Настъпи първа пролет, дърветата не бързат да цъфнат, щъркелите се бавят, лястовиците още не искат да идват насам - и нищо чудно. Студът ги плаши. Въпреки това е време да се отървем от старите мартеници. По традиция можем да ги носим най-много до Благовец - 25 март. Има обаче и много други варианти в народните традиции за това докога трябва да се кичим с червено-белите конци и какво да направим с тях, когато му дойде времето да ги свалим.
Някои избързват и ги махат още на 4 или на 9 март - Младенци (на тази дата по стар стил се падало пролетното равноденствие). По-рядка е практиката да се носят 40 дни или дори чак до жътва. Цъфнала фиданка, гукане на гълъб или гласът на кукувица също дават картбланш да свалим червено-белите конци.
Все по-честа е тенденцията млади българи да вземат пример от британския принц Чарлз и упорито да носят мартениците на китките си цяла година чак до първия сняг, под предлог че още не са видели щъркел. По отношение на щъркела има значение дали ще го забележим в небето или кацнал. Ако е в полет, значи цяло лято работата ни ще спори и ще сме окрилени от успеха. Ако стои на един или на два крака, ще изкараме периода в леност и застой. Щом видим щъркел, трябва веднага да махнем мартеницата и да я хвърлим нагоре с думите: "Щъркел хвърчи и аз да хвърча!" Или пък: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".
Съществуват и други варианти, които да ни дадат повод да махнем с ритуални танци символа на Баба Марта. Мартениците се свалят, когато видим лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето "ку-ку".
Как да го направим?
Според поверието разполагаме със следния избор: да я вържем на клонка, да я хвърлим в течаща вода или да си побаем, като я скрием за 9 дни под камък. Който и начин да изберем, трябва да го извършим по правилата.
Най-популярна е практиката да се завърже мартеницата за цъфнала клонка, като непременно трябва да си намислите желание. Не прибързвайте! Според поверието вече ненужният ви амулет ще подсигури богата реколта за фиданката. Затова трябва да се уверите, че е плодно дръвче - цъфнала слива, ябълка или праскова. Може да я закачите и на трендафил, за да са бели, червени, хубави и здрави всички в семейството.
Ако пуснем мартеницата по течението на поток или река, значи цяла година ще ни върви като по вода и всичко лошо ще изтече.
Най-голямата далавера е да се сложи под голям камък. След точно 9 дни камъкът се повдига и се гадае по това какви гадинки са напъплили мартеницата. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други, по-едри буболечки - сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Девойките пък могат да проверят по същия начин какъв ще е бъдещият им жених. Ако по мартеницата има мравки - ще е работен, ако е червей, значи няма да се грижи добре за нея.
Веднъж свалена, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка - края на зимата и прехода към положителните промени.
И принц Чарлз се кичи
Вече от няколко години британският плинц Чарлз редовно носи мартеница през март.
Има спорове дали той е възприел обичая при едно от посещенията си в България след рухването на комунизма, или пък е закърмен с него заради гръцкото си потекло. Както е известно, баща му, Единбургският херцог - съпруг на кралица Елизабет Втора, е гръцки принц, роден на остров Корфу в Северна Гърция и кръстен православен в местна църква. Носят се слухове, че самият Чарлз, който всяка година се уединява за известно време в един от атонските манастири, може би е приел православието.
Веднъж принцът бе забелязан с мартеница в късното лято. На въпрос защо не я сваля, той отговорил, че още не е видял щъркел. Това показва, че той добре познава и поверията кога мартеницата трябва да бъде свалена. (24 часа)
