Животът на Мария Статулова се дели между сцената и жабите. За сцената е ясно, но какво правят жабите при нея?
Гостите в дома й могат да предложат отговор. И то не един, защото зависи от наблюдателността, с която могат да открият десетките жаби, завладели жилището на актрисата. Абе, какви „десетки", най-малко 120 били, ме уверява Мария. Хайде, за двете гигантски кахлени няма да спорим. Виждат се и от самолет. Обаче за онези, които са игленици, закачалки, изтривалки за баня, ключодържатели, подложки за сервиране, химикалки, четки за зъби и прочее, трябва да се взираш като в играта със скрити предмети. Да не говорим за бижутата със сребърни жаби.
Самата Мария се е усъвършенствала и може да забележи и най-малкото жабче, скатало се в магазин, ателие или каквато и да е витрина. Хоп, ето те и теб, извиквала радостно и оставяла продавачката истински щастлива, че се е отървала от грозното животинче, кой знае защо попаднало в магазина. Като видяла в Павликени огромна зелена жаба, помолила продавачката да я запази известно време."А, ами то никой няма да я купи!", уверила я жената.
Харесала това земноводно, защото можело да се преобразява в най-причудливи външности и предназначения. Все едно, че е кукла. Когато например си купила в Кипър две красиви принцеси с ефирни дрехи, си казала, че всъщност са жаби, целунати от принц.
Само две скокливи животинчета с царски корони на главите напомнят приказките, които сме слушали в детството си. Останалите са или смешни, или служат за някаква смешна цел. Като бялата жаба, зинала, сякаш ще погълне света. А се оказва, че тази лакома паст е пълна с дребни стотинки за сутрешните вестници. Тя е подарена от приятелка в Торонто, но сигурно не за касичка (разбира се, че в многотията от сувенири и украшения има и такава жаба). Обаче се е примирила с българската си функция.
От Торонто актрисата си донася още едно земноводно, и то какво! Огромна жаба чучело, предназначено да плаши гаргите по нивята. Едва го побрала в куфара си.
Тя пътува два пъти до Канада. През 2003 г. е с постановката "Последният страстен любовник" (освен нея, играят Ириней Константинов, Силвия Лулчева и Стефка Янорова) - щастливо съвпадение с 50-годишнината на Мария. Баща й, известният бургаски художник Иван Статулов, умира, когато навършва 50 години, и тя се зарича да си подари "бягство" от България. Където и да е. Така срещите с българските имигранти в различни градове минават под девиза "Честит рожден ден, Мария!". Навсякъде посрещат актьорите с огромни торти. Веселие и радости вървят заедно с тях. Нещо неизбежно за всяка компания на актрисата.
През 2006 г. Мария Статулова отново събира сърцата на българските имигранти в Торонто, Монреал и Отава, като играе моноспектакъла "Надежда сляпата" на Боян Папазов. Мощен текст! Той тежи от тонове мъка заради съдбата на сляпата жена, преминала през отровно пренебрежение, насилие, презрение, подигравки, самота. Но Статулова открива светли проблясъци в поведението на жената, неизтребим оптимизъм въпреки тоталната чернилка на живота.
Представленията й в църквите "Св. Димитър" в Торонто, току-що изградена от почетния консул на България в Канада Игнат Канев, и в "Св. Иван Рилски" в Монреал се гледат с неописуеми чувства. Мария носи икона на св. Николай Чудотворец, която купува в Бургас. Понеже ужасно я харесва, но няма пари и моли галеристката да я запази, жената я уверява, че ще я намери, като дойде пак, защото иконата избира онзи, която я взема.
На връщане от Канада актрисата носи сламената жаба, набучена на дълга пръчка.
Страстта да събираш жаби е точно обратната на мотивацията на класическия колекционер. При него монетите или марките имат обективна стойност, която не се влияе от погледа към тях. Докато жабите на Мария Статулова предизвикват у нея възторг и удивление и тя те запознава с тях, представяйки ги така, както ги вижда. Например едно нищо и никакво глинено жабче, донесено от режисьора Пламен Масларов от Аржентина, е наречено от Мария извънземно и най-ужасната грозотия сред себеподобните си.
"Разсмиват ме приятелите, които ми носят жаби от страните, в които пътуват, и ми ги дават с уверението, че са намерили най-отвратителната. Като че ли се извиняват. Това ме забавлява!"
Всъщност почти всички жаби на Мария Статулова се усмихват. И очите им са любопитни и учудени. Някои са плюшени и може да фитнесираш китката си, като ги мачкаш. Други са с вакуум и плачат да ги лепнеш върху плочките в банята. Една, родена в Германия, е като сърце и Мария си я слагала върху възглавницата си. Друга е направена от дърво и актрисата я нарича екологична. А, ето най-после една с ужасно тъжна физиономия. "Подарък ми е от децата - бърза да поясни Мария. - Виж, главата й се отваря и вътре можеш да скриеш нещо." Ясно защо е печална!
Понеже сме в дома, където живяха Йордан Радичков и съпругата му Сузи, няма как да не се сетим за именития писател. Мария му е снаха, омъжена за сина му Митко (подарък от него са жабите, накачулени една върху друга).
Радичков написа прекрасните "Малки жабешки истории", в които тези животинчета мислят и действат като хората. А май са по-добри от тях. Според Мария дъщеря й Сузи, като била малка, разказала на дядо си някаква измислена случка с жаба. А той се хванал за нея и продължил да съчинява историите.
Впрочем и сега Мария си измисля разни небивалици, свързани с някоя жаба. Когато лежала в болница преди година, нейна приятелка й донесла жаба с черен лачен шлифер. "Явно се е сетила, защото тогава валеше дъжд!"
Още една причина актрисата да харесва колекцията си е любимият й цвят - зелен. Извън факта, че е родена в Бургас и морето е второто й аз, тя е навлязла в света на цветовете благодарение на баща си. "Беше традиция да излезем двамата с него да пазаруваме и най-напред отивахме в Морската градина. Показваше ми всички нюанси на морето - как се сменя всеки миг синьото със зеленото, с черното, със сребристосивото. Казваше - някои говорят, че морето е едно и също. Нали виждаш, че не е вярно!"
Така е купувал плат за дъщеря си и жена си - "Дайте ми пет метра от този цвят!" Да каже "плат", било премного елементарно. Неговият светъл характер, неизтребимата миризма на терпентин и играта на цветове понякога натъжават Мария - "Защо и на мен Бог не даде ръчица да рисувам!"
Бог обаче й дава друг талант.