Oтишъл съм аз, стои цялото правителство, чакаме въпроси, а тях ги няма - ядат кюфтаци! Това се казва нахално поведение.
Така премиерът Бойко Борисов коментира преди седмица поведението на опозицията в деня, когато в пленарната зала бе внесен бюджетът за 2010 г.
Репликата на Борисов вдъхнови двама златоградски готвачи да измислят рецепта за кюфтаците. Данчо Крушков и Йонко Кичуков пуснаха продукта си на празника на Златоград 21 ноември. И пожънаха успех. Двамата признават, че именно проваленият дебат по финансите на страната за 2010 г. и коментарът на премиера станали причина да залегнат над скарата.
“Прав е Борисов. Безотговорно е поведението на опозицията. Не може да се обсъжда бюджетът и те да са в бюфета”, казват готвачите.
“Кюфтакът ни е един вид дуплика на репликата му”.
В южния град премиерът и партията му са на почит - кметът Мирослав Янчев е от ГЕРБ, а на последните европейски и парламентарни избори генералската партия беше първа.
“Едва смогвахме да месим и печем на скарите. Явно политиката може да помогне да се продават кюфтета”, шегува се Кичуков, с 30-годишен стаж като готвач.
“Кюфтак” ни звучеше като нещо по-голямо и по-различно от обикновеното кюфте, затова решихме то да се предлага в размери от 160 и 210 г. Обикновеното и традиционно кюфте е 80 г”, пояснява Данчо Крушков, който върти черпака от 1994 г.
Двамата са готвачи на известната със старинните си къщи и заведения златоградска чаршия. Собственикът Александър Митушев пък уважил идеята им и поръчал на хасковския художник Борислав Данев да изработи специални шаржови менюта за празника, където е изписано названието, произнесено от Борисов - “кюфтаци”.
“Интересът беше голям. Идеята ни бе в рамките на градския празник да представим продукти на скара под надслов “На балканска скара в Златоград”. Да напълним стария град с аромата и колорита на българската, сръбската и гръцката кухня и техния музикален и танцов фолклор. Имаше гръцки - сувлаки, псари, калмерия, котопола ста каврона (пиле на жар), и сръбски - плескавица, наденички, ущипци и кебапчета. Кюфтакът би по интерес традиционните - и български, и съседски - изделия”, коментира Митушев.
Сега продуктът на Данчо и Йонко се предлага в заведенията по цялата чаршия. В него каймата е в различна пропорция от традиционната, където обикновено се смесват само части от свинско и телешко месо в съотношение 60:40. Местните майстори приготвят каймата с 50% свинско, 30 - телешко и 20 - овнешко или агнешко.
“В кюфтаците, преди да се сложат на скарата, се добавят още ситно нарязани бекон, маслини, гъбки, кашкавал и люта чушка, ама люта като опозицията в парламента”, обяснява Данчо Крушков. Двамата отбелязват, че броят на продуктите в кюфтаците е равен на парламентарните сили в сегашното Народно събрание.
Те правили опити и с други продукти, но се спрели на 6-те компонента. Освен това държали продуктът им коренно да се отличава от наложилите се в менютата на родните ресторанти нервозно и татарско кюфте.
“Стига шефът да ни пусне, ще идем и в парламентарния бюфет да ги направим. Ще научим колегите там как се приготвя. Нека го предлагат като асортимент. Сигурни сме , че ще им хареса”, шегуват се двамата готвачи.
Те се надяват кюфтаците им да станат известни поне колкото кафето в старата кафеджийница в града, което е неизменна спирка за туристите. В него колежката им Ваня Пенчева вари кафето на пясък, после го върти пред посетителите на поднос, без да се разлива.
Златоградчани за всяка гозба си имат тайни. Така например в кафето на пясък се слага мъничко ръж, а и баклавата им е различна. Сармите са миниатюрни, а бялото сладко не натежава от захарност.
Етнографският квартал на Златоград е първият частен комплекс с близо 100 реставрирани паметника на културата - къщи и десетки работилници, възстановени както през Възраждането. Къщите са уникални в съчетанието на архитектурни елементи от Западните Родопи и Ксантийско. Той функционира от 8 г. Собственик е местният инженер Александър Митушев.
В района на комплекса действат много работилници - терзийска, гайтанджийска, сарашка, ножарска, златарска, медникарска, резбарска, грънчарска и тъкачна, където майсторите не само допускат любопитните на работното си място, но и обясняват старите технологии.
Към старинния комплекс има запазени и водни съоръжения отпреди век - валявица, тепавица, воденица караджейка. Съоръженията са включени в обща воднодвигателна система във Вунцовата воденица. Туристите ахкат от огромните дървени чукове на тепавицата, а воденицата караджейка мели и днес. От нейното царевично брашно се правят всички специалитети на комплекса.
РЕЦЕПТАТА НА ДАНЧО И НА ЙОНКО: Към каймата се прибавя и бекон
Продукти:
500 г кайма: 250 г свинско, 150 г телешко и 100 г агнешко
бекон - 30-40 г
маслини - 6 броя
кашкавал - 50 г
гъби - 50 г
люта чушка
Каймата се размесва със съставките и към нея се прибавят на вкус малко дребно нарязан лук, кимион, сол, черен пипер.
От получената смес се оформят с навлажнени ръце във вода 4 или 5 броя кюфтаци. Разплескват се, като им се придава кръгла форма, и се пекат на скара.
