Водата охлажда тялото ни 4 пъти по-бързо от въздух със същата температура.
В горещото време на открито човек инстинктивно търси възможно най-бързото разхлаждане – в басейн, река, в морето. Усетът ни направлява правилно, водата охлажда телата ни около 4 пъти по-бързо от въздух със същата температура. Но голямата температурна амплитуда при рязка смяна на обкръжаващата среда може да доведе до рефлекторно спиране на дишането, а кислородът е живот. Решаващият фактор за оцеляване е продължителността на дефицита.
Спирането на дишането е сред водещите причини за удавяне. Обикновено е част от комплексна шокова реакция. Непоправимото може да се случи дори в рамките на 30 секунди и на дълбочина, която при други условия е безопасна.
По оперативни доклади за Водноспасителната служба към БЧК от началото на топлия сезон у нас са се удавили поне 20 деца и възрастни. Една от причините е непознаването на реакциите на тялото към смяната на средата.
В някои случаи шокът от потапянето на загрятото и изпотено тяло води до директна загуба на съзнание и внезапна смърт. Във вода без вертикална циркулация слънцето затопля повърхностния слой, но в дълбочина водата остава студена. При скок или гмуркане в такъв водоем дишането може да спре веднага.
Критична ситуация може да настъпи и в по-топла вода, ако от неумение или невнимание човек глътне малко течност. Попадналата в гърлото и дихателната тръба вода предизвиква
защитен рефлекс
за “затваряне”
на гърлото
Лекарите го наричат глотичен или ларингиален спазъм. Наподобява мускулните крампи и е неволева реакция, човек не може да я предвиди. Природата ни е снабдила с този рефлекс като последна защита, която предотвратява проникването на вода в белите дробове. Но заедно с това затварянето на прохода не позволява и навлизането на въздух. Задвижва се порочен кръг. Продължителната глотична крампа първо води до загуба на съзнание поради липса на кислород, след което именно от липсата на кислород в свитите мускули в областта на ларингса гърлото се отпуска и отварят вратата, през която в белите дробове безпрепятствено навлиза вода.
В най-уязвима позиция са хората със смутени терморегулационни механизми.
Изглежда абсурд,
но при студова
алергия шокови
може да бъдат
и 25° на водата
- температура, от която хората с правилно работеща система се чувстват като в чай.
Сигурно ви е правило впечатление, че преди старта плувците си плисват малко вода на гърдите и сякаш се масажират с нея. Обяснението е изцяло прагматично, няма нищо общо с ритуали от суеверие или обреди за късмет. Дори при благоприятни условия тялото се адаптира по-лесно към промяната на средата, ако е предшествана от сетивна подготовка, както мускулите работят по добре след загряване. Особено на открито влизането във водата трябва да става постепенно, като предварително намокрим сърдечната област и крайниците. Някои казват – и лицето, но при съмнителна чистота на басейна вредите може да са повече от ползите.
С по-бързото охлаждане във вода е свързан и рискът от
удавяне поради
мускулни крампи
в краката или
рядко в ръцете
Няма универсален тайминг колко време да стоим във водата. Всяко тяло реагира със собствено термично “реле”, което се задейства при преохлаждане. Спазмите на мускулите в този случай са предупреждение, че поради свиване на кръвоносните съдове в крайниците до тях не отива достатъчно кислород. Организмът се стреми да запази постоянната телесна температура на по-важните за поддържането на живота вътрешни органи и “жертва” комфорта на краката и ръцете.
При повечето хора първоначалното настръхване от съприкосновението с водата се сменят от приятно усещане. Когато след известно време последват нови тръпки, те са ясен сигнал от тялото за излизане. При някои хора “терморелето” изключва след минути, други могат да се наслаждават на водата часове. Лошата преценка за собствените умения и физическото състояние залагат риск за надценяване и рисково продължително плуване без почивка, особено ако водата е студена. Изведнъж настъпва крайно изтощение, тръпки от преохлаждане, крампи в прасеца.
Независимо от причината за схващане на мускул на крака във водата, най-важното е да запазите самообладание и да дишате дълбоко, независимо от затруднението да плувате, казват спасителите.
Постоянното и
дълбоко поемане
на въздух помага
на тялото
да се задържи
на повърността
на водата
за известен период
Целта е времето да се използва за връщане на мускулната форма. С ръка се помага на крака да се свива и изправя, докато мускулът се разтегне достатъчно и се отпусне. След преодоляването на блокадата мускулът, причинил спазъма, се размачква . Техниката е същата като при “обикновените” нощни крампи в прасеца.
Разпространена заблуда, която обаче има точно обратно действие, е натискането на мускула с остър предмет. Спасителите често чуват мита от плажуващи, които влизат във водата с масивни пръстени - да им служат за помощ при блокиране на мускул.
Натискът в
една точка
допълнително
дразни мускула
и затяга
вцепеняването
Друга гаф, който неопитните правят, е плуването след разгорещяване от алкохол или обилно хранене. Пълният стомах привлича повече кръв в храносмилателната система за сметка на мозъка и крайниците. Намаленото кръвоснабдяване на мозъка в комбинация с натиска на водата върху корема, физическото усилие и охлаждането може да предизвикат прилошаване или връщане на храна. Критичната ситуация води до панически реакции и риск от удавяне.
