В прекрасните великденски дни на служебно безделие човек може спокойно да седне да направи някое изчисление или… да напише статия. Истински рай за един учен.
Не знам някой да е изследвал колко от големите открития са направени по време на великденските и коледните празници, но поне един случай е добре документиран. По Коледата на 1925 г. Ервин Шрьодингер се усамотява с мистериозна млада дама във вила в Ароса, Швейцарските Алпи. Последиците? Месец по-късно списанието Annalen der Physik получава първата от 4-те статии, които съдържат знаменитото уравнение на Шрьодингер - сърцевината на квантовата механика.
През ХХ век са се случили много велики неща, но аз не познавам събитие с по-голяма значимост. Уравнението на Шродингер е ключовият инструмент за разбирането на полупроводниковата и твърдотелна електроника (т.е. компютри и всички други джаджи), на квантовата оптика и комуникации (лазерите), на удивителните свойства на различните материали, на ядрената и фотоволтаичната енергетика и много, много други. Споменавам само практически важните приложения, но уравнението и следствията от него ни дават и принципно ново, революционно разбиране за света.
Отминалият век ще се окаже уникален и в едно друго отношение. Това ще е периодът на най-малкото противопоставяне между наука и религия, време, през което двете съществуват като две паралелни обществени вселени. Въпреки огромните различия като светоглед и методология те внимателно избягват поне преките конфликти. От една страна, религията окончателно е загубила авторитет да доминира общественото мнение по въпроса как е възникнал, устроен и функционира светът около нас и Вселената като цяло.
Отминали са ужасните времена, когато най-известната жена учен в древността Хипатия е буквално разкъсана от религиозна тълпа в Александрия, защото е съветвала римския префект Орест в съперничеството му с местния епископ Кирил. Или времената, когато Джордано Бруно е изгорен на клада заради твърденията си, че Слънчевата система е просто една от многото във Вселената. В края на XX в. (1992 г.) папа Йоан Павел II публично признава, че католическата църква е сгрешила и в злощастното дело срещу Галилей.
От друга страна, през ХХ век учените са твърде заети с открития и създаване на нови технологии и като че ли традиционните им главоболия с църквата излизат от фокуса им. Все пак според Пол Дирак (с Нобелова награда по физика за 1933 г.) "религията е бърканица от лъжливи твърдения", чиято политическа цел е "да държи бедните класи тихи". Дирак настоява в компания на още 4-ма нобелисти, между които и Айнщайн, че морален дълг на учените е да разясняват истинската същност на религията.
Още по-знаменита е фразата на един от създателите на теорията, която обяснява защо повечето елементарни частици се разпадат, Стивън Уайнбърг (Нобелова награда за 1979 г.):
"Със или без религия добрите хора могат да вършат добри, а лошите хора могат да вършат лоши дела; когато обаче трябва да се накарат добри хора да вършат злини, ето за това е необходима религия."
Повечето учени са склонни да игнорират религията напълно. Силата на науката не е във воденето на безсмислените спорове, а в разбирането на света и възможностите за по-добър живот, които знанието дава на хората.
Други очакват, че с развитието на обществото и познанието значението на религията постепенно ще отмре. Макар че такъв процес наистина се наблюдава особено в развитите и богати страни, темповете са прекалено бавни на фона на прогреса в науката. В това отношение най-проблемната страна е САЩ, където броят на хората, деклариращи, че не принадлежат към някаква религия, макар да се е удвоил за последните 17 години, е само малко над 16%. За сравнение в скандинавските страни и Япония този процент е 59-85.
Има и друг важен въпрос. Даже в началото на XXI век дискусията религия-наука се води предимно на полето на елементарната пропаганда, т.е. при дефицит на информация. Например няма ясно научно обяснение защо такъв значителен процент хора, сред тях и учени, чувстват нужда от религия. Надеждата е в съвременната еволюционна генетика, която изглежда близко до разрешаването на този важен проблем. Интензивни изследвания се провеждат и за изясняване какви са каналите на разпространение на различните религии, как те си взаимодействат и влизат в конфликти с други деноминации. Тези изследвания са важни и като търсене на нови средства за противопоставяне на религиозно инспирирания тероризъм.
Паралелно огромни усилия се полагат, за да се стимулира диалогът наука-религия.
Тук шампион е фондацията “Темпълтън”, която от 1972 г. дава ежегодна награда за "Прогрес в изследванията и откритията в областта на духовните реалности"(каквото и да означава това).
Като парична сума наградата е огромна и винаги се определя така, че да надхвърли Нобеловите (за 2009 г. е 1 млн. британски лири). Това не е чудно, като се има предвид, че зад фондацията стоят финансовите акули от инвестиционните фондове "Темпълтън". За основателя на фондацията Джон Темпълтън "научните прозрения биха могли да станат златна мина за възраждането на религията през XXI век".
Наградата обаче носи по-скоро отрицателен престиж.
За Ричард Доукинс, еволюционен биолог от Оксфорд, "наградата обикновено се дава на учен, който е готов да каже нещо приятно за религията".
Мартинус Велтман (Холандия), носител на Нобелова награда за 1999 г., направо заявява: "Наградата хвърля мост между смисленото и безсмисленото."
Вероятно най-едрата "научна риба" в мрежата на "Темпълтън" е Чарлз Таунс, един от изобретателите на мазера - лазер, излъчващ инфрачервена светлина. За Таунс, на когото наградата "Темпълтън" е присъдена през 2005 г., "науката и религията имат много общи неща и в дългосрочна перспектива ще се слеят в едно".
Куриозен факт е, че съ-изобретателят на мазера Александър Прохоров (Таунс и Прохоров заедно с Николай Басов получават Нобеловата награда по физика за 1964 г.) е не по-малко убеден привърженик на друга голяма "религия" на ХХ век - комунизма. Семейството на Прохоров емигрира обратно в СССР от Австралия през 1923 г., а самият той многократно се е изявявал като убеден привърженик на комунизма (пет пъти носител на ордена "Ленин").
Макар и не получил (все още) Нобелова награда, носителят на наградата "Темпълтън" за 2000 г. Фрийман Дайсън има авторитет и постижения, нареждащи го сред най-известните учени на ХХ век. Например "уравнението на Дайсън" е част от всеки съвременен учебник по квантова теория на полето. Дайсън често шеговито е наричан най-способният религиозен човек на съвременността. Той смята себе си за християнин, който не принадлежи на никоя от църковните деноминации. И наистина няма как човек от неговия калибър да се придържа буквално към представите за света и морала, насаждани от "свещените книги", Библията или Корана например.
Но Дайсън настоява учените и религиозните хора да се отнасят с респект един към друг и намира, че обикновено тази толерантност се спазва. Ето например какво отговаря той на думите на Уайнбърг, цитирани по-горе.
"Твърдението на Уайнбърг, така както е изказано, е вярно, но то не е цялата истина. За да се каже цялата истина, то трябва да се допълни със следното изречение: "а когато е необходимо лоши хора да се накарат да вършат добрини, за това (също) е необходима религия".
С това в концентрирана форма Дайсън се опитва да подскаже каква би трябвало да бъде полезната и достойната роля на религията през XXI век. Според него тази цел е кохерентна и с християнската същност (религия на грешниците). Дали обаче църковните лидери ще се вслушат в мъдростта му?
Д-р Олег ЙОРДАНОВ