“Жена премиер? Трябва, ако сме европейци!, възкликна победителят в изборите Бойко Борисов.
Анализатори видяха зад това изречение образа на Кристалина Георгиева.
Тя е позната у нас като първата и засега единствена българка - вицепрезидент на Световната банка.
“На този въпрос много преди мен са отговорили неможещите мъже и можещите жени”, казва многозначително самата Кристалина по темата за жените в политиката.
Но уточнява, че тя лично предпочита да дели хората не по пол, а по можене, и не можене.
Коя е Кристалина Георгиева?
Първатасреща с нея оставя впечатление за отворен и ведър човек.
При втори поглед човек бързо установява, че насреща си има доста волева и амбициозна жена.
Кристалина е запазила любопитството си към света. И истинска страст към пътуванията- колкото по-дълги и далечни, толкова по-добре.
Впрочем последните й две качества имат основна заслуга за изстрелването й до поста вицепрезидент на Световната банка.
Преди да се устреми към него Георгиева преподава в УНСС - университета, който е завършила.
А световната й кариера стартира от покана на английски професор, който я уговаря да бъде гост-преподавател във Фиджи. Годината е 1991.
“Колебанията ми бяха големи, защото това означаваше да оставя за дълго съпруг и дъщеря сами в София”, споделя днес Кристалина.
Надделяват тъкмо страстта й да пътува и неистовото желание сама да види как живеят хората на другия край на света. След края на преподаването си не остава там, въпреки че следва нова покана.
От Фиджи, след като се отбива за малко в София, Кристалина заминава за Австралия - пак като гост-преподавател.
Прави бърз преглед на българската преса и пита: ”Защо пишете “Ние сме най-бедни, дори Румъния ни изпревари?” Защо не напишете “Ние можем и ще ги изпреварим?”
Любопитна, действена и неуморима, тя кипи от яд, ако се сблъска с равнодушие и незаинтересованост.
От напрегнатото ежедневие разпуска с музика и с танци. Спомня си например, че българската група в Световната банка се е класирала първа на културните празници на банката миналата година с хоро. Обича “Бийтълс”, навремето дори посвирва на китара. Организирала луди купони.
Сега опитва да прави същото, но добавя и експерименти в кухнята. Готви по рецепти, които научила в различни крайща на света.
И продължава да събира приятели. Гордее се с че са много и навсякъде по света.
Спомня си, че когато напускала Русия, лично Путин я награждава с орден на дружбата. Впрочем Русия е страната, която тя много уважава. За нея може да говори с часове.
Кристалина завършва столичната 7-а гимназия, която носи името "Георги Димитров”. Когато години по-късно отговаря за Русия в Световната банка живее в прочутия “Дом набережной”, построен през 1926 г, в който е живял Димитров.
Тя вижда в това пръст на съдбата, тъй като преди да го избере, проучва много оферти. Спира се на тази, без да знае защо. Едва когато се настанява в апартамента, научава кой е живял преди нея там. Домът на Димитров и на Кристалина е на 10-ия етаж, откъдето има чудесен изглед към кулите на Кремъл.
Повечето хора, които я познават, я определят като шумна и разпалена. Винаги замисля нещо, ръкомаха, иска, настоява, често направо нарежда
Изобщо не се страхува да поема отговорност.
“ През годините в банката съм отговаряла за близо 20 милиарда долара програми, допринесли за развитието на Китай, Русия, Индонезия, Виетнам..., списъкът може да е много дълъг”, обяснява тя.
Убедена е, че “отговорността не е бреме, а чест и привилегия, особено ако става дума за нещо, което има конкретен резултат - като например чистият въздух, доброто образование, нови пътища, успешен малък бизнес, жилища за многодетни семейства, водоснабдени градове и села”.
Ужасно мрази користните хора и е дори агресивна към всеки, който превръща всичко в пари. Най-вероятно работата в банката я е накарала да има подчертано рационално отношение към парите. От баналното, но дълбоко вярното твърдение, че парите са средство, а не цел, до изстраданата от много хора мъдрост, че че многото е толкова лошо, колкото и многото нямане
Когато се сблъска с хора, които използват властта за лични цели , предпочита ... дистанцията.
“Гледам да не съм много около тях, и те да не са около мен”, отсича Кристалина. Смята себе си за човек, който търпи критика, дори и първата й реакция да е "това не е така".
Обяснява, че обикновено “като преспи, приема обективната критика”.
И разказва, че в Световната банка имали периодични оценки- наричали ги “360 градуса”. При тях, всеки получавал четири вида мнения, които формират крайната оценка. Най-напред - той самият за себе си, подчинените му за него, колегите на същото ниво за него, и чак накрая началниците.
“Редовно съм в Топ 10”, признава българката. Но веднага добавя, че се старае не да се засяга от критични мнения, а да се фокусира върху това какво може да научи от чуждото мнение за себе си.
Продължава да е оптимист за света и човечеството. Въпреки, че прави уговорката: “На мен ми провървя в живота да съм оптимист, и все още се определям като такава, макар че през последните години много неща в света разклатиха доверието на нашето поколение в това, че децата ни ще живеят по-добре от нас”.
Тя: Нашата черта е търпението
Kато че ли нашенската черта е търпението. Ние сме по-способни да си траем. Което е и качество, и задръжка за развитието ни. Но сме прекрасни хора и сме дали много на света... Имаме много неща, с които да се гордеем. И трябва да предадем това чувство на гордост на децата си.
Пред “24 часа”- 29 февруари 2008 г.
“Българинът няма доверие в себе си. Много се говори още за корупция, за крадене, за нечестно забогатяване. Обществото още няма чувството, че ние, българите, можем...Аз не съм вдидяла човек, който иска да живее в скапана държава, сигурна съм че и в България, няма такива. Как обаче да я направим хубава, като виждаме във всичко само негативизъм?
Пред “24 часа” - 23 август 2004 г.
“ Политиците нямат особен стремеж към промяна, а българският народ не им вярва и затова липсва натиск - не е лесно да се излезе от този омагьосан кръг”.
Пред “Дневник”- 17 март 2008 г.
“Спомням си, че отидох на един денонощен пазар(в Корея-бел.ред.) и с когото и да разговарях, всеки казваше:много ни е трудно, но най-важното е да вдигнем Корея на крака.
Южна Корея е страната на мобилизирането на малкия човек за големи дела. Веднъж ме попитаха как да направим България като Корея? Казах - като изнесем 7 милиона българи и внесем 7 милиона корейци.
Пред “24 часа”- 17 май 2006 г.
Кои са най-застрашени? Да кажем, децата. Когато родителите им си губят работата, децата спират да ходят на училище.
Краткосрочно, разбира се, това е много лошо и е трагедия, когато хората гладуват. Затожва образованието трябва да е цел.
Пред Дарик радио- февруари 2009 г.
От 7-а гимназия до Световната банка
-Родена е на 13 август 1953 година в София.
-Средното си образование завършва в в 7-ма столична гиманазия “Георги Димитров.
-След това продължава в Университета за национално и световно стопанство, тогава ВИИ “Карл Маркс”, специалност "Политическа икономия", профил “Социология”.
-В студентската група за кратко се засича с бившата служебна премиерка Ренета Инджова. Отношенията между двете са хладни, тъй като и всяка опитва да е неформалните лидери на групата и трудно признават авторитети. А в нея са доста личности с потенциал - сегашният ректор, вече втори мандат, на УНСС Борислав Борисов, шефът на отделението за следдипломна квалификация Цветан Колев, зам. ректорът на Пловдивския университет Мариана Михайлова.
-Кристалина използва времето си и за да учи и чужди езици. Днес ползва английски, френски, руски и дори сръбски.
-Към края на следването си се омъжва. Съпругът й, Кино, е нейната противоположност- тих, вглъбен. Няма нищо против половинката му да е водеща във вземането на решения.Имат дъщеря,която работи в България.
Георгиева предпочита да не замесва семейството си в каквито и да било интриги и затова рядко говори за личния си живот.
-Днес, когато името и се спряга като евентуален премиер, тя категорично отказва да покаже публично семейни снимки и да дава коментари.
-През 1991 година Кристалина започва работа в екипа на Световната банка, след като близо 14 години чете лекции в УНСС. Тогава написва и учебника си по макроикономика. Нейни колеги споделят, че е била сред предпочитаните от студентите преподаватели.
-Известно време обикаля известни университети като гост-преподавател.
-Лично шефът на Световната банка Робърт Зелик я посочва като свой вице. От 10 март 2008 г. Кристалина заема поста и едновременно с това става корпоративен секретар на банката. (24часа)
