Ракия и шопска салата - това е първото, което научават чужденците у нас. И както това е традиция за нас, българите, така във Франция е задължителен аперитивът. Той е най-цивилизованата форма на алкохолна наслада, добила такава известност, че от 2004 г. се празнува и Деня на френския аперитив.
Тържествата са винаги в първия четвъртък на месец юни. Поне в 20 държави по света честват аперитива, а в родината му се организира масово пиене на аперитиви на открито.
Самата дума apertivus идва от латински и означава "отварям". Логиката е, че няма как да изпиете едно малко и да не ови се отвори място в стомаха.
Аперитивът е най-често алкохолно питие, което се консумира задължително преди ядене. Той обаче включва и порция мезе - маслини, сиренца, малки хапки, крекери, бисквити и всичко, което има неутрален вкус и отива на напитката. След ядене французите риатуално пият и дижестив. Той също е алхохолна напитка, която обаче предпазва от киселини и помага за лесно храносмилане. Червеното вино например от векове се консумира с такава цел.
Аперитивът се появява за първи път през Средновековието, когато е бил използван като лекарство. Той предхождал голямото угощение, като същевременно предпазвал стомаха от проблеми. Първоначалният вариант бил напитка от вино, смесено с билкови отвари, наречен хипокрас. Негови почитатели били Анри IV, Луи XIV и писателят Франсоа Рабле. Подобна напитка разработва френският химик Джоузеф Дюбоне в средата на ХIХ век като цяр срещу маларията.
Тя съдържала вино, хинин и коктейл от билки и подправки, които смекчавали горчивия вкус на хинина. Въпреки че френските войници пиели по едно, когато ги нападнат комари в Северна Африка, истинска популярност на питието донася съпругата на химика. Тя толкова го харесвала, че карала и приятелите си да го опитват. Преди световните войни аперитивът бил част от ежедневието основно на буржоата, но след това модата завладява всички социални класи.
Днес аперитивът е много повече от чашката и мезето преди хранене. Той се е превърнал в институция. На по едно хубаво питие и малки хапки французите се срещат и сега за лежерен разговор. Дали по обяд за кратка почивка, или вечерта за разтуха след натоварения ден на работа, дали вкъщи или в бистрото зад ъгъла, няма значение. Поводи винаги може да се намерят, а мястото не е важно. Аперитивът служи и за съкращаване на времето за изчакване на гостите преди хранене.
И дотук останахте с впечатление, че аперитивът е френски, нали? Французите са основоположници само на традицията. Италианец е изобретил първото сладко питие - вермута. Той е в основата си вино, но съдържа билки и подправки, които го оцветяват и подслаждат. Това се случва в края на ХVIII век в Торино, а създателят е Антонио Бенедето Карпано.
И докато той е значима част от френската и италианската кухня, в дисциплинирана Германия и скандинавските страни бохемският навик не е на почит.
Останалите държави, които обичат да си пийват имат и своите традиционни напитки. Шерито например служи за аперитив в САЩ, в страните от Северна Европа и Великобритания. В Гърция пък пият узо, в Чехия - бехеровка, от Португалия идва портвайнът или портото. Анасоновото питие пастис пък безспорно е традиционен за Франция. Пие се разреден с вода в съотношение 1:5. Днешна Франция обаче предпочита уискито.
Аперитивите се делят според това дали се пие чист алкохолът, или е в състава на коктейл. Например известният джинфиз съдържа джин, лимони, лед и тоник. Освен това питието може да бъде силно или пък слабо - с по-нисък процент алкохол. Вината са толкова много, че се разделят на бели, червени, газирани, сладки, сухи. Те са систематизирани в четири основни класа - вермути, които освен виното съдържат смеси от билки; хининови, които съдържат кора от хинин и други ароматни растения; натурални, които са направени на базата на ферментиращи плодове, и ликьорни, като шери и порто.
И докато музи на повечето писатели обикновено са жени, английският журналист Джон Ланчестър в своя роман "Дългът към удоволствието" е отделил специално място на традицията на аперитива.
"Функцията на питието, което угасява амбициите на съзидателната, трудеща се денем личност и я превръща в спокойния, сърдечен, небрежно облечен човек от вечерта; мигът на поглъщането на аперитива се явява граничен епизод, превъплъщение" пише той.
Макар и не много диетичен заради това, че изостря глада, аперитивът днес е нещо задължително в десетки страни. Дали ще пият вино с ароматно френско сирене към него, или ще ядат салата с ракия, пристрастените към хубавия живот не биха отказали едно малко за добър апетит и весело настроение.
Няма човек, който да не огладнее след чашка алкохол
Елица Котева, която често виждаме в предаването "На кафе" работи най-вече с традиционния пастис. Той е абсолютно анасоново питие и съдържа от 40 до 43% алкохол. Звездният анасон вътре е в комбинация с карамел, който дава и цвета на питието. Освен по оригинална рецепта с вода, Елица разрежда питието и само с лед, а понякога и с домашна лимонада.
Към алкохола тя препоръчва леко мезе с неутрален вкус. Дали това ще бъдат сиренца, крекери или бисквити няма значение. Важното е на преден план да се усеща вкусът на напитката.
"Не съществува човек, който да не огладнее след пиене на алкохол. Гурманите или лакомниците пият аперитив, за да възбудят вкусовите си рецептори и да се насладят на ястието след това" казва Елица. Тя също е на мнение, че чашка алкохол прави вечерта по приятна. "Ако спрат да произвеждат алкохол и хората вече няма да се уважават" добавя тя.
