. Или поне можеш само определен вид любов.
