70-годишният Павел Кипров от симитлийското с. Черниче не е написал книга за Ванга. Не мисли и да пише.
Бил е сред най-доверените й хора, но смята, че всичко каквото е чул от нея, си остава между тях двамата.
Докато била жива, не е изнесъл и дума от разговорите между четирите стени на къщата й в Рупите. След смъртта й обаче решава малко по малко да разкрие онези моменти от живота й, които смята за особено важни за България.
Твърди, че не иска да става известен и не се притеснява, че ще го помислят за поредния шарлатанин, който спекулира с името на пророчицата. Категоричен е, че предава думите й едно към едно.
Най-любопитната история, която Кипров е чул от Ванга, е свързана с живота и смъртта на Левски
За първи път при нея през 1964 г. го води чичо му Владимир Филаретов, който вече е покойник.
“Ванга го почиташе като свой брат. След това постепенно се сближих и аз с нея. След 1975 г. вече я посещавах поне по два пъти в седмицата. Тя обичаше вечер да се разтоварва с разговори с обикновени хора, които не искат съвети или помощ и не й досаждат.
През 1987 г. ми довери една от големите си тайни - къде се намира гробът на Левски”, спомня си Кипров.
Тогава излязла от печат втората книга на Николай Хайтов за Апостола. В нея той защитава тезата, че Левски е погребан в църквата “Св. Петка”.
“Беше много категоричен в тезата си и аз директно я попитах дали тя не му е посочила мястото. Двамата се познаваха и той често е идвал при нея.
Тогава Ванга ми се сопна. Каза, че с Хайтов са говорили по този въпрос, но тя не му е съобщавала за мястото”, разказва Кипров. Пророчицата казала, че на него ще довери тайната и посочила митрополитската църква “Св. Николай Мирликийски” в София.
Казала му да използва тази информация, както намери за добре.
Дълго време Павел не се осмелявал да я разгласи, смятал, че е неетично да бъде говорител на Ванга.
“Когато чух името на църквата, не попитах нищо друго. Никога не съм разпитвал Ванга настоятелно. Тя говореше сама това, което прецени. След този разговор, години наред за Левски не сме споменавали”, допълва пенсионерът.
В последните 2 г. от живота си Ванга все по-често подхващала разговори по теми, вързани с миналото и бъдещето на България.
“Като че ли усещаше, че краят й наближава и се опитваше всичко, което знае да го предаде на близките си. Така една вечер през 1994 г. пак подхвана за живота на Левски”, казва Кипров. Тогава в дълъг монолог от нейна страна той научил, че Левски не бил предаден от поп Кръстьо. Залавянето му станало случайно.
“Тези приказки за предателство не са верни. Разпространявали са се заради неразбории и крамоли между поповете”, категорична била Ванга.
Тялото на Апостола пък било препогребано в двора на “Св. Николай” от дякон Софроний, който тогава обслужвал черквата.
Дяконът бил сред най-доверените хора на Левски и често го укривал в храма. В гроба бил поставен и някакъв белег, най-вероятно сребърен кръст.
Скоро след това Софроний умрял и не успял да повери на никого тайното погребение.
Кипров е сигурен в думите си и настоява тази версия да бъде проверена.
Правил е опити да говори с духовници и историци, но смята, че без помощта на държавата, няма как да се установи дали наистина тялото е в църквата. Мястото било под плоча около входа.
Знае, че при едно от посещенията си в София, Ванга е пожелала да я отведат в църквата и е била на мястото.
Има и обяснение защо точно на него пророчицата е доверила своята тайна. Предполага, че е свързано с тежък момент от живота й, когато той й е помогнал.
Разказва история, която досега не е излизала на яве.
“Една вечер отидохме с чичо при нея. От вратата тя се провикна: “Къде сте, бре? Идвайте бързо, че умирам!”
Оказа се, че тя от 3 дни не беше яла. Получила някакво отравяне от храна. Убедена бе, че е нарочно, опасяваше се, че някой иска да я отрови и отказваше да поеме лъжичка от когото и да е”, спомня си пенсионерът.
Тогава пророчицата му казала, че ще започне да се храни, но само ако яденето е приготвено от жената на чичо му. Така близо месец всяка вечер Кипров с личната си кола пътувал от Черниче и носел ядене на Ванга.
След това била наета специална жена, която да готви в къщата на Рупите.
Кипров смята, че в този тежък момент, нещо е накарало Ванга да се довери само на него. Оттогава връзката помежду им станала още по-силна.
Когато я посещавал, тя често сядала на пейката в двора. Той пък грабвал маркуча и поливал градината. Прекопавал цветята и дръвчетата, правел ремонти по къщата.
Подозира, че в стаята, където е приемала посетители, са били монтирани подслушвателни устройства. Не го твърди категорично, защото не ги е намирал.
“Бях решил, че трябва да се свали дървената ламперия по стените на стаята и да я боядисам в бяло.
Предупредих един от доверените й хора да отпорят предварително дървенията, за да вляза да шпакловам и боядисвам. Какво са свалили, само те знаят”, допълва Кипров.
Смята, че най-голям нездрав интерес към дарбата на Ванга е имало от Съветския съюз. Често забелязвал руснаци да обикалят със седмици около къщата й.
Доста агенти на КГБ са идвали с мисия да научат различни неща от Ванга
Категоричен е, че тя ги е разпознавала, но тактично не е реагирала. Не се учудва, че и сега руснаците най-често споменават Ванга, издигнали са я в своеобразен култ.
Ядосва се обаче на измислени статии в руската преса за предсказанията й за войни, земетресения или пък за края на света. Твърди, че подобни неща от устата на Ванга не са излизали и с името й се спекулира.