Мумийото е плътна, лепкава субстанция, подобна на катран с цвят, който варира от бял до тъмно кафяв. Думата е от гръцки произход. Споменава се в трудовете на Аристотел и Авицена като лекарство с антисептични и ободряващи свойства, използвано в Кавказ.
Още древните лекари Авицена, Разес и Бируни установяват лечебните свойства на мумийото в случаи на счупени кости, навехвания, полиомиелит, мигрени, епилепсия, парализа на лицев нерв, отравяния, язви на стомашно-чревния тракт, възпалителни заболявания на пикочния мехур, туберкулоза, захарен диабет.
Лечебните свойства на мумийото били забелязани от ловците. Те наблюдавали как болни и ранени животни намират и лижат естествени отлагания на мумийо в планините и бързо оздравяват. Самата дума означава "съхраняващ тялото".
Все още е неясно дали произходът на мумийото е геоложки или биологичен, тъй като е то е богато на витамини и аминокиселини. Субстанция, подобна на мумийото, е открита и в Антарктика и съдържа глицеринови деривати. За нея също се смята, че има лечителни качества.
Наричат мумийото древен "чудотворен балсам", “сок от скалите. От векове е известно като "кръвта на планината". Намира се в трудно достъпни за човека скали, в пещери във вид на висулки, натрупани по тавана на пещерата, изтичащи от пукнатините на скалите с примеси на скални отломки, растителни остатъци, животински кости.
Като лекарствено средство мумийото се използва и до наши дни в народната медицина на Централна Азия, Иран, Афганистан, Тибет и Индия.
В съвременната медицина е известно като шиладжит. Под това наименование се продава и в аптеките.
В естественото си състояние мумийото е суровина, от която се извлича концентрат. В състава на тази суровина влиза биологически активно вещество, което е и самото мумийо. То е от 2 до 15 пъти по-малко от баластните съставки. При обогатяването на суровината с водно извличане и филтриране баластът или се утаява, или изплава и се отстранява.
Находищата от мумийо обикновено се намират там, където живеят прилепи, дребни гризачи, диви гълъби и където същевременно растат лечебни билки, с които тези животни да се хранят - живовлек, мента, пелин, мащерка, валериана, някои видове лишеи.
В близост до находище на мумийо в горещо време се усеща специфичен аромат. Той идва от спояването на втвърдените екскременти на животните. Има предположения за генетична връзка на мумийото с нефта и природния асфалт. Повечето учени застъпват теорията, че мумийото е съставено предимно от от животински изпражнения с примеси от разложена органична тъкан от мъртви животни и растения.
В рамките на едно находище запасите могат да варират между 0,2 и 1,5 тона суровина. Добиването не изисква някакво специално оборудване и на това се дължи безвъзвратното унищожаване на множество находища.
От най-древни времена големите находища за добив са главно в Средна Азия и Индия. Понастоящем има някои находища на мумийо в Кавказ, в Казахстан, в Алтайско-Саянската планинска област и в южните райони на Сибир.
ВИДОВЕ
Хората разделят различните видове според мястото, където мумийото е открито и според цвета.
1. Желязно мумийо, което още се нарича червено или златно. Цветът се получава от завишеното количество на железни добавки
2. Медно или синьо
3. Лишейно
Единственият критерий за качеството на мумийото остава чистотата му и мястото на находишето. Органичен разтворител не бива да се използва за извличане на мумий, за чисто мумийо е достатъчна само вода. В днешни дни източникът на най-висококачественото мумийо е Киргизстан, където производството е контролирано от правителството.