а мен в камък,
за да може вечно да съм
в прегръдките на това море."
Това четиристишие, наречено мантинада, подарява на приятелката ми мъж от село Зониана, разположено високо в планините на гръцкия остров Крит. Измисля го на момента, след като са поканили групата ни на масата, където си пият ракията и замезват със сирене. Всичките са мустакати, каквито са истинските мъже по тези места. И са поети - измислят мантинади и се надпяват помежду си.
Казват, че Зониана е едно от най-бунтовните села в Крит. Там във всяка къща имало пищови. А иначе мъжете са овчари и правят сирена и кашкавали от овче и от козе мляко. И ние се качваме дотам да си купим. Продава ни ги майката на човека, който влязъл в Книгата с рекордите на Гинес миналата година, като направил пита кашкавал 1140 килограма. И тази година ще прави, но по-малка - около 900 килограма.
В съседното село Аноя пък 3 сестри между 80- и 90-годишна възраст плетат покривки на една кука, продават сувенири и черпят туристите с бонбони. Те са братовчедки на най-известния изпълнител на критска музика - Никос Ксилурис, починал много млад от рак. От Аноя има и много революционери, участвали в бунтовете на острова през последните 150 години. На мегдана под огромно дърво отново са се събрали мъжете на селото и обсъждат живота и политиката с неизменните броеници в ръка. Навсякъде около тях има кашпи с цветя, мушкатата са полудели от слънцето и са станали като храсти, розите пълзят нагоре по стените на каменните къщи, а най-невероятната гледка са бугенвилиите, които пълзят като лози по фазадите в розово и лилаво.
Пътят в планината минава между каменисти склонове и хълмчета, покрити с емблематичните за острова маслинови горички. Има ги навсякъде до 700 метра височина. Строени в прави редици, маслините пълзят нагоре по склоновете, засадени на тераси. По други склонове пък се виждат лозя. Тук всеки местен си прави вино и ракия и готви със собствен зехтин. Всъщност едва ли има жител на острова, който да няма маслинови дръвчета. Каквото и да работи, всеки си има по една плантацийка и през зимата, когато няма туристи, бере и обработва реколтата.
Крит е земя на контрастите. Там се издигат 3 високи планини, където снегът се задържа и през лятото, както и 100 дълбоки дефилета и хиляди пещери. Когато слезете от планината, попадате в света на морето. Посрещат ви летни вили с пищна растителност, закътани плажове с кристална изумрудена вода и корабчета, които разхождат туристи около близките острови.
Рибарски ресторанти обграждат кейовете с лодките във всяко градче, можете да опитате критски специалитети или да се разхладите с плодов фреш или студено фрапе.
Островът се слави с история от преди 4000 години, когато се е зародила Минойската цивилизация. Пак там според легендите се е родил и древногръцкият бог на небето Зевс Гръмовержец. Островът има за всекиго по нещо - любители на морето, на планината, археологията, на вкусната и здравословна храна. В планините ще опитате готвени ястия с агнешко и козе месо, пълнени зеленчуци. Едно от най-типичните ястия е пюре от прясно смлени домати, което се сервира със зехтин върху характерните за острова сухари, приготвяни и сега от добрите домакини. Има и специални ферми, в които се отглеждат охлюви за традиционното блюдо охлюви в масло.
Всичко се приготвя със зехтин от острова, който според местните е един от най-добрите в района на Средиземно море. Тук го смятат за прекрасно козметично средство и за естествена виагра. Местните хора имат поговорка: "Вземи малко зехтин и довечера ела при мен."
Крит е най-големият гръцки остров и петият по големина в Средиземно море. Разположен е на стратегически кръстопът, като е отдалечен на 110 км от Европа, на 175 от Азия км и 300 км от Африка. Той е и най-богатият гръцки остров, според мнозина би могъл спокойно да се издържа сам от туризъм и земеделие. Тук туристическият сезон започва още в средата на април, а земеделците вадят по 2 реколти зеленчуци и плодове.
Островът е дълъг 260 км и заради формата си е разделен на 2 климатични зони. В източната част отглеждат банани в парници целогодишно, там е по-сухо и каменисто. В западната планините са по-високи, появяват се борове и всякаква растителност. Според критяните планините спират облаците и там вали по-често. В западната част гледат домати и краставици, портокали и мандарини.
През Крит са минали много нашественици, като всеки от тях е оставил следите си. Венецианците са посадили евкалипти, които попиват влажността. От тях са останали и бойните крепости в градовете. На Крит има 4 големи града, като основният е Ираклион. Архитектурата на венецианците е особено видима в западния град Ханя, смятан за най-красивия на острова. В къщите тук се смесват средиземноморски, арабски и венециански стил. В града се е запазило старото венецианско пристанище и средновековният център. 21-метровият фар, който посреща корабите в укрепеното с крепостна стена пристанище, е една от емблемите на града. На входа на порта е и крепостта Фиркас. През декември 1913 г. там е издигнато държавното знаме на Гърция при присъединяването на Крит към страната.
Близо до Ханя е и прочутият мъжки манастир Аркади. Той е построен в V век като крепост, а после е разрушаван няколко пъти. Историята му е свързана и с България. Също както при клането в Батак, около 900 мъже, жени и деца се укриват в него по време на Критското въстание срещу турците през 1866 г. Преди падането на манастира всички се събират в едно от складовите помещения и се взривяват със запазените боеприпаси. От експлозията загиват и много турци. В това въстание на острова се бие и отрядът на Капитан Петко войвода, който после успява да избяга.
Около град Ретимно пък се намира най-дългата плажна ивица, която е 12 километра. И 4-те големи града са разположени от северната страна на острова. На южния бряг природата е по-девствена. Там ще откриете планински пътеки, дефилета и много подводни пещери покрай брега, които са рай за гмуркачите.
Преди заминаване се отбиваме на гроба на големия син на Крит - писателя Никос Казандзакис. Погребали го на крепостната стена на Ираклион. Заради бунтарските му романи църквата не разрешила да бъде положен в християнско гробище. Това обаче се оказало едно от най-достойните места, където може да почива творец като Казандзакис. От върха на крепостта се вижда целият град, а зад него се синее морето. Над гроба му се издига голям кръст, а на семплата каменна плоча е изсечена фразата: "Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен."
Скрили бебето Зевс в една от пещерите
В Крит има близо 6000 пещери. Според древногръцките легенди богинята Рея родила Зевс в Диктейската пещера. После го скрила в Идейската, за да го предпази от баща му Кронос, който изяждал всичките си деца. Там Зевс бил отгледан от планинските нимфи.
Идейската пещера е била място за поклонение още от древността, тъй като се свързвала със Зевс. Тъкмо там археолозите са открили много култови предмети. Пещерата е една от най-посещаваните от туристите днес.
Другият археологически бисер, който привлича хилядите посетители, е дворецът Кносос край Ираклион. Дворецът на цар Минос е бил административен и религиозен център на Крит в Минойската епоха преди 4000 години. Според легендите под двореца е бил разположен прочутият Лабиринт, в който е живеел Минотавърът - чудовището получовек-полубик.
Дворецът е разположен на 20 хил. квадратни метра и е бил най-големият в Крит по онова време. В него е имало повече от 1000 помещения - олтари, тронни зали, царски апартаменти и всякакви складове. Смята се, че цар Минос е правил вино още преди 4000 години. Оттогава са запазени отчасти и някои делви, в които е складирано вино и зехтин.
Дворецът е открит при разкопки от английския археолог Артур Еванс, който възстановява и голяма част от основите и стените. Интересна находка е керамичен водопровод, който е снабдявал двореца с чиста вода от близкия хълм. Други тръби пък отвеждали мръсните води от баните, така че дворецът в Кносос може да се похвали и с най-древната система за канализация.
