Дом на сладоледа, в който той ще бъде показан от раждането си досега, ще бъде открит на 27 септември в Анзола Емилия, до Болоня.
Въпреки че дотогава има повече от два месеца, записванията за церемонията вече стартираха.
Самото откриване на музея ще продължи три дни - през тях записалите се ще могат на воля и безплатно да опитват правените на място ледени сладости по време на дегустациите.
Автор и баща на музея е фондацията "Карпиджани", зад която стои едноименната фирма от Болоня. Тя произвежда над 55 на сто от всички машини за сладолед в света.
В Болоня се намира и първата и единствена Академия на сладоледа, където само през миналата година са изкарали курсове над 12 000 души от цял свят. Сред тях са както желаещи да се научат да правят сладолед при домашни условия, така и такива, които искат да започнат бизнес със сладолед.
Музеят на сладоледа ще носи името "Карпиджани".
Той ще бъде приютен в супермодерна структура от над 1000 кв.м, в която ще има не само зали за история на сладоледа, но и градини.
Музеят ще покаже еволюцията на сладоледа през вековете, историята на технологиите за направата му и различните начини на консумирането му в света.
В музея ще бъде изложена богата колекция от предмети и машини, свързани с историята на сладоледа. Входът ще бъде безплатен.
Посетителите ще имат възможност да разгледат раждането на сладоледа през XII в. пр.Хр. в снежни кладенци, превръщането му в благороден занаят през XVI век, световното му разпространение през XIX-XX в. и превръщането на италианските сладоледажии в световни лидери.
Музеят ще изложи и изключителни рецепти за направата на сладолед, като например тази с трюфел, чийто автор е Франческо Леонарди през 1808 г., или пък за сладолед от хляб, правен през XVIII в.
Антични машини за производство на сладолед, в които лед и сол са били използвани в различни пропорции за охлаждането му, също ще може да се видят.
Кой е измислил сладоледа?
Въпросът кой точно е измислил сладоледа има един отговор - никой.
Според историците мнозина в миналото са измислили и направили т.нар. сорбето (подсладена ледена вода) и сладолед с цел разхлада, така че не може да се посочи конкретно име.
Смята се, че първият вид ледена сладост, предшественик на днешния сладолед, е подсладен с мед сняг, към който са били прибавяни плодови сокове за аромат. Този десерт е бил сервиран в дървени или теракотени съдове.
Експерти поддържат тезата, че още преди 3000 г. китайската цивилизация е познавала производството на лед, който е бил използван за консервиране на хранителни продукти.
Предполага се, че и напитките са били заледявани, за да разхлаждат в жегите.
Много от измислените в Китай неща и методи се пренасят в Индия, а оттам и в Персия.
Достъп до тях получават и персите, и арабите, които достигат до средиземноморските брегове.
Историците разказват и за Александър Велики, който карал да се копаят по пътя на войската му огромни ями, в които били консервирани лед и сняг. Те били раздавани на войниците за разхлада.
Древните римляни предлагали т.нар. хидромед, или подсладена с мед ледена или снежна вода.
Крачка напред се прави в края на IX в., когато арабите окупират Сицилия и Андалусия.
Именно арабите са тези, които внасят културата на използването на захарната тръстика. Чрез нея става възможно и измислянето на леденоподобния продукт. Арабите са и тези, които измислят т.нар. сорбето (от шарбат), което се прави от плодов сок, листа от цветя и захар, затопляна на огън, благодарение на което сместа се сгъстявала до сироп.
След това той се охлаждал, тъй като по този начин захарта съхранявала качествата на растителните елементи.
С други думи, арабският шербет се консумирал и топъл, и студен.
В Сицилия съществували идеалните условия за реализирането на решителна крачка напред.
Именно там било измислено т.нар. сорбето гранито - в действителност за направата му се използвал сняг (в изобилие по Етна и по планинските върхове на острова), морска сол от крайбрежието (необходима за получаването на отрицателни температури), захар от тръстики, отглеждани на място, и зелени лимони, внесени на острова от самите араби.
Така било направено и първото гранито от лимони.
От него тръгва началото и на нещо, което е по-близо до сладоледа в съвременния му вариант.
Друг важен етап в развитието на сладоледа настъпва през епохата на Ренесанса, когато във Флоренция на Медичите започва използването на първите ледници, или уреди за съхраняване на лед и сняг.
Те трябвало да охлаждат напитките и храните. Катерина де Медичи, която се омъжва за Анри II, бъдещия крал на Франция, заминава за Марсилия, където за пръв път се сервира студената сладост "лед от подсладена и ароматизирана вода".
Сорбетото напуска Италия и се разпостранява във Франция, а оттам и в Централна и Западна Европа и Англия. В Америка то достига най-вече благодарение на италианските емигранти.
Особено значение за разпространението на сорбетото има сицилианецът от Палермо Франческо Прокопио дей Колтели. През 1686 г. той открива в Париж "Кафе Прокопио". В него се сервират заледено кафе, сорбето от плодове, сметана, портокалови цветове и канела.
Сред клиентите му са все видни интелектуалци, философи, писатели и композитори - от Русо, Волтер и Балзак до Виктор Юго и Жорж Санд. Кафенето съществува и до днес.
