Д-р Мария Каназирска е пловдивчанка, която заедно със съпруга си проф. Петър Василев работят в Харвардския университет. Двамата медици емигрират в САЩ през 1983 г. с две малки деца. От 20 г. са в Светая светих на науката. Проф. Василев завежда лаборатория по електрофизиология в прочутото учебно заведение. Каназирска е член на преподавателския състав и подбира българите, които от 1991 г. са гости на молитвената закуска на американския президент. Половината време от годината тя прекарва в България и най-вече в Пловдив, където управлява реституирания си имот - пазарчето в кв. Кючюк Париж. В кабинета й зад бюрото са знамената на България и САЩ. Има и елха, която стои целогодишно. Амбицията на Каназирска е да организира и Балканска закуска.
- Какви врати ви отвори и какви контакти ви донесе работата в най-престижния университет, г-жо Каназирска?
- Харвард е средище на специалисти. Те са, образно казано, острието на ножа, с което се пробива напред. Човек е в непрекъснат контакт с големи умове. Те споделят помежду си какво работят в момента. Тези разговори, които са в много приятелска атмосфера, дават големия стимул на учените да правят своите открития от световно значение. Доста от кадрите на Харвардския университет са Нобелови лауреати.
- С какво се занимавате в Пловдив?
- Гледам как работи моят пазар в кв. Кючюк Париж. Мястото е наше, реституирано. Всичко бе една поляна. Малко по малко построих тези магазинчета и офисчета. Знаете ли кое е най-трудното в България? Сложихме един надуваем замък за децата от квартала. Няколко пъти го рязаха и късаха. Засадихме цветя. Идват бабите, късат ги с корените. Но това са подробности, не искам да мисля върху тях.
- Да продължим. Как стигнахте до най-влиятелните хора в САЩ? Известно е, че сте много близки с фамилия Буш.
- Организирахме с мъжа ми посещението на новоизбрания български президент Желю Желев в Харвард. Научихме, че Луканов е поканен в университета. Съпругът ми щеше да получи удар. Подготви плакат: "Два пъти комунизъм за един живот е много". Написахме писмо до президента на Харвард Дерек Бок. В 12 ч на обяд лично го връчих на секретарката му. Три часа по-късно тя се обади и каза, че Дерек Бок търси съпруга ми. Щях да припадна. Президентът на университета обясни, че посещението на Луканов е отказано. Тогава организирахме идването на Желев.
- Как стана?
- Мой братовчед от Монреал се обади по телефона и каза:"Жельо, това е сериозно!". Българският президент реагира. Този случай е отминал в историята, но е много важен. Желев направи невероятно посещение в Харвард, без да е подготвен. Между него и Дерек Бок се създаде някаква химия. Той бе първият държавен глава от бившия соцлагер, който посети този прочут университет. Вацлав Хавел дойде след него. Години наред на видно място в съкровищницата на Харвард стоеше копието от златния ритон на Панагюрското съкровище, което българският президент подари.
- Визитата на Желев ли отвори вашия път към американските държавници?
- Когато Желев си тръгна, Дерек Бок ни повика. Каза, че е доволен от посещението и че е полезно за университета. А то протече невероятно. Бяхме пръснали листовки из целия Харвард. Дворът на университета преливаше - студенти се бяха покатерили на паметника на Джон Харвард.
Бяха написали на плакат “ВеРмето е наше”, просто бяха объркали буквата. Скандираха, викаха "Бългерия, Бългерия". Даже един американски студент проби кордона и задъхано попита:"Мога ли да поднеса нещо на българския президент?" След това свали шапката си със знака на университета и каза: "Г-н президент, възхищавам се от вас и от България". Такива сме ние, американците.
- Как ви ангажираха да каните българи на молитвената закуска във Вашингтон?
- Наш приятел, преподавател в Харвард, беше свързан с президентската закуска. Това е Диин Труог, вече покойник. Той е човекът, който официално въвъде България в това невероятно събитие. Събирахме се веднъж седмично на домашни групи да изучаваме Библията. Труог знаеше, че ние организирахме посещението на Желев в Харвард. Дойде и каза: "Хайде да включим България в молитвената закуска". Заминахме за Вашингтон и така започна. Има едно събитие, забодено в календара на всеки американски президент, и няма мърдане! Тогава е закуската, въведена от Айзенхауер. Прави се всяка година в първия четвъртък от февруари.
- В колко закуски сте участвали и сте водили българи?
- Почнахме при Буш-баща през 1991 г., след това при Бил Клинтън, после при Буш-младши и сега при Барак Обама.
- Познавате ли се с тези президенти, имали ли сте контакт с тях?
- С всички лично не, но с техните екипи - да. Аз също съм работила 5-6 г. в самата организация на закуската.
- Как се подготвя тя?
- За закуската не се харчи нито цент от парите на данъкоплатците. Всичко е на доброволни начала. Целият труд по организацията е от хора, които вярват в тази идея. И дават труда си и времето си. А тези, които са съпричастни, но нямат възможност да отделят време, участват със средства.
- Колко души участват в самата церемония?
- Между 3 и 4 хиляди, те са подбрани от целия свят. А екипът, който я организира, е 25-30 човека. Аз и досега съм в него. Всеки, който е поканен, има собствена програма за срещи, закуски и обяди. Това е тридневно събитие. За всеки гост е определено на коя маса да седне, подбрана му е компания от хора с еднакви професии от други страни, за да може да общува. Така се осъществяват контакти, които да им бъдат полезни оттук нататък в живота и те да останат приятели.
- Колко могат да наброяват българските гости на това събитие?
- Всяка страна има квота. Нашата е от 5 места. Някой път не я изпълваме, други години сме малко повече. На последната закуска бяха Бойко Борисов и хора от неговия екип. С него беше Красимир Момчев и българският свещеник от Одрин отец Александър със съпругата си Мария. Те бяха довели президента на стоковата борса Мустафа Иргитчи и един адвокат, съветник на валията. Гост през 2001 г. беше д-р Иван Чомаков, бившият кмет на Пловдив.
- Как тези достойни българи могат да попаднат във вашето полезрение, за да ги забележите?
- Чрез запознанство. Аз не съм познавала Бойко Борисов, нито съм отишла при него да му кажа:"Г-н Борисов, елате на закуската". Хора от неговия екип дойдоха и го препоръчаха.
- Ще каните ли министри от новия кабинет?
- Нека не ги откъсваме от служебните им задължения. Все пак се отсъства седмица, а те са безкрайно заети с делата на държавата.
- На кои все пак сте се спрели за предстоящата церемония?
-Това са началникът на кабинета на вътрешния министър Бойко Славчев и съпругата му Мая, която е лекар. Ще бъдат също семейство Марика и Николай Богомилови, които са бизнесмени, както и Силвия Стайкова. Нейният брат Стайко Стайков е бил студент в САЩ и в момента работи в организацията на закуската. Иначе е родом от Бургас. С петимата запълваме изцяло българската квота.
- Как станахте толкова близки с фамилия Буш?
- И то е случайно. Първият братовчед на Джордж Буш-младши Джейми Буш е наш приятел. Той е координаторът за закуската на целия щат Масачузетс. С моя съпруг не членуваме в партии, но клоним към републиканците. Почти всяка година Джейми Буш кани на чаша вино българите, които присъстват на церемонията във Вашингтон. Въпреки моите убеждения имам много големи симпатии към Хилари Клинтън. В кръга на моите приятели има и нейни приятели. Моя много добра позната ще работи в екипа й. Това е Грейс Нелсън, съпруга на сенатора Бил Нелсън. Тя е много голяма приятелка на България.
- Участието в молитвената закуска трамплин към възходяща кариера ли е?
- Знаете ли, закуската е събитие, което иска да прекрачи тези гаднички човешки ограничения, налагани от моментни изблици на злоба и омраза. Чудесно е всеки от нас да има свои възгледи. Но ние ще имаме успех като общество, когато опознаем другите хора по света. Именно на закуската при президента на САЩ се събират политически опоненти и хора от различни вероизповедания, за да се помолят за собствената си държава.
