Първата си точена баница журналистката направила едва 7-годишна
Журналистиката и актьорското майсторство не са единствените таланти на Искра Ангелова. Към тях без колебание може да се добави и кулинарията. В сегашния период на самоизолация тя преоткрива уменията си в тази област, като компания в кухнята ѝ прави дъщеря ѝ Алиса. “Тя много активно участва, меси, бърка, разбива”, смее се журналистката.
Въпреки това не смята, че кулинарният талант се предава по семейна линия в рода ѝ. “Баба ми, Бог да я прости, имаше няколко култови рецепти, но тя не обичаше да експериментира. Майка ми пък, като бях дете, много работеше, защото беше един от първите IT специалисти в България. Помня, че все беше на “машината” - първия компютър, който беше с размера на стая”, смее се Искра. За рождения ѝ ден мама приготвяла любимите на дъщеря си триъгълни банички, милинки или маслени бисквити със захар.
“Всъщност аз винаги съм обичала да готвя, първата си точена баница направих на 7 г. по рецепта на другата ми баба, но истината е, че откакто имам семейство, започнах да готвя по-често, да експериментирам с разни рецепти, които никога не сме яли, защото на мен не ми е много интересно да повтарям”, разказва Искра.
Помогнало ѝ, че вече има достъп до всевъзможни кулинарни сайтове и блогове, които предлагат ястия от цялото земно кълбо. “Примерно от “Ню Йорк Таймс” всеки ден получавам идея за рецепта от някаква кухня от различна част на света. Освен това готвенето стана голяма мода - има готварски предавания, състезания, страхотни филми за готвенето.
Хубавото за човек като нея, който обича да експериментира в кухнята, е, че екзотичните подправки могат да се намерят навсякъде. “Днес не е трудно да се намерят къри, индийско орехче или кардамон. Примерно в мусаката по гръцки се слага и канела, т.е. тя се различава не само по това, че в нея има патладжани и тиквички, но има и подправки, които ние използваме в меденките по Коледа. Подобни прескачания между културите са интересни”, смята Ангелова.
Може би това е така, защото като дете не е имала никакъв досег с различните специалитети от чужбина. “Помня едно от първите чуждоземски ястия. Майката на мой приятел беше французойка и тя ни правеше киш “Лорен”. Тогава това беше нещо нечувано и невиждано. Къде сме яли ние киш “Лорен”? В сладкарницата имаше 1 вид соленки, пасти “Балкан”, скалички, пасти “Витоша” и мелба “Дипломат”. Всъщност сме били доста изолирани от света по най-различни начини. В нашето детство банани пускаха на Нова година, и то само ако родителите са се жертвали да висят на дълга опашка пред “Плод и зеленчук”. Представяте ли си детство без портокали, банани и мандарини, детство без шоколадови яйца или течен шоколад, без да знаеш въобще какво е то пица или спагети болонезе?”, пита журналистката.
Като всеки отговорен човек и тя си стои вкъщи заедно със семейството, за да ограничи пандемията от коронавирус. Това ѝ напомня именно за детските години. “Човек, като е затворен и като са му намалели възможностите от всякакво естество - да пътува, да излиза, да пазарува, финансовите възможности, възможностите да се реализира, да се вижда с приятели… може, защото всеки от нас има силна, здрава ядка, искаща да продължи живота и инстинкт за самосъхранение – да започне да експериментира. Ей така – всеки ден имам нова идея за ново начинание, проект, сайт или представление, за ново предаване, но и мога да пътувам наум, като например готвя манджа от различна част на света, където искам да отида един ден, когато целият този кошмар свърши”, допълва с оптимизъм Искра.
Тя е много благодарна на лекарите, които са на първа линия в борбата с коронавируса. “Представяте ли си какво им е на тях. Ние си седим вкъщи, топло ни е, в безопасност сме. Е, не се знае какво ще стане утре в нашия град, ще може ли да си нахраним децата, но все пак сме у дома. А те там са като на война – на първа линия. Знаете докторите колко получават в България. Неслучайно много от тях напуснаха страната. Може би сега ще настъпи промяна в тази посока и най-накрая експертите, хората, които могат и знаят, ще се върнат на местата в обществената йерархия, което заслужават. Може би това е големият смисъл. Те са истинските герои”, казва Искра. А в тази категория включва и журналистите, и продавачите по магазините, и шофьорите в градския транспорт, и полицаите, и доставчиците на храна, и куриерите... “Всички, които не са спрели да работят за другите в този тежък момент. Трябва да им окажем всякаква подкрепа. Поне заради тях да спазваме указанията, защото може ние да си мислим, че сме безсмъртни, но възрастните ни родители или тези хора на първа линия имат нужда от нашата съвестност”, казва водещата.
Храната също е от значение, когато говорим за здравето на нашия организъм. Затова в менюто на семейството ѝ присъстват сезонни плодове и зеленчуци, както и фрешове от портокал, богати на витамин С.
“Ако кажа, че съм някакъв еко-био маниак, който готви само с чия, кокосово масло, рожков и корени от екзотични растения, ще излъжа”, казва шеговито водещата. Това е така не защото подценява здравословния им ефект. “Просто така и не се научих да приготвям вкусни неща от тях”, казва Искра.
За имунната система припомня, че са много полезни сокът от бъз, клеевата тинктура или капките джинджифил. “Наистина действат, не са бабини деветини”, допълва журналистката.
НЕЙНАТА РЕЦЕПТА
Индийско пиле Тика
Продукти
500-600 г пилешко филе, олио или зехтин, 1 глава лук, няколко скилидки чесън, кимион, масло, 1/2 нар, куркума, 1/3 консерва доматено пюре, зеленчуци по избор, ориз басмати; За маринатата: 1/2 кофичка кисело мляко, 1 щипка кимион, куркума, кардамон, гарам масала, черен пипер, сол, чесън, джинджифил, къри, шафран и червен пипер
Начин на приготвяне
Нарязваме месото на малки парчета. Мариноваме ги поне за 1 час в маринатата, приготвена от изброените продукти. В дълбок уок тиган запържваме в зехтин или олио месото. Изваждаме го и в същата мазнина задушаваме нарязания лук и скилидките чесън, като ги поръсваме обилно с кимион и куркума, докато покафенеят. Прибавяме зеленчуци по избор*. Добавяме месото с неговата марината, в която сме сложили и доматеното пюре. Къкри около 15 минути, или докато сосът се сгъсти. Отделно сваряваме басмати ориз като гарнитура. Той трябва да се мие хубаво и много пъти със студена вода, за да не се слепва. Слагаме малко подправки, бял пипер и сол. Както и малко масло и го варим. Оставяме го в тенджера с памучна кърпа отгоре, за да “попие” всичката вода. Добавяме съдържанието на половин нар.
*“Аз и Алиса сложихме морков, чушка, домат, нахут от консерва, царевица от консерва, но може и карфиол или броколи. Задушават се отново с много подправки”, казва Ангелова.