“Събуждам се в три сутринта и някак неудържимо ми се прииска да полея дървото. Сякаш ме викаше. Станах на пръсти и гополях, но съпругът ми се събуди и каза: Жено ненормална! Как може да станеш посреднощ, за да сипваш вода на растението.”
Това е съвсем истински разказ на собственичка на нолина. По тази история не бива да се съди за “характера” на растението. То няма навика да ви буди, за да си проси вода.
Наричат нолината “дървото на пътешественика”, защото не е нужно да се полива много често. Латинското й име е Beaucarnea recurvata, но й казват още “слонски крак” (заради бутилковидното стъбло) и “конска опашка” (листата й растат по този начин). Често я назовават и “бебе палма”, защото в стайни условия расте извънредно бавно. В природата дънерът й е до 2,40 м в диаметър. Може да се извисява на 10 метра, но в стая достига най-много до метър-метър и нещо, защото стволът й нараства изключително бавно. В зимна градина може да видите и двуметрова нолина.
Растението от семейство агаве е непретенциозно и вирее почти при всякакви обстоятелства. Короната му е от разкошни дълги, около 60-сантиметрови зелени листа, които се къдрят леко. С тях дръвчето изглежда сякаш е с чорлава чуплива коса.
Когато казват, че всеки екземпляр на това растение се отличава с ярка индивидуалност, специалистите имат предвид външността му. Всяко изглежда доста различно, може да е с три, четири, пет и повече разклонения или въобще без тях. Обединява ги специфичната бутилковидна форма на ствола. За нолината дънерът е като гърбицата за камилата - събира в него запаси. Колкото по-често я полива човек, толкова по-дебеличък ще е в основата си стволът.
Така е устроена, защото произхожда от Мексико. Естественият й хабитат е в пустинни и полупустинни райони с дълги периоди на засушаване и пълна липса на дъжд. Липсата на влага при нолината се наблюдава като свиване и нагърчване на стъблото.
Препоръчва се да я поливате по малко на 5-7 дни. Според други експерти трябва да се изчака да изсъхне напълно почвата, а след това да се полее обилно. Прави се целогодишно, а за да не съхнат връхчетата на листата, трябва честичко да “къпете” нолината с пулверизатор. Ако вече са изсъхнали, не вреди да ги оформите с ножица, но без да засягате зелената част. Изсушаването на листата не е проблем за растението. Цели листа отмират, но това е естествен процес, с който се формира характерниятствол на палмичката. Трябва просто да ги отстраните, без да късате зелените.
И поливането, и пръскането става с топла, престояла поне 12 часа вода. Както вече казахме, растението съвсем не е капризно, затова тези указания, макар и препоръчителни, не са задължителни. Дръвчето търпи да бъде поливано и с прясно наточена от чешмата вода.
Каквото и да правите, трябва да имате предвид, че за нолината е по-опасно да прекалите с водата, защото излишната влага е предпоставка да се развият гъбични заболявания в корените. Тъй като има плитка коренова система често се сади в плитки и разлати саксии.
Нолината понася добре и полусянка на 3-4 метра от прозореца, но ако я сложите на светло и слънчево място, ще расте по-добре и ще образува пищна и гъста листна маса. При недостатъчна светлина стволът се изкривява към прозореца.
През лятото може да се изнесе на открито на свеж въздух – на балкона или в градината. Обича да е на температура 18-20 градуса през топлите месеци. През зимата му е добре на светло и прохладно място с температура до 15 градуса, но не по-ниска от 10. Въпреки това няма проблеми да живее при същия климат, както и останалите обитатели на дома ви. Тоест - което е добре за човека, става и за нолината.
Ако светлината е оскъдна, а поливането често, стволът на растението се изтегля на височина и не образува така характерния му вид на бутилка.
Подхранва се рядко, през пролетта и лятото, веднъж в месеца (от май до октомври) с универсална течна тор, разредена двойно от указанията на опаковката, или с тор за кактуси.
Ако нолината е купена в малък съд за транспортиране, трябва да се пресади след 2-3 седмици. Обикновено това се прави веднъж на 2-3 години. Пръстта трябва да е смесена с пясък и с добър дренажен слой. В почвата може да се сложи дървесна пепел.
Възрастните растения се пресаждат веднъж на 5 години в керамична саксия или кашпа.
С тор или без, поливана с чешмяна вода или с престояла, на слънце или в ъгъла до завряния зет, нолината е в състояние да изтърпи почти всичко от вас. Тя е едно от най-некапризните, непретенциозни и безпроблемни растения.
Малко грижа, светлина и редовно засушаване и след 150 години ще имате растение за чудо и приказ.
Цъфти само на свобода
Нолината е волно дърво - цъфти само сред природата. Съцветието й е отделено от листата на къса дръжка, цялото обсипано с хиляди дребни млечнобели цветчета. Понякога са съвсем леко обагрени, сякаш за миг са били топнати в розова или лилава боя.
Размножава се със семена или от странични разклонения, израснали от основното стъбло, през пролетта или лятото. Стъбълцата след отрязване трябва да изсъхнат за 12 часа, след което се вкореняват в почва, при висока въздушна влажност и температура около 25 градуса.
Поне 10 г. трябват на малката издънка, докато се превърне в хубаво стайно растение.
ПРОБЛЕМИ• Най-големият душманин на нолината е трипсът. Листата стават сребристи, а крайчетата им пожълтяват. Растението боледува и от памуклийка. Характеризира се с бели мъхчета, които, като се смачкат с пръст, приличат на паразити, намират се в основата на листенцата.
• Ако листата поникват и съхнат, най-често причината е високата температура в помещението. Необходимо е тя да се понижи и да се увеличи въздушната влажност.
• Ако съхнат само крайчетата на листенцата, то тогава тя е засушена прекалено.
• Листата капят - преполели сте.
• Бавно нараства (дори и за нолина) - трябва да я подхраните с тор, богат на минерали.
• Загниване на ствола - ако е възможно, се премахва тази част и се позасушава растението.
• Стъблото е твърде тънко - най-честата причина е недостиг на светлина.
ГЮЛФИДАН КАРАДЕНИЗ
