След време, когато се пише за киното, годините сигурно ще се отбелязват като 53 г. пр. А. (преди "Аватар" ), 12 г. с. А. и т.н. От излизането на прекрасно заснетия филм на Джеймс Камерън всички ленти започнаха спешно да се преобръщат в 3D. Не е същото, като да ги заснемеш в този формат, но върши някаква работа.
Има начини да направим и обикновените си "плоски" снимки триизмерни.
Анаглифи са тези образи, съставени от две фотографии на едно и също нещо и прекарани през компютърна програма. Тя ги припокрива така, че, ако след това погледнем резултата с онези червено-сини очила, ще видим снимката в дълбочина.
В търсене на 3D ефект програмите AnaMaker и 3DJournal правят точно това. Как трябва да се заснемат двата кадъра, от които компютърът да направи анаглиф?
Избирате подходящ обект. Снимате го, след което повтаряте същия кадър, като измествате фотоапарата леко вдясно. Двете програми работят на един и същи принцип. Те могат да бъдат свалени безплатно от интернет. Поставяте първо лявата снимка, а после дясната в съответните прозорчета - те са надписани. След това натискате бутона Create 3D image и готово!
Първият ви образ може и да не е на висота. В програмите имате възможност да понагласите разминаването им вертикално и хоризонтално, така че да се получи приличен на вид горе-долу триизмерен образ. Разбира се, гледате го въоръжени с очила със синьо и червено прозорче.
Има тънкости при произвеждането на двойка снимки за триизмерно виждане.
Първо, снимайте на ръчен режим. Задайте си параметрите (скорост, бленда) и не ги сменяйте. Когато насочвате фотоапарата, заставате леко разкрачен, с успоредни стъпала, пръстите на краката сочат към обекта. Премествате тежестта си върху десния крак, без да вдигате левия. Снимате. Премествате тежестта върху левия крак. Пак щракате. При тези действия не променяте ъгъла на обектива. Стараете се фотоапаратът да остане в една равнина.
Съществува алтернативен начин да се гледат 3D снимки без очила.
Нарича се cross view format или съкратено X-view. Но трябва да станете малко кривогледи. При това съвсем буквално. Самият стил на гледане и правене на такова 3D фото е freeviewing.
Две снимки, заснети по гореописания начин, се поставят една до друга. Трудно е да се нацели разстоянието между двете, за да се получи стереоефектът. Но има програми, които правят това вместо вас. SteroPhoto Maker и AutoPano, инсталирано като plug-in към първата, ще ви помогне да съедините двете снимки, като коригирате пространството между тях, така че гледането да бъде комфортно за окото.
Проблемът с тези два начина, че е невъзможно да заснемем движещ се образ. Ако снимаме природна картина например, дори най-слабият повей на вятъра ще промени позицията на клонките и тревите и това ще опропасти усилията ни да създадем два идентични образа.
Да предположим, че имаме един кадър, от който искаме да направим 3D снимка.
Обикновено човешкият мозък има много ориентири, по които различава перспективата - големина на обектите, осветеност и др. Тази информация трябва да предадем на компютъра, за да може той да ни “фалшифицира” триизмерна фотография.
Една от програмите, които правят това, е 3DJournalDX. Трябва да посочим кои фигури от снимката са на преден план, кои са на среден и кои - на заден. Най-лесният начин е да се използват цветовете. Ярки цветове за нещата, които са най-близо до окото, по-тъмни, колкото по-назад се намират. С програмата маркирате образите на предния план и ги оцветявате в бяло, тези на средния план - в сиво, и най-задния план - в черно.
След това образът може да бъде конвертиран в 3D. Отново се гледа с очила.
РОЗА БУЗКОВА
