Гилбърт Кийт Честъртън (1874-1936) през голяма част от живота си е журналист, но престижът му е огромен. В Англия, Щатите, Австралия, Канада има Честъртънови дружества. А през 2009 г. предложението за беатифициране на писателя е направено официално.
И през ХХI в. разказите му за отец Браун се четат с интерес. Честно казано, възрастта им се забелязва, но тя им придава някакъв ретро чар. Външно безличният дребничък католически свещеник и неговият възпълен и самоуверен автор продължават да ни привличат. Въпреки подчертаните външни различия двамата много си приличат, казват, че героят често изказва мислите на автора си. От друга страна, отецът си имал и прототип - свещеника, с чиято помощ Честъртън приема католицизма.
Този, струва ми се, първи детектив свещеник (по-късно ще се появят и други, някои от тях явни имитации на оригинала) е наистина оригинален образ. Той е склонен да стои на по-заден план, да не привлича вниманието върху себе си, предпочита да се съгласява, а не да спори със самоуверените си събеседници, които, естествено, тръгват по невярна следа.
Сред прочутите му колеги единствено мис Марпъл на Агата Кристи може да бъде сравнена с него. И двамата имат богат житейски опит и познават света на съвременните си престъпници, които като че ли също в някои случаи не са чак толкова отблъскващи, а по-скоро комични. Отец Браун има предимството да е изслушал изповедите на много грешници и така да познава душевността и мисленето на престъпниците. А според шефа на парижката полиция Валентин от първия разказ „Синият кръст" "престъпникът е творец, адетективът - само критик".
Другите му оръжия са здравият разум и способността да вижда очевидното, онова, което останалите пропускат. В случаите на отец Браун винаги имат рационално обяснение, за което не са необходими прозрения за отвъдния свят или някакви специални лабораторни изследвания. Е, в някои случаи ще трябва да се намеси необикновеният приятел на свещеника - бившият престъпник Фламбо, негова пълна противоположност - едър, силен, дързък. Но добродушен и по своему честен. Този „колос на престъпността", превърнал се в един като че ли по-прозорлив д-р Уотсън, е не толкова помощник, колкото ефектно ярко допълнение към скромния свещеник.
Историите на отец Браун са приятно четиво, несъмнено класика в жанра. Те не претендират да бъдат реалистични. Тяхната амбиция е да бъдат отлично четиво, което ни пренася в един по-интересен свят. Странно е, че са достигнали до българската публика с половин век закъснение, първият български превод на разказите на Честъртън се появява едва в края на 70-те години.
Томчето "Отец Браун" от поредицата ни "Крале на криминалния роман" очаквайте утре с "24 часа". Цена с вестник 7,80 лв. Следва "Седмото небе" на Татяна Устинова.
НИКОЛАЙ АРЕТОВ
