"Eдин портсмут с шунка и кисели краставички, моля." Подобни поръчки днес можеха да чуват служителите в хиляди заведения за бързо хранене по света, ако през XVII в. английският аристократ Едуард Монтагю бе осъществил желанието си да стане граф на Портсмут. Титлата обаче вече била дадена другиму и през 1660 година крал Чарлз II възнаграждава своя военноморски командир, създавайки ново графство - Сандуич.
Век по-късно правнукът на Едуард, Джон Монтагю, четвърти граф на Сандуич, дава името на най-прочутото английско изобретение в кулинарията. Според популярната легенда той бил страстен картоиграч. Една вечер през 1762 година му вървяло страхотно. Падали му се толкова добри карти, че нямал време да стане да похапне. Затова поръчал да му донесат парче печено говеждо между две филии хляб. Приятелите на графа, изглежда, харесали идеята и си поискали същото като Сандуич. Така се родил сандвичът.
Има и втора легенда. Графът, по онова време заемащ длъжността Първи лорд на адмиралтейството, бил изключителен работохолик. С часове работел в кабинета в своето имение в Сандуич, където тогава се намирало едно от най-важните пристанища на монархията.
За да не се разсейва от важните дела, карал да му носят храната на бюрото. Най-подходящо за целта било парче месо между двете филии. Оттогава едно от задължителните изисквания за класическия сандвич е да може да се яде с една ръка и да не омазва пръстите - документите на лорда били твърде ценни.
Находката на графа е смайваща за времето си. В онези години било немислимо един аристократ да се храни без прибори, само с ръце. "Във висшите кръгове тогава храненето е било ритуал, изпълняван по френска мода - отрупани с блюда маси, за които грижата имали куп прислужници", обяснява кулинарният специалист Сам Бомпас пред Би Би Си.
Малко по-късно прочутият морски капитан Джеймс Кук в знак на благодарност към граф Сандуич кръщава на него група острови в Тихия океан. Сандвичевите острови запазват това име няколко десетилетия, преди да станат Хавайски, както са известни до днес. По ирония на съдбата мореплавателят загива точно на един от тези острови. Според недоказана легенда бил изяден вместо сандвич от местните канибали.
В Атлантическия океан все пак е останала друга островна група, която още напомня за приятелството между Кук и Монтагю - Южните Сандвичеви острови.
Днес Сандуич е тихо градче близо до южното крайбрежие. Има около 5000 жители. Преди дни провинциалното спокойствие, на което те са свикнали, бе нарушено от голямо двудневно парти, организирано за четвъртвековния юбилей на сандвича.
Трима жители на Сандуич съставляваха организационния комитет, който подготви тържествата. В града е учредено и дружество, чиято цел е да развие традициите, като съдейства за основаването на музей, в който актьори да пресъздават историята на града и кулинарното изобретение.
Проблем е липсата на спонсор. "Нуждаем се от милионер", казва чистосърдечно Манди Уилкинс, говорителка на дружеството и член на организационния комитет. Местната управа няма средства за подобни начинания - за юбилея на сандвича градската хазна отпуснала едва 50 лири.
Главен спонсор на тържествата бе Орландо Монтагю, по-малък син на единадесетия граф Сандуич Джон Монтагю. Заедно с баща си и основателя на "Планет Холивуд" Робърт Ърл преди години той създава фирмата "Ърл ъв Сандуич" ("Граф Сандвич"), която изгражда верига от заведения - първо в САЩ, а от 2011 г. в Лондон и Париж.
250-ият рожден ден на сандвича докара в градчето самия граф. По принцип той и неговите близки рядко се появяват в Сандуич.
Като член на Камарата на лордовете Джон Монтагю има доста работа в Лондон. Иначе разстоянието до центъра на графството му не е голямо - два часа и половина пътуване с влак.
Днес в много заведения сандвичите се съхраняват добре опаковани в хладилници. Орландо Монтагю е против това. Хубавият сандвич трябва да е току-що приготвен, хлябът - пресен. Оригиналният, завещан от неговия прапрапрапрадядо, освен говеждо месо е имал и хрянов сос.
НАЙ-СКЪПИЯТ СТРУВА 345 ЛИРИ
Първото писмено сведение за сандвичите дава през 1762 година в своите дневници английският писател Едуард Гибън. Смята се, че и преди постъпката на граф Сандуич в кралството хората са се хранели с подобни продукти. Наричали ги прозаично "хляб с месо" и "хляб със сирене".
Истински бум сандвичите преживяват през XIX в. с индустриалното развитие в Европа и САЩ. Тогава те се оказват подходящи като обяд, който работниците носят със себе си от вкъщи.
През XX в. сандвичите се превръщат в огромен бизнес. Първо в Щатите започват да ги продават в супермаркетите. Появяват се големите вериги за бързо хранене.
Само във Великобритания сандвичите дават препитание на 300 000 души. Годишният оборот в този бизнес се изчислява на над 6 млрд. лири.
Сандвичите имат два основни варианта - студен и топъл. Може да съдържат всякакви продукти. Използват се филии, питки, френски багети и др.
Според в. "Сънди експрес" най-скъпият сандвич струва 345 лири. В него освен сирене има бял трюфел.