Дребна жилава фигура виси на стълба в коритото на река Банска Луда Яна и рисува по бетонна стена. В ръката си държи голяма бояджийска четка, която ритмично топи в кутия с блажна боя. Преминаващи по крайречната улица жители на панагюрското село Бъта поглеждат за секунда към него и отминават.
"Гарчо пак са го хванали неговите и е влязъл в реката да рисува нова картина", коментират кибици, седнали на пейка в центъра на селото. Всъщност едва ли има улица в Бъта, на която да няма нещо изрисувано от самоукия местен художник Йордан Калагларски, известен още и като Гарчо.
67-годишният пенсионер през последните 7 години е изписал всяка свободна площ, гаражна врата, електрически стълб или контейнер за отпадъци в селото. Не знае броя на творенията си, но при всички случаи са стотици. Няма и как да ги сметне, защото навикът му е да замаже вече изписана площ и върху нея да изрисува нещо друго. Бай Йордан никога не е учил за художник, а е завършил само местното основно училище. До пенсионирането си работил като прикачвач, багерист, шофьор и идея си нямал от рисуване.
"Като се пенсионирах, нещо започна да ме напира отвътре. Рисуваше ми се и започнах", разказва той. Спомня си, че първия опит направил върху ламаринена цистерна, на която изрисувал възрожденска къща. В онези години покойната му вече съпруга нямала нищо против новите му занимания, стига да е свършил работата си вкъщи. Бътовчани пък научили за новото хоби на съселянина си, когато за първи път влязъл в реката, за да изрисува два щъркела.
"Данчо, какво правиш? Стига си хабил боята", подвиквали тогава жители на селото. Бай Йордан обаче не спрял. В продължение на две години изрисувал няколко моста и бетонната стена на реката. "Мерил съм я - 225 крачки", смее се самоукият художник.
Той кръстил изрисуваната стена "Шипка" 6. Като свършил с реката, Гарчо започнал да рисува по свободните площи из селото. Скептичните първоначално жители все повече започнали да харесват заниманията му. Стигнало се дотам да започнат сами да го канят да им нарисува по нещо. С времето славата му се разнесла и започнал да получава предложения да рисува и в Панагюрище. Гарчо не отказвал. Обикновено сам предлагал мотивите. Идеите си понякога вземал от вестници и списания.
"Като видя празно място, цяла нощ не мога да заспя, докато не измисля какво ще изрисувам", признава самоукият творец. Въпреки че не е учил, е наясно, че във всяка рисунка трябва да има симетрия, и затова често ползва живи модели. Когато започнал да рисува любимите му животни, отишъл до стадо с крави и с рулетка измерил пропорциите им. Козите пък направо ги затискал до стената, която ще рисува, и очертавал контура им. Всичките си картини започва, като първоначално с парче керемида или тебешир прави контурите на персонажите.
"Бях решил да нарисувам на реката хоро с девет фигури. Ама да е като истинско. Но като не бях рисувал хора? Облегнах се с гръб на стената и протегнах едната си ръка. С другата се очертах. След това застанах в друга поза и пак се очертах. Така нагласих и деветте играчи от хорото. След това беше лесно да ги оцветя", обяснява техниката си бай Йордан. Той винаги рисувал с обикновена блажна боя.
Започнал с наличната, която имал в дома си. Впоследствие хората от селото сами започнали да му носят остатъците си от боя след ремонт.
"С един литър боя изрисувам около два квадрата площ. Дори и да се наложи да купя една-две кутии, не е чак толкова скъпо. Нямам претенции и към четките. Рисувам си с обикновени бояджийски. Друго не ползвам. Най-много обичам да рисувам възрожденски къщи, манастири и животни", признава той. С годините самоукият майстор е започнал да набляга на качеството. Рисува по не повече от 2-3 часа на ден. Все по-критичен е към себе си, затова все замазва предишни рисунки, за да направи нови. Докато показва изрисуваната крава на гаражната си врата, обяснява, че това е 24-ата поред творба, която краси металната му порта.
"Още не е завършена. Сега е само крава, но ще се появи и човек. Може и друго. Още не съм решил", замислено реди пенсионерът. Често рисунките му са съпроводени със странни, шеговити надписи. Над собствения му гараж с кравата например пише: "Всеки ден не е Великден." С времето част от рисунките му са започнали да се заличават и художникът се е замислил за нови теми. Началото на творческия му сезон започва със затоплянето на времето. В Бъта и околностите е известен не само като художник, но и като непоправим зевзек и имитатор.
На достъпната откъм улицата стена на къщата му виси цял наръч апетитни луканки. Забелязват се още отдалече. Те обаче не стават за ядене, защото са направени от боядисан маркуч.
"Нарочно съм ги сложил. За шега. Ако някой иска да си хапне, да заповяда", смее се от сърце бай Йордан.
Любимият му номер е да се прави на разследващ журналист. От дърво си е направил макет на видеокамера. Боядисал я в черно, сложил истинска видеокасета отстрани и надписи. Отдалече човек няма как да познае, че не е истинска.
"Обличам един шлифер. Слагам очила, камерата на рамо и се правя, че снимам. Изкарах акъла на работниците на няколко обекта. Докато рекултивираха едно сметище, направо полудяха от притеснение. Търчат началници да ме питат кой съм и кой ми е разрешил да снимам. Като им кажа, че камерата не е истинска, се хващат за главите", хвали се Гарчо.
За да прави номерата си, той е събрал цял сандък с различни костюми, перуки и други атрибути. Правил се е на млада булка, която кърми дете край пътя. Слагал е жълта мигаща лампа на главата си, докато чисти сняг. Имитирал е Лепа Брена. Любимото му е да имитира Чарли Чаплин.
"Йордан участва във всяко селско тържество. Ако сме забравили да го поканим, той сам пристига с готов номер", признава председателката на читалището в Бъта Гита Деянова.
"На хората им трябва смях, защото са заринати от проблеми. А и ми доставя удоволствие да правя маймунджилъци", признава бай Йордан. Той не крие, че не всеки приема шегите му. По тази причина се отказал да се прави и на умрял. Бил намислил да изплаши свой приятел, но му дошло наум, че човекът може да получи инфаркт от неочакваната среща с мъртвец.
Въпреки възрастта си няма намерение да се отказва от хобитата си. Има подкрепата на децата си. Дъщерята на самоукия художник е уредник на читалищната библиотека в селото, а синът му живее в Панагюрище. В Бъта пък са доволни, че Гарчо прославя селото им.
