Добро утро. Днес вие се събудихте, погледнахте със задоволство извънредно точния си часовник, без въобще да се сещате, че днес той е с една секунда напред.
Ето каква е работата - понеже атомните часовници са толкова точни, че са по-точни и от въртенето на Земята, налага се да компенсираме колебанията в земната машина, като добавяме от време на време по една секунда. Това е, за да може да синхронизираме Координираното универсално време със слънчевото време. Вероятно сте чували израза “еди- колко си часа по Гринуич”. Става въпрос за GMT или Greenwich Mean Time - Средното време по Гринуич.
За да няма географско понятие в термина за времето, по което цял свят настройва часовниците си, името е сменено на UTC - Universal Time Coordinated, което на български е въпросното Координирано универсално време.
В България часът се определя, като добавим към UTC 2 часа през зимата и 3 - през лятото.
Часовото време се измерва на базата на секундата по системата СИ (или СИ секунда). До 1956 г.
СИ секундата се определя спрямо въртенето на Земята и е дефинирана като една 86400-на част от средния слънчев ден. Днес СИ секундата се определя от невъобразимо точни атомни часовници.
И понеже ротацията на Земята не е постоянна - тя се забавя или избързва по малко, твърде постоянните и точни атомни часовници в даден момент ще станат неверни спрямо слънчевия ден. За да си сверим атомния часовник, от време на време се налага да добавим една несъществуваща секунда, с която да компенсираме разликата. Както през високосната година добавяме по един ден, така и през няколко години вкарваме между вечно препускащите секунди една допълнителна, която наричаме високосна.
Това не се прави през редовен период от време, а става, когато се наложи да компенсираме неравномерното въртене на планетата ни, която ту забързва, те забавя въртенето си в зависимост от различни геологични и климатични фактори.
Ето как на практика е станало това снощи. След 23:59:59 UTC часовникът е показал 23:59:60, преди да се продължи с 00:00:00 на следващия ден.
Теоретически е възможно и да се наложи да се намали годината с една секунда, ако околоосното въртене на Земята се ускори, но това досега не се е случвало. В този случай след 23:59:58 ще последва 00:00:00.
Високосните секунди се поставят само на края на месеца, обикновено юни или декември Допуска се да се прави и през март и септември, но никога досега не е правено. За разлика от високосните дни високосните секунди настъпват едновременно в целия свят. Например една високосна секунда на 30 юни се отбелязва в България на 1 юли в 2:59:60 часа.
В миналото високосни секунди са се прибавяли на всеки 18 месеца. В днешно време измерването на околоосното въртене на Земята и обявяването на високосни секунди е задължение на международна служба за изчисление на въртенето на Земята—International Earth Rotation and Reference Systems Service (IERS). Тъй като забавянето на Земята е неравномерно, в момента не е възможно да се предвиди за дълъг период от време кога ще се наложи вмъкването на високосна секунда. Затова IERS издава бюлетини на всеки 6 месеца. От януари 1970 г. до януари 2009 г. IERS дава указания за 24 високосни секунди. За последно е била добавена такава на 31 декември 2008 г., а преди това на същата дата през 2005-а.
Със или без прецизни измервания, високосната година и сега продължава да се добавя горе-долу на 18 месеца с две изключения. Цели 7 г. не е имало нито една добавена секунда в периода януари 1999 г. - 31 декември 2005 г. За сметка на това за 8 г. са добавени 9 сек през 1972–1979 г.
Земята се върти най-бавно през януари и февруари.
Според руския учен Н. С. Сидоренко това е така, защото по това време ветровете от северната хемисфера, които духат от запад на изток, са най-силни.
По това време и дните нарастват - с няколко хилядни от секундата. Феноменът Ел ниньо също удължава деня.
Според някои учени голямото земетресение в Суматра през 2004 г. е забързало въртенето на Земята и е съкратило деня с 2,68-а милионна от секундата.
