Огромно куче с великолепна физика! И дух на войн. Така кинолозите описват представителите на породата “Кане корсо”.
За обикновения ценител на четириногите обаче кучетата “Кане корсо” по-скоро наподобяват пантера заради гъвкавите им движения, които от обикновен тръс преминават подобно като при пантерата в стремглав галоп. За кане корсо не е никакъв проблем с отскок от място да преодолее 3-метрова стена, да се покатери по ствола на дърво или да се промъкне незабелязано през пролука.
Породата има релефна мускулатура, високо е от 62 до 70 см и тежи от 45 до 60 кг. Окраската може да бъде графитено-или мастиленочерна, оловносива, рижава, пясъчна, тъмнобежова, еленовочервена, с тигрови или бели петна.
Кане корсо е една от най-скъпите породи в света. И до днес тя е любима на сицилианската мафия заради желязното здраве, страховитото изражение и юначната сила. Кучетата са развъдени по естествен път и затова не страдат от генетични заболявания, обясняват ветеринари.
През вековете обаче представителите на породата са използвани най-вече за охрана на човека, казват дресьори.
Придворни гравьори и художници от миналото редовно рисували сцени от живота на римските владетели, а редом до тях задължително изобразявали свирепото им приближено куче от породата “Кане корсо”.
Въпреки страховитата визия на кучето то е удивително нежно и ласкаво със семейството.
Кане корсо обожава децата и им позволява всякакви своеволия. Пръв приятел е в лудориите и пакостите на малчуганите. Винаги демонстрира подчинение дори и към прощъпалничета, обясняват дресьори. Кучетата от породата се държат като котета в игрите с децата, бързо се привързват и не посягат да хапят дори когато децата им теглят ушите или ги щипят, разказват стопани.
Късата му козина пък не изисква специални грижи, хвалят го ветеринари.
И допълват, че породата е лесна за отглеждане както в двора на къща, така и в апартамент.
Кане корсо лесно се сприятелява с други породи кучета, но се радва и на домашен приятел като котка, папагалче, морско свинче, зайче и други.
Благородният му характер си проличава в игрите и с най-беззащитните животни, защото кане корсо винаги ще даде привиден превес на приятеля си в игрите и великодушно ще се опита да избегне конфликт.
Днес породата е широко разпространена освен в Италия, в САЩ, Канада, Австрия, където се използва за жива охрана на офиси, складове, елитни барове, ресторанти,
бижутерийни магазини и частни имения.
Здравата физика на породата обаче изисква дълги разходки на открито, настояват дресьори.
Те съветват обаче малкото кане корсо още от тримесечна възраст да започне обучение и дресировка. На тази възраст палето е добре да започне да усвоява основните команди като седни, стани, ела, стой и мирно. Породата лесно се поддава на дресировка и стриктно изпълнява командите, разказват специалисти.
Кучетата обичат и да тичат свободно, както и да плуват в открити водоеми на воля.
ПРОИЗХОД
Името на породата идва от латинската дума cohors. В превод означава защитник или защитава двора. В миналото представителите на породата били пазители на семейството, дома и добитъка. Първите сведения за породата се пазят още от времето на Ренесанса. Тогава породата се използвала за охрана на замъци и като участници във военни походи. Войниците надявали на гърба и на гърдите на кучетата железни доспехи, които ги предпазвали от копията на враговете.
От периода на Римската империя обаче се пазят и до днес мозайки, в които се срещат изображения на кане корсо по време на ловни сцени. Те влизали в битки с вълци и мечки. Ловците пък ги ползвали за нощен лов без факли заради способността на породата да вижда добре в тъмнината.
През 1551 г. писателят Конрад Гесер описал породата “Кане корсо” така: "Достатъчно силно и мощно куче, което може да се бори с диви зверове и да управлява стадо волове."
През 1628 г. кардинал Сципион Боргезе написал в дневника си следното: "Корсо - това са свирепи, яростни бойци."
Често боледуват от краста и стави
“Кане корсо” е сравнително нова за България порода, но не и за света на кинологията.
Представителите й страдат от дисплазия на тазобедрените стави, ето защо животни с такава диагноза се изключват от разплод, разказва д-р Мила Бобадова от клиника "Добро хрумване". Заболяването е изключително тежко. Последните години се ползват някои техники за ранна диагностика (до 4-и месец) с цел намиране на начин за ранно коригиране на геометрията на таза.
Демодекозната краста също е чест проблем при тази порода. Трябва да се знае, че тези малки кърлежи могат да се намерят и на тялото на здраво животно, т.е. това не е 100% основание за диагноза. До клинично проявление обикновено се стига след срив в имунната система, ето защо освен на паразита е редно да се обърне внимание и на имунния статус на животното.
“Кане корсо” имат и проблем с клепачите. Често ръбчето на клепача се извръща към очната ябълка, което води след себе си редица проблеми, включително травми, гнойни конюнктивити и дори загуба на зрение. Извъртането може да е и в обратната посока, което води до чести възпаления.
Нерядко кане корсо получават и възпаление на жлезата на третия клепач, заболяване, известно като Cherry eye. Проблемът се решава оперативно.
Поради структурата на кучетата от тази порода те са сериозно застрашени от т.нар; превъртане на стомаха. Ето защо хранете кучето след разходка, не преди или просто не му позволявайте да играе 2-3 часа след хранене, на високо поставени панички и не в големи количества, често.
В случай че вашето куче превърти стомаха, потърсете спешно лекарска помощ.
