Изобретателност на националните кухни по време на икономически изпитания

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/9282934 www.24chasa.bg

Между презадоволяването и разхищението на храни

В последните години темата за разхищението на храната трайно се настани в медийното пространство, но все още в редица държави често изостава от индивидуалния дневен ред.

Неподозирано за повечето от нас, историята на известните национални кухни включва ястия, за които не сме предполагали, че са родени от нуждата с базови и достъпни продукти да се приготви силна храна за семейството. Може би, защото последните добри десетилетия, накараха по-голяма част от хората да възприемат храната като даденост.

Само в Европа за една календарна година се разхищават 88 млн. тона храна по данни на Европейската федерация на хранителните банки. У нас се пропиляват между 88 и 90 кг. храна на човек, показват данни на Евростат за България, предоставени от Българската хранителна банка (БХБ) Освен загуба за икономиките, разхищението на храна удря невидимо семейните бюджети.

Докато след Втората световна война всички народи в Европа изпитват затруднения в достъпа до основни хранителни продукти, днес вече говорим за проблема с разхищението на храни.

След средата на 40-те години на миналия век, хората масово са залагали на евтини продукти, до които имат достъп, а домакините са проявявали невероятна изобретателност да наподобят вкуса на традиционните ястия.

Типичната немска яхния Eintopf, която обичайно включва месо или някакъв вид наденички, в този период е залагала на кестени и жълъди, заместващи месото с добавени налични зеленини като коприва и глухарчета.

У нас никой не се замисля на кого първи му е хрумнала идеята за гювечето, но именно то е кулинарна метафора за изобретателността на българската домакиня в усилията си да приготви апетитна храна с наличните продукти. Да не говорим, че тези от нас, които са имали възрастни баби и дядовци, помнят, че хлябът е наистина свещен и мястото дори на стария не е на боклука. Филийките се режеха на малки кубчета и кухните ухаеха на пресен сухар. Прекрасен за попара с чай или популярните вече кротони.

Много държави още спорят коя е родината на борша и каква е историята зад тази любима супа. Легендите за произхода му минават от древен Рим и стигат до казаците, които за първи път са я приготвили, за да изхранят войниците, събирайки всички налични годни продукти.

От типична храна за бедните, до любимка на европейската аристокрация, пицата успява да стигне и до Америка, благодарение на италианските емигранти. Истински популярна става след завръщането на ветераните от континента, сражавали се във Втората Световна война.

Всяка национална кухня съхранява историческата памет и опит на различните народи да направят най-доброто с наличното в години на изпитания.

Сега сме изправени пред ситуация, в която инерцията и липсата на опит често водят до разхищение на храна и то в момент, в който близо 1,6 милиона българи се издържат с по-малко от 413 лв. на член на домакинството.

Докато за едни не стига, то за други храната в хладилника се оказва повече и често вместо на трапезата попада в боклука. В настоящата икономическа ситуация, всеки спестен лев за домакинствата е в помощ, а отговорното купуване на храни може сериозно да ограничи проблема с тяхното разхищение.

Съвсем наскоро Лидл България направи крачка в тази посока, разгръщайки инициативата „Без разхищение – с голямо намаление“. Компанията прилага цялостен подход за управление на процесите, интегриращ дейностите от планиране и оптимизация на нужните количества продукти, през намаляване на цените на хранителните продукти с наближаваща дата на изтичане срока им на годност, до специалното им позициониране в магазините. 30% е намалението на хранителни продукти, чийто срок на годност изтича след няколко дни, а 50% - в последния ден от срока на годност на храната. Инициативата се подкрепя и от Българската хранителна банка, която е партньор на хранителната индустрия за оползотворяване и обслужване на излишни, но годни и безопасни храни, които се споделят с хора в нужда, вместо да бъдат унищожени.

Защото в крайна сметка отношението ни към храната подсказва за отношението ни към живота. Бързата или бавна кухня, традиционна или екзотична, сладка или солена, важно е да я споделяме в здраве с най-близките си и да не подценяваме вкуса на живота.