Градовете не са най-подходящото място за отглеждане на пчели затова истинска паника предизвиква у хората настаняването на пчелен рой на дърво пред блока, на тераса или под покрива.
Избягалите роеве обикновено са от кошери в града, които "предприемчиви" стопани настаняват по тавани и покриви на къщи и блокове. През последните няколко дни пчеларят Борислав Давидков свали три огромни роя в Благоевград. Два от тях се бяха настанили в близост до къщата му в центъра на града на високи липи, а третият - на ниско дърво край стадиона.
Живеещите в близост се бяха притеснили опасно надвисналите хиляди пчели да не нахапят минувачите.
"Свалянето на избягал рой е предизвикателство и само опитен пчелар може да се справи. Освен чисто специфичните умения и знания трябва и да си добър катерач, защото роевете се оформят на най-високото и труднодостъпно място на дървото", разказва Борислав.
Ципокрилите насекоми са негова слабост от детските години. Спомня си, че едва 10-годишен, когато ходил да бере череши с децата от махалата, забелязал пчелен рой в клоните на високо дърво. "Реших, че трябва да го сваля на земята на всяка цена. Беше ми интересно да видя какво представлява. Върнах се вкъщи, взех си шапка с козирка и обратно към овощната градина. Оказа се, че само шапката не ми бе достатъчна, за да се справя, и опитът беше неуспешен. Разминах се без ужилвания", спомня си 42-годишният благоевградчанин. Преди 15 г. се захванал сериозно с отглеждането на пчелни семейства.
Почнал с 4 кошера, сега има над 20. Два пъти е бил на косъм от смъртта, изпаднал в шок след ужилвания. Разбрал, че е алергичен, след като станал пчелар, но не избрал варианта да се откаже от заниманието си. Алерголози го консултирали да се лекува, но се оказало, че това става в продължение на няколко години, като му инжектират по схема лекарство. "Обясниха ми, че ще вкарват в тялото ми малко дози пчелна отрова, така че организмът ми сам да си произведе противоотрова и да привикне сам да се бори. Трябваше да пътувам често до столицата и се отказах от медицинския метод. А пък и да ми бият инжекции толкова често, сигурно щеше да е по-страшно от ужилването", спомня си пчеларят. Започнал сам "лечение". Когато отивал до кошерите, се обличал плътно и оставял само връхчетата на пръстите на ръцете си голи. Там го ужилвали по малко и така с времето постигнал ефекта от лекарствата. Въпреки това сега е премерено предпазлив. Ръцете му винаги са голи, защото така работи по-добре.
Казва, че хората не бива да се плашат от огромните гроздове, които са се захванали за клоните. Най-добре е да не се опитват сами да се справят, а да повикат пчелар. Службите на Гражданска защита пък могат да обезопасят района при акцията по събарянето на пчелното жилище.
При свалянето на роеве от дърветата Борислав слага само маска на лицето. Прави го по къси ръкави и къси панталони. Казва, че в състояние на рой пчелите почти не жилят. Те са кротки и не са толкова страшни и агресивни, както изглеждат отстрани.
За да не се разлитат, при свалянето може да се напръскат с вода и крилете им да се слепят и да се успокоят. Хваща се роят и се вкарва в кутия или сандък. Важно е да се улови царицата. Тя излъчва феромони, които привличат останалите и те се водят по нея. Т. нар. майчино вещество сплотява пчелното семейство.
Обикновено роят се настанява в хралупа на дърво или по клоните, може и във всякакви пукнатини.
Опитният пчелар не бива да допуска роене в кошерите си. "Избягали роеве се наблюдават през активния период през май, юни, юли, ако времето е било дъждовно и лошо. Тогава пчелите не излизат навън, няма паша и започват роене в кошерите.
"Безделието ражда пороци. Като нямат работа, започват да се роят, става им тясно и бягат навън", шегува се дългогодишният пчелар. Обяснява, че ако роят се настани в хралупа или труднодостъпно място и няма как да се извади с ръце, отпред се поставя сандък. Трябва да се принудят пчелите сами да излязат от дупката и да се преместят в клетката с помощта на примамка. Тогава се използват и стръкове маточина, която им действа успокояващо.
"Най-важното е да се работи внимателно и спокойно, без удари по кошера и резки движения. Пчелното семейство, което има около 60-70 хил. "членове", приема всяка външна намеса като нападение. Веднага реагират и жилят", допълва Борислав. Шегува се, че пчелите живеят по-малко от два месеца и нямат време да опознаят стопанина си.
Реагират агресивно при лоша хигиена на човека. Дразни ги острата миризма на алкохол, чесън, лук, парфюми. Ако все пак някоя си забие жилото, то веднага трябва да се отстрани с остър предмет или с нокът. "Затова съм си оставил един по-дълъг нокът. Почти всеки ден ми се налага да вадя жило. То не бива да се стиска,защото на него има торбичка с отрова, която се пука и се разлива в раната", съветва Борислав.
Човек обаче не знае дали е алергичен до момента, в който не бъде ужилен. Обичайната реакция е зачервяване и подуване около убождането, което би трябвало да премине бързо. Колкото по-близо е ужилването до сърцето, толкова по-опасно е. Ако се появи задух, стягане в гърдите, сърцебиене, гадене, което е признак на алергичен шок, веднага трябва да се търси лекарска помощ. Няколко таблетки алергозан или ампула урбазон са задължителни в джоба на пчеларя за първа реакция при ужилване.
