Депутът от БСП Захари Георгиев има няколко сандъчета със значки, медали, ордени и пафти. Събирането на колекцията започнало от баща му, който бил военен. От него му останали нагръдни знаци и пагони.
“Не го помня, загинал е, когато съм бил на 1 г.”, казва Захари. Като се поразровил в шкафовете, очите му останали в красивите ордени. Решил да увеличи колекцията. Затова голяма част от нея е насочена към военната ни история.
“Да сме наясно, аз съм събирач. Думата колекция не я използвам. Просто ценя неща, свързани с българската история, независимо дали става дума за монети, грамоти, картички. Смятам, че ще са ценни за поколенията”, казва депутатът.
Особена слабост има към еполетите и пагоните. “Смъкнал” лично отличителните знаци от униформата на ген.-лейт. Димитър Попов, командващ II армия, от ген.-полк. Димитър Стоилов, бивш зам. вътрешен министър и шеф на милицията в Пловдив. “Сега си търся адмиралски”, шегува се Георгиев.
Пази и копия от 1916 г. на сребърни левове, които са иззети от властите почти веднага след пускането им. Като благороден метал стрували повече от номинала си. Част от тях са раздадени са на войниците ни в Сърбия и в Македония. “Когато дошло време да изплащаме репарации на Гърция, правителството ги събрало, претопило ги на кюлчета и с тях изплатило дълга си към съседите”, пояснява Георгиев.
Сега в бивша Югославия могат да се намерят повече, отколкото у нас, защото българската войска тогава харчела заплатите си в окупираните територии.
Когато се връща в Пловдив, Захари Георгиев не пропуска да навести клуба на нумизматите и филателистите, където членува. Явката им е всяка неделя срещу “Тримонциум”. След това поема към антикварните магазини в Стария град. Колко точно значки или марки има в колекцията си, Георгиев не знае.
“Радвам им се, но не обичам да ги броя. Най-интересни са ми онези предмети, които още с първия поглед ти показват историята. Примерно орден, марка или картичка веднага те вкарват в “онова време”. Още по-интересно е да започнеш да ровиш откъде е тази значка, кой я е изработил, по какъв повод.”
Според него в българската фалеристика (от фалер - нагръден знак за отличаване на чиновете в римската войска - б.а.) има шедьоври на ювелирното изкуство.
“Ордените от царско време са много по-красиви от социалистическите”, признава Захари. Е, и от Татово време има шедьоври - от годишнини на ТКЗС, от строителството на язовири, проходи. “Да се чудиш как може върху малка метална плочка да се изобрази толкова много”, възкликва Георгиев.
Събира само символи от родната история, и то от Третата българска държава насам. По изключение е склонен да разгледа предмети от Възраждането, но не по-назад от 1800 г. Пази се от “касови” експонати като прословутата обърната конница на Фердинанд от 1911 г. На изложението на филателистите в Пловдив през октомври тя беше оценена на 25 хил. евро. Притежатели у нас са бившият зам.-министър Спас Панчев, който е и шеф на Съюза на филателистите, и Иван Славков.
Разказва и за друг търсен експонат, за който би се замислил, преди да го купи - медно-никелова двулевка от 1976-а по повод 100-годишнината на Априлското въстание. От лицевата страна в лавров венец пише “Вечна слава”, а от другата е Боримечката с топчето. В първия вариант тънката страна на парата (гурт - б.а.), е била изписана с градовете герои Батак, Копривщица, Панагюрище, Клисура, Перущица. Раздали няколко бройки на кметовете, за да си кажат мнението. Партийният секретар на Бяла черква направил голям скандал, защото тогава селото му станало град. Кавгата стигнала до ЦК, надигнали се и от Брацигово.
“Като сега, дето забравили Брацигово в учебниците по история”, вметва депутатът. За да потушат скандала, от Монетния двор иззели готовата пара, а при сеченето на следващата партида премахнали имената на градовете герои - вместо надписите гуртът просто бил назъбен като на обикновените монети. “Сега от Боримечката с надписите се въртят 100-120 монети, но се срещат и фалшификати”, предупреждава Георгиев. Допреди 5-6 г. фалшификаторите сечели старинни пари, сега на мода са от Третото българско царство и особено от соца, твърди той.
Захари много иска да има в “трезора” си серия от обикновени стотинки, от т.нар. къси емисии. “Може да не вярвате, но 1 стотинка от 1979 г. е радост за всеки колекционер, особено ако е от изработката матгланц.”
Георгиев доскоро оглавяваше БСП в Пловдив. Не много известен факт от биографията му е, че е зет на Дража Вълчева - бивш първи секретар на БСП в Пловдив, образователен министър от Живково време, зам.-шеф на Народното събрание.
“Всъщност Дража е по-малката сестра на покойната ми тъща Пенка”, пояснява Георгиев. Никога по времето на соца обаче не е разчитал на протекции. “Тъщата ми дори се пенсионира като стоковед. Нито тя, нито някой друг от рода ни се е домогвал до постове с връзки на Дража”, категоричен е Захари. А и тя не обичала този начин на издигане.
По нейно време не бил партиен активист. Работил само в производството - главен енергетик на млекокомбинат “Сердика” в Пловдив и после шеф на завод “Промишлена електроника”.След 1989 г. обаче навлиза в политиката, а с това и зачерква бизнес кариерата си. Три мандата съветник и 2 пъти кандитат за кмет на Пловдив, депутат в 2 парламента. Повече от 10 г. беше начело на БСП под тепетата.
Когато преди години решил да се състезава за кмет на Пловдив, даже посъветвал ДражаВълчева да не идва в града по време на кампанията. “Само мога да ти навредя, ако се появя по митингите”, съгласила се тя. “Всъщност, когато аз си взех хляба в семейството, тя тогава вече не беше в Пловдив, работеше в София”, разказва Георгиев.
СПАС КУЗОВ
Валидира марка на IX пехотен
Георгиев е и инициатор за отпечатване на нови български марки. На 25 януари т.г. беше валидирана марка на IX пехотен пловдивски полк по повод навършването на 125 г. от формирането му.
За 22 септември инициативен комитет от 17 души организира изложба за IX пехотен. Полкът е сформиран още около Съединението,но официално е основан след идването на Фердинанд. Затова и патрон на частта е майка му княгиня Клементина. (24часа)
