Изминаха 130 години от обявяването на София за столица на Княжество България.
На пръстите на двете ръце могат да се преброят оцелелите сгради, свидетели на навлизането на руските войски в града. Повечето от тях са значително променени и реконструирани. След освобождението на София възникват две мнения за благоустройството й. Някои искат да се запази старият град с паянтовите му постройки, джамии, конак, кервансараи, ханове, кални улици. Други предлагат в съседство до него да се изгради на голо поле нов модерен град. Първото мнение побеждава и започва мъчителното преустройство на калната шопска паланка, наричана иронично Боклукополис.
Почти всички емблематични днес сгради са строени малко след Освобождението - Централната минерална баня, Халите, Лъвовият и Орловият мост, старата гара, Народното събрание, Софийският университет, старият хотел "България", храмът "Св. Александър Невски", паметникът "Цар Освободител", осигурителното дружество "Балкан" и т.н.
Силен тласък за събарянето на многобройните джамии дава княз Дондуков-Корсаков, а столицата се превръща в строителна площадка при кметуването на Димитър Петков-Свирчо след 1888 г. Първият градоустройствен план на София е одобрен от княз Александър Батенберг на 22 декември 1879 г. Ето някои от сградите, посрещнали избора на София за столица.
Дворецът
Някогашният конак на турския мютесариф е преустроен след Освобождението в княжески дворец. Въпреки подобренията и реконструкциите той и до днес е най-представителният свидетел на славното време, когато София става столица на България на 3 април (22 март по стар стил) 1879 г.
Сградата е построена през 1873 г. от Мазхар паша. Когато първият български княз Александър Батенберг се настанил в нея, наложило се да опънат над леглото му здраво платно заради ронещия се таван.
Единственото украшение на паянтовата сграда бил княжеският герб,окачен на средния балкон. Държавата купува къщата на генерал Паренсов и докато трае ремонтът на двореца - от 1880 до 1882 г., князът се премества в нея. Наричали я Малкия дворец, намирала се е на мястото на сегашното Министерство на вътрешните работи.
Реконструкцията на двореца била поверена на чужди архитекти, които променили до неузнаваемост фасадата му, от който запазили само южния балкон. Председателят на френската република подарил скъпи мрамори, гипсови украси и резби за интериора, копирани от Версайския дворец. Ремонтът струвал около 3 милиона златни лева и приключил през 1882 г., като князът посрещнал в него новата 1883 г. По-съществени добавки и поправки прави обаче княз Фердинанд Сакскобургготски в периода 1894-1895 г., за които ангажира прочутия архитект Грюнангер. Построено е ново крило на североизток, в което са апартаментите на княжеската фамилия. Кухнята на двореца и караулното помещение са разрушени през 50-те години на миналия век. Екатерина Каравелова казва ядно, че с щедро хвърлените за ремонта пари Фердинанд е могъл да се построи два нови двореца.
Сградата на ул. “Московска” 13
Тя е една от най-старите обществени сгради в София, построена преди Освобождението върху антични основи. От 1900 г. тя е училищна сграда на фонда "Василиади". При създаването си Историко-филологическият факултет при Свободния университет (предтеча на СУ) я е ползвал. През 70-те години на миналия век в западното крило на сградата е настанена Трета вечерна гимназия, а останалите две крила се ползват за администрация на строителното управление София окръг. В последните три десетилетия в нея се помещават Институтът по социология и Центърът по тракология "Проф. Александър Фол" към БАН. Фасадното й оформление е в неоренесансов дух. През 1976 г. сградата е обявена за паметник на културата.
Къщата с часовника на ул. “Московска" 15
Тя е до сградата на ул. "Московска" 13 и е построена на мястото на турска кавалерийска казарма през 1879 г. Първоначално е служила за руски военен клуб, но през 1882 г. в нея заседава Народното събрание. До отзоваването на руските офицери след Съединението на Княжество България с Източна Румелия в този клуб са се уреждали концерти и вечеринки, а софийският елит, воглаве с княз Александър Батенберг, посрещал новата година. След 1885 г. сградата става военен клуб на българските офицери до построяването през 1907 г. на новия, намиращ се на ъгъла на бул. "Цар Освободител" и ул. "Г. С. Раковски". След тази дата сградата е преустроена за военен музей. Сега е изискан ресторант.
Черквата “Света София”
Когато руските освободителни войски навлизат в София, генерал Гурко посещава старинната църква, построена през VI век. При избора на града за столица "Св. София" е в плачевно състояние. Първоначално турските завоеватели искали да срутят църквата, но щом се захващали с това, измирало видно тяхно семейство. През ХVI век тя е била ремонтирана, издигнали минаре на западната й страна и получила името Сияуш паша джамия. При голямото земетресение от 1858 г. се срутило минарето, затрупало двамата синове на джамийския мютевелия и служенето в нея било преустановено. След Освобождението църквата е оставена да се руши, била е склад за газ, наблюдателница на пожарната команда. Чак през 1910 г. се сещат да потегнат покрива й, а 16 години по-късно и основно да ремонтират.
Ротондата “Свети Георги”
По-стара от “Св. София" е ротондата "Свети Георги", чиято сграда също многократно е префасонирана. Построена е презIII-IV век от византийския император Константин Велики и е била част от бански комплекс. През VIII век вече е православен храм, а 8 века по-късно турците я преобръщат в Гюл джамия. Добавени били минаре, училище, погребан бил и висш мюсюлмански духовник. След Освобождението ротондата била санитарен склад, после седалище на гимнастическото дружество "Сокол"... Временно в нея приютяват тленните останки на княз Александър Батенберг, докато се довърши мавзолеят му. Първите проучвания в ротондата са направени от проф. Богдан Филов. В края на 80-те години на ХХ в. е завършена цялостната реставрация и консервация на църквата.
Народният археологически музей
През Руско-турската война изоставената Буюк (Голямата) джамия е била превърната в английска болница за ранени турски войници от леди Странгфорд. В края на 1879 г. Министерството на народното просвещение настанява в нея временно Народната библиотека, чието официално откриване е на 2 март 1880 г. В останалата част от сградата настаняват Държавната печатница. Документи за използването на джамията за сграда на Археологическия музей има от годината на неговото обособяване - 1892-а. В тях се споменава, че "джамията не е заградена, а влагата ще развали българските национални старини, с тесните си и за нищо непригодни, но скъпи галерии, с единствената си дървена стълба, с мрачните си стаи с железни решетки, тя е тясна за паметниците и публиката, която ще ги гледа". След съществени ремонти и подобрения музеят окончателно се настанява в джамията през 1900-1905 г. При бомбардировките над София през 1943 г. сградата сериозно пострадва. Едва през 1948 г. музеят отново е открит за посещения.
Църквата “Св. Седмочисленици"
След Освобождението бившата Имарет джамиси е превърната в централен затвор и я наричат Черната джамия. Тя била заобиколена с високи каменни зидове с главен вход откъм ул. "6 септември". В Черната джамия се е влизало най-напред в първия двор, част от днешната градинка. Там било караулното помещение. През втората врата се влизало във друг двор, в който били килиите за по-безобидните престъпници. Там имало също кафеджийница, бръснарница и затворническа лавка. По-опасните престъпници били затворени в самата джамия. Окованите във вериги бяха долу в партера. Близо до днешния вход на черквата имало малък зимник, който служел за карцер. През 1901 г. премиерът Петко Каревелов разпорежда джамията да бъде преобърната в християнски храм. Две години по-късно храмът е осветен и приема името "Св. Седмочисленици". До църквата е гробът на Каравелов и жена му Екатерина.
Градската градина
Тя е съществувала още преди Освобождението като добавка към турския конак. През 1878 г. губернаторът на София - Алабин, предлага тя да бъде преустроена и разширена по планове на общинския архитект - чеха Антонин Колар. Заграждат я с ниска дървена ограда. Сред екстрите са алпинеум и малък воден кът, павилион за музиканти и слънчев часовник. На 4 април 1878 г. й дават името "Александровска", в чест на руския император Александър II. Градината се превръща в място, където новоизлюпения софийски хайлайф демонстрира модните си дрехи, а госпожиците тайно се надяват някоя от тях да бъде предпочетена за фаворитка от младия и неженен първи български княз Александър Батенберг. Градината е любимото място за разходки на народния поет Иван Вазов, а кучето му Хектор редовно препикава храстите.
ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ
