Общото между писателите Емилиян Станев, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Дончо Цончев е, че се отдават на най-мъжката тръпка - лова.
Емилиян написва великите си разкази за животни - връх в европейската анималистика. Тогава идва ред на "Иван Кондарев", "Крадецът на праскови" и др.
Ивайло Петров ми разказа, че през 50-те години на миналия век публикувал някакво ловно разказче. Емилиян Станев го прочел, харесал го и му се обадил. Запознали се, тръгнали на лов. Станали не само приятели, но и Емилиян му бил кум. Ивайло Петров го наричаше кръстник - такава била традицията по техния край.
След командировка в Русия през 1966 г. Йордан Радичков прописва за лова... без още да е станал официално ловец.
За Дончо Цончев е ясно - роден е с пушка и писалка
Така е било при Йордан Йовков, Ърнест Сетън Джон, Джон Хънтър, Хемингуей, Шолохов и т.н.
Не може писателят ловец, вдъхновен от силната ловна страст, да търси други теми. Трябва да се освободи от нея чрез перото.
Родоначалникът на тази традиция е И. С. Тургенев. Първата му голяма белетристична творба е "Записките на ловеца". Определят я като едно от най-големите постижения на руската литература през 50-те години на ХIХ век.
Ловът му дава артистичност на светоусещането. Необикновено наблюдателен, надарен с изключително тънко чувство за красотата и в най-обикновените й прояви, Тургенев е един от най-големите пейзажисти в руската проза
В описанията му се усеща природата като могъща сила. Под нейното влияние той изгражда ново отношение както към заобикалящия го свят, така и към себе си.
Дори да беше написал само "Той беше страстен ловец и следователно отличен човек", Тургенев остава на върха на ловния жанр. Всичко, казано дотук за Тургенев, важи с пълна сила за повечето писатели ловци.
В лова и риболова, както и в големите световни катаклизми Ърнест Хемингуей пък вижда най-голямото предизвикателство за човешкия дух. Ненадминат майстор на кратката и точна фраза, той е и един от авторите, най-автентично пресъздали противоборството на човека с дивата природа.
Защо Тодор Живков спрял да кани Емилиян Станев
От трима души съм слушал историята защо Тодор Живков спрял да кани Емилиян Станев на лов - от Пенчо Кубадински, от Радичков и от Надежда Станева, разказва Дончо Цончев.
“Бай Емилиян си беше устат. Прибират се от лов. В колата са Живков, бай Пенчо, Емилиян и Радичков.
Емилиян тръсва:
- Другарю Живков, тия ниви защо не ги върнете на селяните, та да запретнат ръкави? Я вижте как са буренясали. Да се хванат, както едно време беше.
Живков замлъкнал за през целия път.
След този лаф на Емилиян бе наложено ембарго. И започна голямият майтап.
Всеки петък обикновено около обяд Емилиян ми звъни:
- Дончо, къде сме (къде ще се ловува - бел.ред.)?
- Не сме. В смисъл, ти не си. В петък не се прави организация за лов. Местата в колата са заети.
- Как тъй?
- Знаеш, винаги един ден по-рано се разбираме.
- В петък не е късно.
Как няма да взема бай Емилиян на лов? Честта е голяма. Дето се казва, ще изпъдя някого, ако трябва.
След време жена му Надежда ми сподели:
- Дончо, като дойде сряда, почва да ходи нервен и само пита: "Обади ли се някой?" Поболява се. И като не звъннат от кабинета на Живков, почва да те търси.”
Да се лъже, е полезно
Ловджийските (лакърдии) тръгнаха под асмата - коя от коя по-опашати. По някакъв повод Йордан (Радичков) рече:
- За нас това е много полезно. За професията. Знаем го всички от нашия патрон Емилиян Станев. Той и примери ни даваше.
- Кое е полезно, не разбрах? - каза баща ми.
- Да се лъже. Ама яко. Колкото се може повече - обясни Йордан.
- О, че то, ако е така, Дончо всичките ще ви сложи в джобчето си - поясни майка. - Щото той лъжеше още преди да се научи да говори...
(Описано от Дончо Цончев в "Иван и кучката")
ЛЮБО НИКОЛОВ
