“Цветята на Корея” е първата изложба у нас на Анна Ким, съпругата на корейския посланик Чун Би-Хо в София. С нея художничката показва традиционно корейско изкуство за първи път не само у нас, но изобщо в Източна Европа.
Официалното откриване бе в НДК във вторник и е в рамките на 16-ия салон на изкуствата. Анна Ким е правила една изложба във Франкфурт през 2007 г. на фестивала на книгата и няколко в Корея.
- Г-жо Ким, какво представлява традиционното корейско изкуство, което показвате с картините си?
- Жанрът, в който са повечето от картините в изложбата, е известен в Корея като минхуа. Той се е рисувал от XVII до XIX в. от обикновените хора, а не от аристокрацията. По онова време е бил доста популярен. Минхуа има 3 основни характеристики. Първата е символизъм, втората - практичност, третата представя желанията на хората. Докато аристократите харесват да рисуват бамбук, орхидеи, полумесец и слива, всичко в бяло и черно, не толкова цветно.
Върху един от параваните си съм изобразила чек-гори. Така на корейски се наричат кабинетът и библиотеката на учения. Затова има нарисувани книги, пера, калиграф върху рафтовете. Не всички предмети са свързани с учението, но всички са символични. Например наровете символизират желанието за много деца, тъй като имат в себе си стотици семена. Плодовитостта в нашата традиция винаги е била ценност. Гроздето с неговите широки разгънати листа на лозата изразява надеждата, че децата ще успяват в различни сфери. Перото на пауна означава усърдна работа и висока позиция в обществото.
- Има ли много хора в Корея, които рисуват по този начин?
- Да, той е доста традиционен. Днес голяма част от младите използват мотиви от този стил на рисуване, като го модернизират.
Моята изложба може да бъде разделена условно на две части. Първата представя нашето традиционно рисуване, а другата е интерпретация от моето съвременно виждане.
- Колко време ви отнема създаването на една картина?
- Дълго, защото е необходимо, преди да започна да рисувам, да подготвя платното, като го навлажнявам в специална течност и изчаквам 24 часа да изсъхне. Всъщност го потапям няколко пъти, така че изчакването е 3 дни. Рисуването също е бавно, тъй като има много малки и фини обекти. Например един параван го рисувах почти 3 месеца. Всичките ми картини отнемат много време. Ако ги сравня с храната, те не са бързо хранене (фастфуд), а бавно.
- Използвате ли лупа за дребните детайли?
- Понякога. Започнах този стил на рисуване преди 17 години. Тогава не използвах лупа, но с годините ми се налага.
- Всички ваши картини ли са показани на изложбата?
- Съвсем не, много от картините ми са вкъщи, други са подарени. Тук са 57 и ще бъдат изложени 2 седмици.
- Кои са любимите ви картини?
- “Медитация в синьо” е наскоро рисувана тук, в България. Исках да покажа как в състояние на медитация слънцето и луната изгряват едновременно на небосклона. Планината е на мястото на небето и е обърната надолу, водата също тече на обратно. Така исках да изразя тайнствения свят на медитацията. В нашата страна медитацията е много популярна.
- Вие медитирате ли?
- Да, от време на време, но не всеки ден. Тогава не мисля за нищо, успокоявам се, искам да контролирам ума си. 30 минути са максимумът за медитация. Обикновено медитирам вкъщи, но на практика може да е навсякъде.
Друга любима моя картина е голям параван с божури, който направих за двете си дъщери. В корейската сватбена традиция се използва параван, така че в бъдеще ще е за тях. Но най-любимата ми е “Пролетен ден”. С нея спечелих първа награда на най-големия фестивал през 2007 г. в Корея.
- Дъщерите ви също ли са в България?
- И двете са в Корея, едната се подготвя за магистратура в чужбина, другата завършва висшето си образование в Корея. Сега за първи път семейството ни е разделено. Преди това бяхме заедно във всички назначения на съпруга ми.
- Има много и най-различни животни в картините ви. Защо?
- Свързано е с традициите ни. Много харесваме тигъра, който за нас е най-силното животно, тъй като в Корея няма лъвове. През първия ден на новата година хората обикновено поставят картина с тигър на вратата си. Така спират лошия късмет да не влиза в къщата им.
Тигърът, нарисуван със сврака, има друг смисъл. Тигърът е авторитет и често е символ на правителството, което държи властта. Докато свраката е малка птица, която олицетворява обществото. Двете животни не се бият, идеята е, че властта трябва да слуша гласа на хората.
- Кога рисувате?
- Всеки ден, като предпочитам през деня. През нощта ми е трудно да се концентрирам, а и очите ми не са толкова силни.
- Разкажете повече за техниката на рисуване.
- Използвам хартия, която в Корея наричаме ханджи. Прави се от кората на черница. Готовия за рисуване лист го топя първо в течност, направена от лепило. То се добива от рибни кости. Всъщност повечето материали - хартия, лепило, бои, са от природата.
В Китай и Япония също използват такава хартия, но нашата е с изключително качество. Например имам картини, рисувани преди 10 години, като боите върху тях изобщо не са се променили, нито се повреждат от влага и прах. Хартията е много фина и тънка, но и много здрава.
- Продавате ли картините си?
- Да, много хора вече ме попитаха за това. Някои от картините обаче няма да продам, защото едва ли бих могла да ги нарисувам отново.
- Какво разказвате в Корея за България?
- Със съпруга ми много харесваме България, тукашния климат. Но най-много харесваме българите, които са изключително мили с чужденците. Вече бяхме в Пловдив и Велико Търново, където се убедихме, че имате много добри художници дори и в провинцията. Харесва ни животът тук.
- Какво не ви харесва?
- В България сме от миналата година и все още не сме попаднали на нещо, което не ни харесва. Тук ще бъдем още 2 години.
