“Когато започнах да експериментирам с вида си, не го правех, за да привлека внимание. Правех го, защото бях нещастен. На около 14 години реших да експериментирам. Тогава се качих на сцена и осъзнах половите бариери, които съществуват в обществото.”
Това обяснява пред британския “Телеграф” най-сензационното лице на модата Андрей Педжич.
Ако не сте разбрали по снимките, това е момче. Онези плахи опити на т.нар. метросексуални мъже да се докоснат до женствеността вече приличат на груби мъжкарщини в сравнение с това, което направи Педжич. Момчето-момиче е на 19 години и 2011 г. се оказа най-важната за него. Спусъкът, който възпламени славата му, беше... сватбена рокля.
През януари Педжич се разходи по подиум в Париж в сватбена рокля на Жан Пол Готие
От това ченето на модния свят увисна до земята.
Особеното в случая на Педжич е, че не си е правил операции за смяна пола, не е "рязал" нищо от половите си белези и не изглежда нелепо като пълничък чичко в рокля. Изглежда си като момиче на пръв поглед (че и на втори) и го прави без много усилия. Просто си е той. Не правете опити за сравнение с други звезди, облечени в рокля - Денис Родман и Азис не минават за жени по никакъв начин.
Да, Педжич дори отблизо изглежда като момиче. Издава го само съвсем леко издадената адамова ябълка. Сякаш природата е решила да скрие и този мъжки детайл максимално. Видът на това момче-момиче е... хм... меко казано, странен. Но не по онзи изродски начин. Защото Педжич е красив. Като жена. Но пък е мъж. Е, объркващо е и, да - може би все пак малко изродско, но все пак е красив.
Ето ЗАТОВА е интересен този странен мъж - защото съчетава тези две неща - да изглежда хем изродски, хем красиво. А ние сме свикнали красивото да е нормално, а изродското - грозно. Разчупи ни съзнанието, та чак ни се зави свят.
“Висок и невероятно слаб, с безупречно извити вежди и скули, остри като диамант.” Така описват световните модни издания най-търсения в момента модел.
Изкривяващото пола лице е искано както от най-известни фотографи (като Стивън Мейсел например, за сесии във френския и италианския "Вог"), така и от дизайнери от калибъра на Марк Джейкъбс - за рекламната му кампания на линията “Марк”.
“Вече се чувствам удобно в кожата си”, казва Андрей Педжич. Той е намерил себе си в средния път - между мъжа и жената. Дефилира и в двата вида дрехи. Но предпочита дамските. Били по-бляскави и ефектни. Иначе трябвало да набляга повече на мъжественото излъчване.
Видът му е плод на собствените му експерименти още от детството. Но те страхотно паснаха в света на модата. Защо? Защото това е свят, обсебен от “новото”. Доскоро всичко изглеждаше като новини от вчера. Всичко сякаш беше опитано, моделите идваха и си отиваха, като че нищо повече нямаше да може да се нарече “ново”. Изневиделица се появи момчето-момиче. Но това му е хубавото на новото - идва изневиделица. Затова е ново!
Кой е Андрей Педжич?
Роден е в Босна на 28 август 1991 г. И понеже знам, че в момента смятате наум, ще ви подскажа - 5 години след аварията в Чернобил.
Баща му е хърватин, а майка му сръбкиня. Роден е малко преди войната в Югославия и семейството се мести в Сърбия. А когато е на 8, отиват в Австралия. Това, че е имигрант, го е пратило в периферията - при аутсайдерите. Но светът на модата е отворен за такива. “Модата прегръща различните неща и различните форми на красотата. Това е много либерална индустрия”, казва Педжич и добавя шеговито: “Можеш да бъдеш себе си. Просто да не си с наднормено тегло”.
Как изгрява звездата на момчето-момиче?
Той заработва на половин работен ден в “Макдоналдс”. Малко преди 17-ия му рожден ден в закусвалнята влиза онзи съдбоносен за Педжич клиент, за да си купи чийзбургер. Човекът му казва да го потърси в агенцията му за модели. Дали е знаел, че говори с момче, а не с момиче? “Не знам - казва Педжич, - но когато отидох, всичко им стана ясно. И подписаха договор с мен веднага”. Отначало се чудили в коя посока да поведат момчето. Първо го пращали във фитнеса, за да го направят по-мъжествен. Добре, че това не се е получило. Нямаше как Педжич да влезе в онази толкова важна за кариерата му сватбена рокля на Жан-Пол Готие.
Какво мислят приятелите и семейството му?
На въпроса дали има внук, или внучка, баба му казва: “И двете”. Майка му го подкрепя и събира всички негови снимки и ги закача по стените у дома си. Приятелите? “Откакто станах тийнейджър, обичам да експериментирам, така че приятелите ми не са особено изненадани”, казва Педжич. Имал е особени моменти, неприятни моменти - когато са го сваляли мъже по баровете. Все пак той почти по нищо не прилича на момче. Особено в тъмен бар. Но дори след като са разбирали истината, пак са искали да го черпят с питие, разказва странните си житейски опити той.
Какво ще става след кариерата на модел?
Педжич твърди, че обича да има план за всичко. Това, което го е сполетяло и завело в света на модата, не е било планирано обаче. Момчето просто набързо преценява, че моделстването е доста по-добър начин да печели пари от работата в “Макдоналдс”. И поема в съответната посока.
Ясно е, че тази индустрия е месомелачка. Тя изплюва нови и нови неща. Рано или късно и двуполовият модел ще бъде вчерашен вестник. Какво иска момчето-момиче за себе си после? Иска да се насочи към правото или икономиката. Е, в това не е особено оригинален. Дори напомня на много наши манекенки. Но му е простено да не е оригинален в нещо, щом се е разходил в сватбена рокля на Готие по подиума в Париж. Нали? А и все пак майка му е била адвокат, а баща му - икономист. Не му е хрумнало просто ей така.
МОДЕЛИТЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
Невинаги модната индустрия е диктувала… модата. Колкото и странно да звучи. Някога модата е била диктувана от звездите на екрана. А моделите са имали идеални мерки, разбира се. Но тогава „идеални мерки” е значело съвсем друго. Моделите са били по-закръглени и женствени.
През 30-те е властвал моделът тип Вивиан Ли. Заради паметната й роля в „Отнесени от вихъра”. 50-те, разбира се, минават под диктата на Мерилин Монро. 60-те и „Закуска в Тифани” налагат типа Одри Хепбърн. 70-те са на „децата на цветята”. Хипарите са навсякъде.
След това модата минава границата и решава да бъде по-авангардна и самостоятелна. Отстъпва крачка встрани от влиянието на екранните звезди и произвежда свои собствени звезди. В края на 80-те започват да се появяват все повече и повече „кльощави” модели. 90-те са апогеят на „хероиновите” моделки и с техния край идва и краят на женствените форми. На модата вече не й трябват женски фигури, а закачалки. Сексапилните и женствени фигури се пренасят в света на бельото. Само там. Поколението на Наоми и Клаудия е последното женствено.
Андрей Педжич е ударил джакпота благодарение на това, че изглежда като момиче. Важното при него обаче е, че изглежда като слабо момиче. Представете си младеж с визията на 95-килограмова доячка. Няма да стане!
„Андрей е перфектната закачалка”, казва Клеър Кълсън от Harper’s Bazaar. „Дрехите изглеждат най-добре върху някого, който е висок и много слаб. На дълъг и слаб силует.”