Само Симеон Дянков може да спре с квоти тоталния износ по канала
през Александруполис.
Иди, батко, в Истанбул, да снимаш калкан! С тази реплика собственик на сергия на Рибния пазар във Варна забива пирона. Публична тайна е, че откакто през 2007-а година д-р Марина Панайотова от Института по океанология обяви, че тази риба се е увеличила двойно, започна нейният масов износ. Сега обаче калканът е почти напълно изтрален от българското море.
"Имаме една снимка от тази пролет, но тя не е представителна. След изследвания и през есента ще може да кажем какво е действителното положение. За последните години обаче със сигурност калканът е намалял 3-4 пъти. Но тази риба извършва миграция при стоплянето на водата и влиза надълбоко, далече от брега. Тя следва и цацата, която е основна храна и също е студенолюбива. Калканът прави и компенсаторна миграция, като се движи на пасажи на север към Румъния, тъй като оттам идват теченията. Така че всяко изследване всъщност е моментна снимка за нашите води", коментира научният сътрудник от същия институт Виолин Райков. Той е и българският представител в черноморската комисия, който заседава периодично по въпросите за улова.
Когато д-р Панайотова обяви запаси от 1700 тона калкан, рибата се продаваше от 12 до 15 лева за килограм. Сега цената е 25-27 лева за килограм, като само на една от борсите на едро е 23 лева. Вчера продадохме последната риба, заявиха обаче в петък оттам. През 2007-а година квотите, които даде ЕС за улов на Румъния и България, бяха по 20 тона на година, за тази година те са вече по 43 тона и със сигурност ще бъдат изпълнени, защото износът продължава под пълна пара.
През 1955 година са били засечени 800 тона калкан, а през 1992 година количеството е било едва 100 тона. Промишленият улов в Черно море по време на соца е тотален и срива запасите от калкан. В последните десетилетия тръгват и големите кораби с дънно тралене за рапани. Заради пълното изчезване на калкана бе наложена тотална забрана за улов 4 години преди 2007-а. Но дори в този период бракониерството особено на маломерни калкани никога не е спирало.
"Миналата година се наложи да внесем калкан от Румъния. По принцип 4-те кораба на нашата фирма ловят рапани, които консервираме за износ. Не правим износ на калкан за Турция, но е сигурно, че цената му там е двойно по-голяма от нашата", коментира Полина Харасимова, шеф на голяма фирма от бранша.
"Мога само да кажа, че докато при предишното ръководство на ИАРА (Изпълнителна агенция по риболов и аквакултури) са хванати едва 131 кг незаконен калкан, от година насам сме заловили 2 тона неразрешен улов. Виждате, че контролът доста е нараснал. Всички мрежи на нашите рибари са маркирани, уловът се регистрира при разтоварването му на брега. Има и случаи, в които бракониери хвърлят в чували незаконния калкан в морето и отиват да си го приберат с лодки. Но и тях ги залавяме, както стана тази пролет в морето между Обзор и Бяла", заяви директорът на ИАРА за Североизточна България Георги Михайлов. Той обаче не може да коментира износа за Турция, тъй като се извършва от фирми, които изкупуват калкана от риболовците. Публична тайна обаче е, че калканът ни заминава с камиони до пристанището на граничния гръцки град Александруполис, откъдето с гемии минава в Турция.
Според шефа на варненската ИАРА претоварването на калкан от наши гемии на турски навътре в морето е станало фолклор след въвеждането на шенгенската система за наблюдение на нашия бряг.
Проблем обаче продължава да има с комшиите, които понякога хвърлят мрежите си в наши води и ги оставят с дни. Те не са маркирани и на практика българските контролни органи няма как да ги проследят. Гемиите на комшиите издебват момента и идват, за да оберат улова от тях.
Не е ясно след края на есенните изследвания, дали Европейската комисия няма отново да забрани тотално улова на калкан за следващата година. Ако обаче той продължи, само финансовият министър Симеон Дянков може да осигури някой и друг калкан за българина. Ще трябва да го обяви за особен вид акцизна стока и да наложи ограничения за износа му, категорични са специалистите.
Най-лесно се лови на въдица
Спортният риболов на калкан е един от най-лесните, макар че се смята за дело само на посветени. По-скоро това е занимание за хора с късмет, които поне веднъж са имали тройка от тотото.
Здраво влакно, яка пръчка и подходяща макара за дъно са първото условие. Такъмът се състои от тежко олово, което може да е и плоско, за да не се носи от вълните. На 30-40 сантиметра над оловото се връзва първата кука, като влакното може да е дори 0,50 мм, а на още толкова разстояние се слага втората кука. Те трябва да са с размери от една нула нагоре. На куките се нанизват осолен гюмюш, сафрид или трицона, като е хубаво рибата да се прекара надлъжно по цялото тяло на стръвта. Калканът обаче атакува най-често парчета от пресен зарган, илария или цели малки пресни риби от същите видове. При кълване калканът удря мощно и разтриса цялата пръчка, която спокойно може да бъде завлечена във водата. Понякога повтаря и потретва удара, но после затихва. Рибата не трябва да се засича, а да бъде оставена спокойно да налапа стръвта поне 5 минути.
Когато калканът се е хванал, той просто отпуска влакното и то прави "корем". Едва сега може да бъде изваден. Задължителен е кеп или харпун, тъй като често се лови от буни и има опасност хванатата риба да се завре под тетраподите и да скъса влакното.
Опитните преследвачи на калкан знаят точните места, където той се навърта през есента и от пролетта до юни. Цялата плажна ивица от Дуранкулак до Крапец, бреговете на Шабла, Тюленово, Калиакра, Каварна и Балчик са пълни с калкан, стига да бъде намерено чисто песъчливо дъно. Калкан се върти пред плажовете на Златни пясъци и буните във Варна. Има го и по южните плажове Ветеран и Черноморец. Тази риба дебне и там, където река Камчия се влива в морето, и дори атакува речни риби като червеноперки и каракуди. Особено любимо място на калкана е Шкорпиловци и морето до Карадере и Иракли.
Калканът може да бъде ловен успешно и в пристанищата, тъй като се върти покрай лодките, които изхвърлят умряла трицона. Той удря в пристанищата на Бяла и Несебър дори да намери скарида или морски червей. В Ахтопол рибарите казват, че на юг калкан нямало, но това не е така. Има го и на юг от Созопол и най-вече на буната на резиденция "Перла".
Най-важното правило за калкана е, че той идва към брега само при вълнение на морето над 2 бала. Подходящо е и мъртвото вълнение. Бурното време или следващият ден след щорма са най-подходящи за спортен риболов на калкан.
Ще дочакаме ли кръвожадни акули у нас
Междуправителствената експертна група по промяна на климата (GIEC) публикува доклад, в който се твърди, че глобалното затопляне кара рибите да се местят на север. Тропическата синя акула вече е минала 50-ия паралел, който се простира точно по най-северните брегове на Черно море.
Ивичестият барбун, който се срещаше рядко на север от Ламанша, от началото на този век вече е обект на стопански риболов в Северно море. При европейския лаврак е същото. Подобни сензационни резултати има и при други рибни видове като аншоа, сардина, червен тон, гърборог, морска котка, акула лисица и синя акула, за които по-рано се знаеше, че обитават по-малки географски ширини.
Процесът вече се среща и в южните морета. Видове, които обикновено живеят край бреговете на Африка, мигрират на север. Тропически видове треска, морски налим и змиорка са регистрирани чак до Галисия. В същото време тропически риби пристигат вече и в Средиземно море през Суецкия канал или през Гибралтарския пролив. Сред тях са тъмноперата сива акула и сенегалският морски език.Тези промени откриват нови възможности за риболов. Но тяхното въздействие върху сегашните морски екосистеми и върху видовете, които ги обитават в момента, все още не са изучени, се казва в доклада.
Нещо подобно се наблюдава и в момента по нашето море. През последните години в него влиза сардина от Средиземно море, увеличава се и миграцията на барбуна. Дори миналото лято варненска фирма направи износ от охладен барбун за Гърция, тъй като там тя се оказа кът. Последните дни нови пасажи от сафрид се появиха около Несебър, което също може да е знак за допълнителна миграция след тази от май. Според учените обаче става въпрос по-скоро за урожайността на този вид риба и за по-голямо поколение на майчиното стадо от пролетта.
Биолозите отхвърлят и като абсурдно очакването на кръвожадни акули по нашите брегове. "При соленост на Черно море от 16 промила, а на океана от 36 промила тези акули няма как да оживеят тук", обобщава научният сътрудник Виолин Райков.
Кефал от океана по 6 лева е най-новата мода
Юли е времето на пълното безрибие, което професионалните рибари наричат на турски мараджилък. Търговците обаче се движат близко до рибния календар и светкавично запълват празнините с вносни риби, които са внесени близко до времето, когато има от по-вкусните им черноморски аналози.
За първи път това лято при изобилието на родни кефалови риби на сергия се появиха океански кефали на доста високата цена от 6 лева за килограм. Българската и по-вкусна илария пък е 4 лева за килограм.
Бягството на трицоната на дълбокото е довело до скок в цената й от 1,50 на 3 лева за килограм. Прясната кая също държи маститата цена от 6 лева, а лихнусът е стигнал 7 лева. Филето от черноморска акула е скочило до 12 лева за килограм.
Тъй като пасажите от сафрид отпрашиха на север заради стоплянето на водата, веднага бе внесен егейски, който се предлага на цена от 6 лева за килограм. Океанският паламуд от 10 лева за килограм пък отдавна е запълнил липсата на черноморския. Турция, която прави свръхулов на тази риба, въпреки плача на ЕС от няколко години маркира черноморските пасажи от паламуд, за да разбере защо са изчезнали. Резултати обаче още не са съобщени.
Калкан на пазарите няма. Вместо него са изложени парчета от плоската черноморска риба морска котка, която е вид скат, на дебелата цена от 8 лева за килограм.
