"Помакиня съм, гъркиня съм, туркиня съм". Така се определят три девойки от гръцкото село Мустафчево, чието официално име е Мики. Те са дошли да празнуват Адралез в село Термес, наричан от местните и българите Лъджата.Селото се намира в Гръцко - на 7 км от пункта на ГКПП Златоград. На Гергьовден от стари времена тук са се събирали български и гръцки помаци, за да празнуват един от най-почитаните от тях празници. По време на студената война традицията била прекъсната, но с отварянето на пункта край Златоград селото живее нов живот. Местните имат самочувствие, че са спомогнали за бързото развитие на Златоград след отварянето на пункта при границата, тъй като магазини и заведения са се разраснали в пъти, откакто започнали да ги посещават.
Връзките между хората от двете страни на границата, много от които са роднини, са възстановени. Хората тепърва откриват, че имат общи корени и говорят общ език. Гръцките жители на селата около границата наричат езика си "поматски", но не и български. В селата до границата говорят три езика - българския го знаят от родителите, турския - от училище, предимно по религиозни причини, а гръцкия - като поданици. Така българите мюсюлмани в Гърция са триезични.
Географията на българския говор на помаците в Гърция обхваща тридесетина селища в административната област Източна Македония и Тракия.
"Дават ни вече да учим каквото искаме и където искаме. По-рано не са разрешавали", казва 28-годишният Кенан Каваз от село Термес. Помаците по рано нямали право да купуват земя и да строят нови къщи, не са имали право да напускат района, свободното придвижване било ограничено до 30 км извън селищата, като са били задължавани да се връщат у дома до залез-слънце. Още има останки от теснини по пътя, в които са били импровизирани вътрешни пунктове за проследяване на придвижването им. Тази политика се променя почти коренно в края на 80-те години на миналия век заради страх на Атина от влиянието на Турция в тези райони. По-рано гърците ги наричат "българогласни елини"(гърци българофони), а към момента официалният термин е "славяногласни елини" (гърци славянофони). Местното население не знае какво значат тези термини и наричат езика си просто - наш. За да се идентифицират, наричат населението по границата "наште". Можем вече всичко да правим - свобода има - пари нема, оплакват се лите на помашките села.
Кило чеверме е 25 евро, казва 30-годишният Акан Сурчоглу. Той е пазач на баните с лековита топла минерална вода в село Термес. Негодува, че заплатата му е малка, едва към 200 евро, а агнетата станали скъпи.
Затова се върнах от Англия да гледам овце заради цената им, да печеля, казва дяволито 28 годишният Джевдет Михтароолу. Той бил барман в Англия две години и половина, учил и икономика в Турция, но се върнал в Термес и сега е овчар. Казва, че държавата дава по 20 евро субсидия на овца, а едно живо агне се продава минимум срещу 100 евро.
"И за нас е скъпо, но за вас е съвсем скъпо, един обяд от чеверме, салата и напитки излиза общо 50 евро", казва Михтароолу. Месото обаче пак е по- евтино от други неща, в селото се оплакват от липсата на работа и малко пари. Токът ни е скъп, по 150 евро плащам ток на месец, бензинът ни е скъп, та месото пак излиза, че е евтино, коментират мъжете, събрали се за празника.
Наоколо е какофония от музика на три езика, според предпочитанията на местните към 3-те държави. Тук-таме се чува техно и диско. Десетките сергии пък ги държат китайци и, разбира се, български роми, които се опитват да фъфлят на гръцки език. За родопското обаче напомня най-вече миризмата на поне 30-ина чевермета, които се въртят за Адралез. А междувременно прииждат все повече коли с български номера.
Гърците плащат за влизане в басейните на открито, а българите - не. "Казват, че нямат пари, ама сега и ние станахме като вас бедни", казва пазачът. "Затова от една седмица насам всички, които използват баните, плащат такса от 1.5 евро, без значение от коя националност са", казва кметът Ерсол Шахрин. 28-годишният управник е завършил право в Анкара. Притеснен е, че празникът за Адралез в селото му, където се събират от 7 до 10 хиляди души, съвпада с предсрочните парламентарни избори.
През годините на Адралез тук се въртели по над 30 чевермета едновременно. След отварянето на пункта към България при съседния Златоград чевермета въртят и българи.
"От Атина, от Ксанти, от Смолянско, от Кърджали, отвсякъде идват тук на бани, особено на Адралез, защото водата лекува много неща. Като се изкъпеш три пъти, лекуваш кожа, ревматизъм, кокалите, ако те болят", обяснява 38-годишният Мустафа Шахри от Термес. Той самият си излекувал така без пари с три бани възпален нерв на лицето, след като настинал при шофиране на автомобил по пътищата на Европа. Термес има три махалички и край него бликат 65 топли минерални извора. Най - топлият е 75 градуса. "Има 5 басейна, единият с много парлива вода, яйца можеш да свариш, но на човека не пари, а помага", хвали кметът на Термес Ерсой Шахрин.
Всъщност минералните води извират от самата граница между България и Гърция. Една част тече на юг към съседите, друга част е в наши земи. На българска територия в момента топлата минерална вода изтича в река Върбица, без да се използва. Има проект да бъде докарана от изворите край село Ерма река до центъра на Златоград, но е стопиран, заради липса на пари. Той тръгнал точно в края на кабинета "Станишев", а самият премиер ударил първа копка. Златоградски предприемач, собственик на СПА център, дори се принудил да вози вода в цистерни и да предлага на туристите.
Водата от изворите лекува болести на стомашно-чревния тракт, чернодробни, ендокринни, кожни и заразни заболявания, помага и за раздробяване на пикочни камъни, казват специалисти.
Съоръженията и за гръцките извори са на доста примитивно равнище и засега се ползват предимно през лятото, сега планират проекти за спа-центрове и там. В района около използваните извори има параклис, джамия, ресторант и хотелче.С отварянето на границата и на Адралез тук има много българи, дошли да се окъпят в Термес.
В четирите селца, които управлява Ерсой Шахрин, има към 2000 жители, на празника обаче те нарастват многократно. В Термес напомнят, че по-рано тук с хеликоптер е пристигал най-големият спонсор на празника - гръцкият крупен бизнесмен Продромос Емфиециоглу. Сред големите радетели този празник да събира все повече хора е и лидерът на културната организация на помаците и издател на в. "Загалиса" (бел. авт. родопска дума с гръцка транскрипция, която означава галим се, обичаме се) Ахмед Имам.
