Оранжево мече с лилав език и виолетови устни. Това е най-честото описание за представителите на породата чау-чау.
Някои кинолози твърдят, че тези животни са най-близките родственици на измрял вид полярни вълци заради лилавия цвят на езика и изключителния им ловджийски нюх. Други пък настояват, че чау-чау е най-древният представител на шпицовете заради неголемите уши и завитата към гърба пухкава опашка.
И до днес в публичното пространство битува и трета теория за връзка на породата с мастифите заради масивната глава, плоския череп и леко сплесканата им муцуна. Тази идея обаче не е нито доказана, нито опровергана.
Първите сведения за чау-чау се пазят върху китайски фаянс, изработен 150 години преди новата ера.
Със сигурност породата идва от древен Китай и е пренесена в Европа за първи път от Марко Поло.
Венецианският търговец, пътешественик и откривател, който заедно с баща си Николо и чичо си Матео пропътува Пътя на коприната до Китай в края на XIII век, качва на кораба си няколко кучета от породата и ги внася в Италия.
Първоначално животните били отглеждани в клетки в зоопарка заради внушителния им вид и приликата с мечка. Пак по това време италианците установили, че месото на екзотичните животни е изтънчен кулинарен деликатес. Кожата пък била податлива на обработка и служела за застилане на подове както и за изработка на връхни дрехи за студените месеци.
Чак през 1894 г. породата е записана под името "Чау-чау" в книгата на британския Кенел клуб. Година по-късно е регистриран първият в света Чау-чау клуб.
По-късно заради интереса към кучетата търговци ги разпространяват във Франция, Германия, Белгия, Холандия. Чау-чау стърпва в САЩ и Канада за първи път едва в началото на XX век.
По характер чау-чау е сдържано, недоверчиво към непознати и всеотдайно към стопанина си. В древността породата е била използвана като пазач, пастир на стада, за впряг и като компаньон на тибетските лами, които са ползвали кучетата за медитацията си. Според древни ръкописи ламите са вярвали, че чау-чау са свещени кучета,
и са ползвали топлината и енергията им при левитация (издигане над земята).
Характерният за породата ръст според стандартите е от 46 до 56 см. Теглото варира в границите от 23 до 40 кг. Окраската е предимно оранжева, но може да бъде и черна, тъмнокафява с канелен оттенък, бяла, както и сива, обясняват кинолози.
Дресьорите пък разказват, че чау-чау по темперамент прилича повече на котките, отколкото на себеподобните кучета. Защото държи на реда, изисква гальовен тон и се пази чисто като котарак, допълват зоодресьори.
Домашният ви любимец от породата "Чау-чау" никога няма да нагази в локва или пък да изгризе диван в ранна бебешка възраст.
Уравновесеното му поведение го прави добър компаньон, който няма да ви досажда с лай и скимтене, освен ако няма основателен повод за това. Добре е обаче в дома на кучето да няма друг домашен любимец, защото чау-чау е ревниво по отношение на внимание.
Гъстата му козина изисква почти всекидневни грижи. Разресване с гребен или четка за дългокосмести любимци, които се продават в специализираните магазини, е удобство за сваляне на изобилието от подкосъм. Кучето се нуждае и от дълги спокойни разходки сред природата, за да изразходи енергията си.
Тормозят го ставни и кожни болежки
Кучетата чау-чау страдат от няколко вида заболявания. Въпреки че породата е стара и за нея не са характерни генетичните болести, домашният любимец чау-чау може да развие ставни или пък кожни заболявания, обяснява д-р Мила Бобадова от столичната зооклиника "Добро хрумване". Тя съветва, за да се избегнат подобни неразположения, четириногите да получават блюда, богати на калций. Вареното месо е най предпочитаното ястие за всички представители на породата. Въпреки че повечето чау-чау с охота похапват и зеленчуци.
Едно от най-честите оплаквания на представителите на породата е т.нар. тазобедрена дисплазия. Това е често срещано дегенеративно ставно заболяване при по-едрите кучета. На обикновен език дисплазията е резултат от неправилното формиране на тазобедрената става при растящото кученце. Тя бива два вида - двустранна или не.
Развива се вследствие на твърде слабите мускули, връзки и ставна капсула, които я заобикалят. Повечето кучета с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради неизяснени още фактори, меките тъкани около ставата се формират неправилно по време на растежа и се появява тазобедрената дисплазия.
ЛЕГЕНДАТА
Когато се роди куче от породата чау-чау, езикът му през първите месеци е розов. Приблизително към средата на третия обаче той придобива наситен тъмнолилав цвят. В Китай и до днес разказват древна легенда за нетипичната багра на езика на чау-чау.
Според нея, когато Господ оцветявал небето, се спрял на синия цвят. Няколко капки от тях обаче паднали на земята. Неговото свещено и предано до смът куче ги облизало и оттогава то има тъмен език. Баграта боядисала и венците, както и устните на четириногото.
